“Любимата формула на Професора” (Изд. „Колибри“) на успешната японска писателка Його Огава е роман за човешките взаимоотношения, мечти, съдби и стремеж към знания, към красивото и към пътя напред.

Книгата разказва трогателната история на 64-годишен блестящ математик с тежка съдба, неговата домашна помощница и 10-годишния й син, наречен Рууто. В романа обаче има и още един главен герой – математиката. Така, благодарение на обясненията на Професора, числата оживяват пред нас и ни очароват със своята разнообразна природа – те са прости, сложни, формират приятелски двойки и не на последно място – вселената им е толкова тайнствена, че магията им е разбираема за малцина. Веднъж обаче докоснеш ли се до тази магия, както разбира и самата млада героиня в романа, любовта (и любопитството) към числата остава(т) завинаги.

Любимата формула на Професора – личният прочит

Очаквано за мен, съвсем по японски, Огава вниква в най-дребните детайли, за да ни опише точно кои хора стоят пред нас.

Професорът не благодари по специалния за Япония начин за приготвената храна и това дълбоко впечатлява младата жена, която с всички сили се старае да бъде грижовна помощница; тя обаче му няма пълно доверие, за да му повери сина си и това дълбоко отблъсква малкия Рууто, тежка лична тайна е затворила завинаги снахата на Професора за външния свят; математикът пък дълбоко се измъчва, че след преживяната катастрофа паметта му трае само 80 минути и това го прави непълноценен човек.

И, отново типично по японски, несгодите не правят героите отчаяни и оплакващи се от живота хора, а напротив – те търсят искрената привързаност, дребните добрини, топлината и вдъхновението от красотата на този труден живот.

Убежището на младата майка е всеотдайността към нейния син и работата й. Убежището на Професора са числата, като чрез тях той общува и търси устои в изплъзващото му се ежедневие. Признавам си, в училище алгебрата ми беше доста суховата и скучна и тази книга наистина ме накара да се замисля над числата и техните послания. Дори запомних и няколко математически тайни – явно никога не е късно за един урок. Кои са те – ще ви оставя да разгадаете сами, когато хванете книгата в ръка.

Препоръчвам и филма по красивия роман. Той е от 2006 г. и е на режисьора Такаши Коидзуми. Вместо да ви увещавам колко е добър, само ще кажа, че не успях да го гледам на редовните прожекции в рамките на фестивала CineLibri тази година, като на последната в Дома на киното не малко желаещи останахме извън салона. Е, в крайна сметка, се вредих на последната извънредна – с последния наличен билет.

Избрани цитати

• Да решиш задача, за която си сигурен, че има отговор, е като да се отправиш към върха, извисяващ се пред теб, по планинска пътека, следвайки неотлъчно стъпките на професионален водач.

В математиката истината се спотайва някъде там, на място, което никой не знае, отвъд прокараните вече пътеки. И това място не винаги се намира на върха на планината.

• Едновременно с това харесвах формата на цифрите му, изписани с молив 4В. 4 беше толкова закръглено, че приличаше на възел на панделка; 5 пък се бе навело напред, та аха, да залитне. Трудно можеше да се каже, че са подравнени едно спрямо друго, ала всяко имаше собствен характер. Приятелската привързаност, която Професора беше култивирал още от момента на първата си среща с тях, се бе отпечатала върху всяко от числата.
• Всяка сутрин, винаги щом се събудеше и облечеше, Професора обявяваше името на сполетялата го болест, благодарение на листчето, написано от самия него. Тогава той разбираше, че сънят от преди малко не му се е присънил снощи, а много отдавна, през последната нощ, когато паметта му е била жива. Биваше съкрушен, осъзнавайки, че вчерашното му „ Аз“ е пропаднало в бездната на времето, без да може някога да се завърне.

Откъс от „Любимата формула на Професора“ може да прочетете тук:

Откъс от “Любимата формула на Професора” на Йоко Огава

Малко за автора

Йоко Огава е родена през 1962 г. в град Окаяма, разположен в японския регион Тюгоку.

Възпитаничка е на университета „Васеда“. Списъкът с литературните й отличия е дълъг.

Още първата й творба през 1988 г. е удостоена с награда за дебют. Следват авторитетните „Акутагава“ (1990), „Танидзаки“ (2006), „Шърли Джаксън“ (2008).

Произведенията й се издават в цял свят.

Романът „Любимата формула на Професора“ (2003), от който за два месеца са продадени един милион екземпляра, получава Наградата на японските книгоразпространители и престижното отличие „Йомиури“ (2004).

До момента тя има над 40 творби. Живее в провинция Хього със сина и съпруга си.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.