Една от срещите-дискусии, които очакваме с най-голямо нетърпение на  Софийския международен литературен фестивал е тази с младите автори Яна Беньова и Петър Крумов (на 13 декември, от 15 часа, в Мраморно фоайе на НДК, етаж 2). Изкушихме се обаче да се запознаем с тях предварително и да „подслушаме“ разговора им.

English version below

Яна Беньова (1974 г.) е родена в Братислава. Завършва Висшия институт за музикално изкуство – специалност „Театрална драматургия“.

От 2002 до 2009 г. работи като журналист във всекидневника СМЕ. Едва 19-годишна издава три стихосбирки, но – както признава в свое интервю – няма достатъчно талант за поезия и се насочва към прозата. Новелата й „Паркър. Любовен роман“ излиза през 2001 г.  Две години по-късно се появяват „Дванайсет разказа за Ян Мед“ – сборник от тринайсет нейни текста и едно стихотворение от друг автор.

За романа си „Кафене „Хиена“ получава наградата за литература на ЕС за 2012 г. Книгата е преведена на английски, френски, италиански, арабски, чешки, унгарски, хърватски, български. HoneymOon (2015) и Seeing People Off (2017) са най-новите й романи.

Петър Крумов (1988 г.) е роден в София. Следва културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, завършва кинорежисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Повлиян е от творчеството на Луи-Фердинан Селин, Пиер Паоло Пазолини и Роберто Боланьо. „Катафалка, два носорога“ е неговият дебютен роман, с който печели наградата „Перото“ за 2017 г.

Да ги чуем – Петър Крумов пита, Яна Беньова отговаря:

Има ли автобиографичен момент в „Кафене „Хиена“ ?

Всички мои романи са свързани с живота ми, понякога много тясно. Но те не са автобиографични.

Какви са вашите литературни влияния?

Гьоте, Гинсберг, Галапагос (Вонегът).

„Кафене „Хиена“ е история с „малко говорене, но много тъга“. На какво се смеят героите ви? И как звучи смехът им?

Те се смеят на света и светът им се смее. Това звучи като смях на хиена.

Вашите герои имат „планове за сбогом“. А какво ще кажете за приветстващи планове?

Не знам за такива. Това е нечия друга история. Извинете.

Има ли изход от Петржалка?

Река … мостове … любов … хора.

Има фина линия между прозата и поезията във вашата работа. Как възприемате състоянието на поезията и нейните променящи се форми днес?

Мисля, че поезията винаги е променяла формите си. От един писател до друг. Все още се опитвам да го постигна, дори и чрез писането на романи.

Защо използвахте псевдонима Jana Parkrová между 2002 и 2009 г.?

Това е просто. Във вестника, в който работех, вече имаше друг журналист с името Яна Беньова. Мисля, че да приемеш псевдоним е по-лесно, отколкото да промениш името си, когато се омъжиш.

Оптимист ли сте?

Да, както каза един известен словашки комик: „Аз съм оптимист. Вярвам, че не можем да го направим. Вярвам, че няма да проработи.“

Над какво работите в момента?

Домакинската си работа. И нов роман. Ще си отделя достатъчно време, за да работя по него. Да се надяваме, че ще бъде последният.

Докато очакваме срещата с двамата писатели, препрочитаме:

Откъс от “Катафалка, два носорога” на Петър Крумов

Ето кого още срещнахме преди началото на Софийския международен литературен фестивал:

Биографичност или автофикция? Елица Георгиева и Петер Били отговарят/ Biography or Autofiction? Elitza Gueorguieva and Peter Bilý answer the question

English version of the interview 

One of the meetings and discussions that we are looking forward to at the Sofia International Literary Festival is with the young, thoughts provoking authors Jana Beňová and Petar Krumov. We were tempted to meet them in advance and listen to their conversation.

Let’s hear them – Peter Krumov asking questions and Jana Beňová answering them:

Is there an autobiographical moment in “Café Hyena”?

All my novels are conected with my life, sometimes very tight. But they are not autobiographical.

What are your literary influences?

Goethe, Ginsberg, Galápagos (Vonnegut).

“Café Hyena” is a story of a “little talk, but a lot of sadness.”  What do your characters laugh about? And what does their laughter sound like?

They laugh about world and world laughs back. And it saunds like laughter of hyena.

Your characters have “farewell plans” – what about welcoming plans?

Don´t know about that. That’s someone else’s story. Sorry.

Is there a way out of Petržalka?

River… bridges… love… people.

There is a fine line between prose and poetry in your work. How do you perceive the state of poetry and its changing shapes today?

I think poetry was always changing its shapes. From one writer to other. I´m still trying to reach it, even though via writing novels.

Why did you use the pseudonym Jana Parkrová between 2002 and 2009?

That´s simple. In a newspaper I worked for there was already another journalist with the      name Jana Beňová. I think taking pseudonym is easier than changing name by getting married.

Are you an optimist?

Yes, as one famouse  slovak  comedian said. „I´m an optimist. I do believe we can´t make it. I believe it won´t work.“

What are you currently working on?

Housework. And new novel. I ll take my time to work on it. Let´s hope it is going to be the final one.

Few days before Sofia International Literary Festival we’ve met also:

Биографичност или автофикция? Елица Георгиева и Петер Били отговарят/ Biography or Autofiction? Elitza Gueorguieva and Peter Bilý answer the question