„Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един” (Изд. Колибри) на френската писателка Рафаел Джордано е една много мила и вдъхновяваща история за борбата с ежедневието, което понякога оставяме да ни погълне.

Това е книга, която има за цел да ни подсети, че трябва да бъдем щастливи и че само ние можем да намерим щастието си.

Това е и книга, която трябва да ни подсети да обичаме себе си, да уважаваме себе си и да търсим в себе си най-доброто, което искаме и другите да видят.

Книга, която ни напомня, че никой не е длъжен да се бори за нашето щастие (а и няма да го направи!) и че само ние, със своята воля, можем да направим всяка промяна, която поискаме.

Книгата разкрива и едно интересно течение – рутинологията.

Рутинит – това е „заболяване на душата”, причинено от убийствената рутина на всекидневието и водещо до загуба на мотивация и на радост от живота“.

Но преди да продължа с разказа си за книгата, ще разкрия какво най-много ми хареса в нея – тя е от онези четива, които целят да те нахъсат да промениш живота си, да се заредиш със сили, за да оправиш нещо в него, да те измъкнат от сивотата, дупката – въобще, от онова място, където се намираш и се чувстваш някак нещастен, при това безизходно нещастен.

Въпреки това, книгата въобще не е някакъв обикновен диалог от мантри за добър живот между автор и читател, в който просто поемаме някакви положителни фрази.

Джордано ни разкрива идеите си чрез историята на една обикновена парижанка – Камий, която има хубава работа, дом, съпруг и син. На пръв поглед – идилия и на фона на световния глад и масовата престъпност, предполага се, че трябва да прелива от щастие, защото е изпълнила нормите на обществото за това.

Но тръпката в живота й е изчезнала – детето е в трудна възраст и ежедневното общуване с него е напрягащо предизвикателство. Страстната любов със съпруга си е отишла и споделените емоции за във вид на скандали за трохи на масата, например.

Работата носи пари и независимост, но тя просто не я обича, защото в скрина има една забравена мечтана професия. А и по външния вид има какво да се поиска като подобрение. И цялата тази „идилия” всъщност прави Камий много отегчена, много нещастна и най-вече – примирена и обезсърчена, че нещо има как да се промени. Да ви звучи познато?

Разбира се, с помощта на „рутинолога” Клод Дюпонтел Камий поема по пътя на промяната. Постепенно, с малки крачки, като минава пред всеки етап – скептицизъм, еуфория, нетърпение. С помощта на най-различни оригинални задачки (всяка от които безкрайно ме усмихна), тя преоктрива истинската Камий, а и влива нова кръв в отношенията си с най-близките. Щастието е заразно ;)

Важен момент в романа е, че ни показва, че мерилото за щастие е напълно индивидуално. Ако очаквате списък с какво конкретно ви трябва, за да бъдете щастливи – такъв няма. Списъкът е някъде във вашите сърца и единствено изпълнението на вашия собствен списък може да ви направи щастливи. Това е важно да с осъзнае, защото понякога сме склонни да правим неща „заради другите” и „защото другите”. И накрая се оказва, че всъщност това, което ни диктуват другите, на нас не ни носи нищичко, освен тъга.

Предупреждавам, че просто неусетно ще откраднете нещо от книгата за себе си. Нещо, над което да се замислите. Нещо, което да пробвате (аз, признавам си, си набелязах няколко от задачите).

Защото, наистина, животът е само един. Той си е наш и е пълен с достатъчно разнообразни пътища, по които можем да поемем. Просто трябва да ги видим и да повярваме, че вратите на мечтите не са затворени завинаги. Може да са малко прашасали и заяли, но с воля и любов ще ги отворим. За да бъдем обичани и щастливи ;)

Препоръчвам за плажа, за парка, за вкъщи, за път, за някое кафене на шарена сянка – тази книга пасва във всеки момент – ще видите и сами още от първите страници!

Избрани цитати

За съжаление, развиването на способността да бъдем щастливи не се изучава в училищата. А си има техники…

• … Можем да имаме много пари и да бъдем по-нещастни от камъните, а също тъй да имаме малко и да извличаме амброзия от съществуването си.
• На моменти се опитвах все пак да обозра нещата. Да ги погледна „отстрани”, както казват в психосписанията. Представях си безбройните степени на човешкото страдание. Хора под бомбите. Тежки болести. Бездомничество, безработица, липса на любов… В сравнение с тях моите проблеми бяха нищо и половина! Но Дюпонтел бе казал, че не бива да се сравняват несравними неща. Стълбицата на щастието или на нещастието не е еднаква за всички.

Когато губиш детските си мечти, няма как да не си изкривиш душата!

• Най-доброто средство да подсилите увереността си е да бъдете най-добрата си приятелка! Трябва да осъзнаете стойността си, да си съчувствате и да си прощавате, да се отблагодарявате на себе си колкото се може по-често.
• Да слушаш другия с неприязън не е изслушване… Изслушване е да се поставиш на мястото на другия, да проявиш емпатия.

Самодоверието е най-прекрасната премяна!

Малко за автора

Рафаел Джордано е родена през 1974 г. в Париж.

Завършила е школа за изящни изкуства и е издала няколко книги по психология, докато работи в агенции по комуникация.

„Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един” е нейният първи роман, полезен, разведряващ и дълбоко оптимистичен.

През март 2017 г. книгата вече е продадена в над 500 хиляди екземпляра, 100 хиляди от които в чужбина.

 

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.