Срещаме се с млада чаровница – самоук художник, завършила икономическа специалност, но избрала пътя на артиста, който мечтае и създава „нещо с индивидуалност, нещо креативно и некомерсиално“…

Млада жена, завършила бизнес администрация, с миниатюрна четка в ръка, из под която излизат чудни рисувани мебели и бижута. Коя си ти?

Аз съм Михаела Генева – авторът на произведенията в Bebird. Аз съм млад автор, който е избрал да живее и работи в София.

Чрез това, което правя се опитвам да изразя себе си, да експериментирам и да правя красота.

Всеки път когато сядам и рисувам е както художникът сяда пред платното си. За мен моите дървени обекти на работа са моето платно и подхождам много сериозно към всеки от тях, даже понякога и драматично.

Обичам нещата да са изпипани и фини, харесвам филигранните елементи/бижута. Работя над различни теми  и различни видове форми. Наричам ги колекции – сега имам такива с матрьошки, със сърца, в бъдеще ще има и други интересни неща.

Моят личен и професионален живот са едно.  Това което правя го правя с остро око и спокойна ръка.  

Завършила си дизайн на аксесоари във Флоренция? Разкажи ни за следването си в Италия. От там ли си „внесе“ романтичното чувство, което лъха от твоите мебели и бижута?

Следването беше доста натоварено, но много полезно за мен. Обучението беше съсредоточено в дизайна и направата на кожени аксесоари – чанти , обувки, както и работата с кожа.

Те – италианците и флорентинците традиционно имат голяма школа именно в това направление. Затова и се насочих натам.

Флоренция и обучението там ми дадоха една плътност и стабилност на знанията.  Периодът, прекаран там трансформира напълно живота ми и ме доизгради.

Във Флоренция  дори въздухът е пропит с изкуство (и мирис на вкусни сладкиши :) , така че заобикаящата ме среда много ми повлия.

Рисувах върху дърво и преди да замина в Италия. А стилът е нещо което сама съм разработила и продължавам да развивам. Аз така възприемам жената- по-романтично, по-приказно.

Съвременната жена  иска да е красива, а това е моя начин на интерпретация на красотата. Предполагам, че Флоренция и аз просто си паснахме като темперамент.

Bebird… Някак хвърковато звучи… Какво стои зад името на твоята марка?

Буквално означава бъди птица. С името искам да изразя същината на дейността и продуктите, които създавам.  Бибърд означава да изразиш това, което си,  да бъдеш това, което си и смело да носиш същността си. Бибърд е индивидуалност, финост и различност, движещо се изкуство.

Твоите работи ни потапят в свят на пеперуди, чайници, птици… Мотивите са приказни и почти не може да се срещне повторение, а детайлите изглеждат сякаш си им посветила години на изработка. Ти какво усещане искаш да създават нещата ти?

Искам да издават интимност, съкровенност, уют, оригиналност, различност. Искам частица красота да се предаде в дома или да бъде носена от новия си собственик.

Освен върху мебели, рисуваш и върху бижута. Колекцията от сърца, която може да се види на Фейсбук страницата ти е впечатляваща. Разгледахме и доста красиво изрисувани матрьошки. А защо точно матрьошки?

Конкретният повод е една мъничка  матрьошка, която ми беше подарена от близък мой човек. Идеята ми дойде случайно. Доста си харесваях подаръка и помислих, че това е един обект, който е натоварен с определен традиционен смисъл, но може да бъде трансформиран. Може да бъде трансформиран като обект на модата и да стане аксесоар.

Не влагам никакъв традиционен смисъл в матрьошката, просто виждам нейната красота и искам да я разработя в друг контекст.

Искала си да се занимаваш със създаването на бутикуви чанти и обувки. Смяташ ли някога да се отдадеш и на тази мечта?

Твърдо да. Ще се разбере, когато това се случи :) Избягвам да говоря в подробности за бъдещи проекти и планове.

Казваш, че сега е времето на едносезонните изкуства. Какво имаш предвид? Ти как виждаш своето изкуство?

21-и век  стана свръх забързан и свръх корпоративен. Това се отрази на всички сфери от живота. И в дизайна и модата се случи така. Замислете се как се създават концептуални и уникални  обекти  по няколко пъти в годината. Ами невъзможно е. Преди години Haute Couture се е правил с по-малко бройки облекла 1 или 2 пъти годишно. Сега минимумът мисля че стана 80 бр. аутифита на колекция.

Всеки гледа от другия или от известния и преработва в евтин вариант това, което му е хванало окото. Аз мисля, че това, което сме създали трябва да е следствие от наше истинско усилие и свръх работа.

Харесвам да се работи с качествени материали. Дори затова съм си избрала и дървото като материал, с който работя, защото е различен, оживен по някакъв начин. Мога да го трансформирам спрямо фантазията си. Смятам, че изкуството, което всеки един прави под някаква форма, трябва да е сериозно и трайно, а не вестник който прочитаме и другия сезон е за боклука. Другото просто ми изглежда  несериозно, изглежда ми лъжа.

За моето изкуство – дали е едносезонно или не, ще си проличи само с времето. Ако хората, които са си купили нещо създадено от мен продължават да го носят независимо от  промените в модата, това ще означава за мен , че съм си свършила добре работата.