Писателят този път потапя читателите в един реален свят, но не по-малко интересен от тези на героите му

Изградих си една мини традиция да си тръгвам от Панаира на книгата през декември с творба на японеца с неизчерпаемо въображение Харуки Мураками. Последните дни на 2015 г. прекарах със сборника разкази „Мъже без жени”, а тази беше ред на мемоара „За какво говоря, когато говоря за бягането” (Изд. „Колибри”).

Тази книга е различна от останалите на Мураками.

Във всяко едно от произведенията си той потапя читателите в шарените, измислени и магически светове на своите герои.

Този път героят е самият той, светът е съвсем реален, но също толкова интересен и шарен.

Книгата се чете леко, написана е с искреност, чувство за хумор и съкровени мисли.

Авторът споделя с нас за премълчаното и преглътнатото, за поуките от житейския си път, за писателския труд и защо и как всъщност избира тази професия.

Мураками разкрива подробности около изградения навик да бяга всеки ден, години наред, по 10 километра, в усамотение, под глухия звук от стъпките и в ритъма на любимия си рок.

Всяка година той участва и в поне един маратон, упорито, съсредоточено, неизменно устремен към финала.

За мен това е един много силен разказ за самодисциплината и урок за сбъдване на мечти и постигане на цели. Писателят няма намерение нито да запали читателите по писателската професия, нито по спорта, а да разкаже как са се случили решенията в живота му и да сподели с нас една малка част от наученото по пътя, в буквален и преносен смисъл.

Няма да съжалявате, ако тръгнете с него по трасето на живота му, заслужава си всяка споделена мъдрост. А ако смятате заглавието за необичайно – то също има своето обяснение. Ще го намерите на страниците на книгата, която се чете на един дъх.

Това не е книга, която съдържа безброй детайли, дати и събития от живота на известния японец. Това е книга за самостоятелността, самотата и уроците, които може да научим само и единствено когато се вгледаме в самите себе си.

Избрани цитати

В реалния свят не съществува нищо толкова прекрасно, колкото фантазиите на човек, загубил разсъдъка си.

• Естествено, не е особено приятно да не те разберат или да те разкритикуват. Случва се това да нарани дълбоко душата. Болезнен опит е. С годините обаче малко по малко започваме да осъзнаваме, че подобна болезненост и рани са донякъде необходим житейски опит.
• Един от съществените ми активи е, че съм аз, а не някой друг. Откритите рани на сърцето са неизбежната цена, която трябва да платим на света за самостоятелността си.
• Мога да посоча с точност деня и часа, когато реших да пиша. Първи април 1978-а, един и половина следобед. Пиейки бира, гледах бейзболен мач на трибуната на стадион „Джингу”.
• Повечето беди, пред които е изправен светът днес в някаква степен се приписват на глобалното затопляне. Падането на продажбите на облекло, изхвърлените на брега значителни количества боклуци, наводненията, сушата, вдигането на цените за крайния потребител – налага се голяма част от отговорността да бъде поета от глобалното затопляне. Човечеството се нуждае от конкретен злодей, когото да посочи с пръст и да заяви – „Ти си виновен”.

Малко за автора

Роден през 1949 г. в Киото. Впоследствие семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература.

Завършва успешно литературния факултет на токийския университет, а по-късно става съдържател на джазклуб в Шибоя.

Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам.

Прекарва три години в Гърция и Италия, след което се установява в Принстаун и в продължение на четири години преподава в местния университет.

През 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония. Още първата му книга „Чуй как пее вятърът“ (1979 г.) е отличена с престижна награда.

Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от попкултурата, която му е открила прозорец към света.

Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура. Харуки Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски автори.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.