Любимецът на българските читатели Ераст Фандорин съвсем скоро ще продължи триумфално своите приключения в най-новия роман на Борис Акунин „Не се сбогувам”, който ще излезе през месец май.

Междувременно цяло ново поколение почитатели на легендарния герой ще има възможност да се запознае с началото на неговата удивителна история, благодарение на второто издание на „Азазел”.

То включва и ексклузивен откъс от първата глава на най-новия роман на Борис Акунин “Не се сбогувам” от същата поредица.

 За книгата критиците на „Бостън Глоуб“ казват: „Акунин знае как да държи в напрежение“. А от „Ню Йорк Таймс“ добавят:

„Ако Пушкин беше опитал да напише детективски роман, може би щеше да се получи нещо подобно.“

Азазел
(откъс)

Борис Акунин

В понеделник, 13 май 1876 година – един ден, свеж като пролет и топъл като лято, в два и нещо след пладне в Александровската градина пред очите на многобройни свидетели се случи едно безобразно, небивало произшествие.

По алеите, сред цъфналите люляци и пламнали в алени лалета лехи, се нижеше наконтено множество – дами с дантелени чадърчета, които да ги предпазват от лунички, гувернантки с деца, издокарани с моряшки костюмчета, млади мъже с модерни шевиотови рединготи или английски къси сака. Нищо не загатваше за предстоящи неприятности, из въздуха се носеха ароматите на зряла, победила пролет, някакво мързеливо задоволство и радостна скука. Слънцето припичаше здраво и сенчестите пейки до една бяха заети.

На една от тях, разположена близо до Грота и обърната към оградата, откъдето започваше улица Неглинная и се виждаше жълтата стена на Манежа, бяха седнали две дами. Едната, съвсем млада (всъщност не чак дама, госпожичка), четеше някаква книжка с фина кожена подвързия и току се оглеждаше наоколо с разсеяно любопитство. Другата, доста по-възрастна, облечена в класическа тъмносиня вълнена рокля и практични ботинки с връзки, ритмично тракаше с куките и съсредоточено плетеше нещо отровнорозово. Впрочем, това не ѝ пречеше да върти глава наляво и надясно, а бързият ѝ поглед бе толкова остър, че едва ли нещо що-годе интересно можеше да му убегне.

Младият мъж с тесен кариран панталон, редингот, небрежно разкопчан над бялата жилетка и с кръгла шапка на главата веднага привлече вниманието на дамата с доста странните си движения из алеята: ту спре, като че търси някого, ту изведнъж направи няколко енергични крачки, ту отново се закове на място. По едно време неуравновесеният субект мярна нашите дами и, сякаш взел някакво внезапно решение, с широки крачки се упъти към тях. Спря пред пейката, погледна младата госпожица и възкликна с палячовски фалцет:

– Мадмоазел! Казвали ли са ви, че сте непоносимо прекрасна?

Девойката, която наистина беше чудно хубава, се вторачи в натрапника, та чак ягодовите ѝ устни се разтвориха от уплаха. Дори зрялата ѝ спътница бе потресена от подобна нечувана безцеремонност.

– Аз съм сразен от пръв поглед! – превземаше се непознатият, на вид, впрочем, много представителен (модно подкъсени бакенбарди, високо бледо чело и грейнали от възбуда кафяви очи). – Ще ми позволите ли една съвсем невинна целувка по невинното ви чело!

– Господине, фие сте зе напили! – дойде на себе си дамата с плетивото, в гласа ѝ се долови характерен немски акцент.

– Пиян съм само от любов – увери я натрапникът и със същия неестествен глас настоя: – Една-единствена целувка, инак ще посегна на живота си!

Девойката се сви към облегалката на пейката и обърна поглед към своята защитничка. Онази пък, въпреки цялата тревожност на ситуацията, демонстрира непоклатимо самообладание:

– Феднага да зе махате оттук! Фие сте за лудница – извиси глас тя и вдигна плетката си с двете войнствено щръкнали куки. – Аз фикам полицай!

И внезапно се случи нещо съвсем безумно.

– О, тъй ли? Отхвърлен съм?! – изкрещя младежът с фалшиво отчаяние, със сценичен жест закри очи с длан и изведнъж измъкна от вътрешния си джоб малък, лъскав, черен револвер. – Струва ли си тогаз да живея? Една ваша дума и ще живея! Една ваша дума и съм труп! – обърна се той към зяпналото го момиче, самото то ни живо, ни умряло. – Мълчите, тъй ли? Добре, сбогом тогаз!

Видът на размахалия оръжие господин нямаше как да не привлече вниманието на околните. Неколцина от намиращите се най-близо – пълна дама с ветрило в ръка, важен господин с орден „Света Анна“ на гърдите, две курсистки, облечени в еднакви кафяви рокли с пелерини – замръзнаха на място. Дори оттатък оградата някакъв студент се закова на тротоара. Накратко, по всичко личеше, че безобразната сцена ще бъде незабавно прекратена.

Но събитията се развиха толкова бързо, че никой не успя да се намеси.

– Е, наслука! – викна пияният (пък може и луд да беше), вдигна незнайно защо ръката с револвера високо над главата си, врътна барабана и опря цевта в слепоочието си.

– Палячо! Шалък мърляч! – просъска храбрата немкиня, демонстрирайки добро познаване на разговорния език.

Бледото лице на младия мъж посивя, позеленя, той прехапа долната си устна и зажумя. За всеки случай младата госпожица също затвори очи.

И много добре стори – това я спаси от кошмарната гледка: в мига, когато револверът изтрещя, главата на самоубиеца рязко отскочи встрани, а над лявото ухо – там, откъдето излезе куршумът, бликна червено-бяло фонтанче.

И настана нещо неописуемо. Немкинята възмутено завъртя поглед на всички страни, сякаш търсеше свидетели на подобно нечувано безобразие, след което се разпищя, присъединявайки гласа си към писъците на курсистките и пълната дама, които от няколко секунди вече надаваха безумни викове. Младото момиче изпадна в несвяст – то отвори за миг очи и моментално припадна. Отвсякъде се стичаха хора, а студентът оттатък оградата, явно чувствителен по природа, търти да бяга през улицата по посока на Моховая.

От Изд. Еднорог препоръчваме също:

“Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” – между красива лудост и суров урок по обществена анатомия (ревю, откъс и избрани цитати)

“Царицата на нощта” – бал в чест на жените с талант. И смел литературен експеримент, на ръба между романтизма и суровия реализъм

“Фалко” на Артуро Перес-Реверте – когато „шпионски роман“ е тясно определение за добра литература

“Животът и времето на Хлапето Мълния” – комиксова картинност и отрезвяващ психологизъм от Бил Брайсън в най-добрата си форма (ревю, откъс и избрани цитати)