
Пътешестваме с „К като Корея“ – новата книга на Изабела Шопова, чиято изследователска страст е неутолима! С бликащо чувство за хумор – нейна запазена марка – тя разказва за чудесата и приключенията, които две български австралийки – майка и дъщеря, срещат по пътя си, докато следват своята Корейска мечта.
Някога позната като Страната на утринния покой (или Страната на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на К-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и К-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване.
Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за гурме туристите. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект. Обаче я има на картата. Така че, като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (на човека или на изкуствения интелект).
К като Корея
Изабела Шопова
ПРЕДИСЛОВИЕ
К като кимчи, като к-поп, к като нищо друго на света
Някога позната като Страната на утринния покой (или на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на к-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Питайте когото искате – и Гугъл, и Чат Джи Пи Ти, и туристическите пътеводители, и кулинарните сериали, всички те без изключения описват Южна Корея с противоречиви, взаимноизключващи се понятия, които никога не са ви хрумвали. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и к-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване. Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за любителите на гурме туризма. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект.
Обаче я има на картата и се появява редовно в световните новинарски емисии, всеки може да си купи корейска кола или телефон, да слуша корейски поп и да се разкрасява с корейска козметика, да хапва бибимбап в кварталния азиатски ресторант или да прекара остатъка от живота си в гледане на корейски сериали. Корейски филми и книги обират наградите по световни фестивали, панаири и изложения и милиони туристи посещават тази измислена, невъзможна страна всяка година. Всеки от тях си има любим аспект, нещо, което най-много го е впечатлило. Някакъв особено потресаващ контраст, нещо уникално и неповторимо, пикантно и провокиращо, което не е виждал другаде, което го е накарало да започне да възприема света (и себе си) по нов начин. Като подчертаната любезност на южнокорейците и непрестанното използване на думата „Благодаря!“, или острата чеснова миризма на добре ферментирало кимчи в скъп ресторант, или футуристичното преживяване да се настаниш в автоматизиран хотел с робот рецепционист, да се храниш с клечки, седнал на земята по чорапи, или да летиш с 300 км в час в луксозното купе на високоскоростния влак, да се взираш с тежко сърце в севернокорейския пейзаж от площадката на Демилитаризираната зона или да се разхождаш в дворцовия корт облечен по последния писък на модата от XV век.
Така че като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (човешка или изкуствено интелектска).
За мен корейското ни приключение е уникално с многобройните неподозирани паралели между България и Южна Корея, за които не знаех и които ми се натрапваха на всяка крачка – и в древната, и в съвременната история на страната, и в музеите, и в ежедневието на южнокорейците, и в азбуката, и на трапезата. Приликите между двете толкова далечни страни са смайващи. Като близначки, разделени при раждането, отгледани на различни континенти от различни приемни семейства. И двете са малки, древни, на полуостров, с тежко историческо наследство, обвързани с традициите си, втренчени в миналото, навигиращи сред проблемите на настоящето, разпънати на кръст между имперските интереси на големите си, мощни съседи. Едната е израснала в Източна Европа, в бандата на отвъдморския квартален гамен, вечно в позиция да избира между Изтока и Запада, а другата – притисната между двете най-агресивни силови групировки на Източна Азия, била осиновена от Големия брат отвъд океана.
Къде са днес, е видно за всички, но не е толкова очевидно как цяла серия от малки на пръв поглед отклонения в траекториите им, поредица от трудно направени избори (политически, социални, лични) в годините след Втората световна война водят до огромните разлики в съвременността. Мощта на експоненциалната крива на развитие е несломима. Но също и обещаваща – примерът на Южна Корея показва, че всички можем да променим бъдещето си, и в личен, и в национален план, ако изберем да загърбим грешките от миналото и променим поведението си днес. С поредица от малки промени всеки може да изкове съдбата си. Южна Корея, невъзможната източноазиатска Пепеляшка, го доказва с всеки аспект на победоносната си звездна кариера в XXI век.
За авторката
Родена във Варна, Изабела Шопова е пътешественичка и писателка със завидна фантазия, искрящо чувство за хумор и неудържим стремеж за превъзмогване на кодирани в човешката природа страхове. Неслучайно има зад гърба си няколко бестселъра, „очарователно разколебани на границата между пътеписа и приключенския епос“.
Първата ѝ книга носи заглавие „На изток – в рая” и разказва за живота в Нова Зеландия, Страната на дългия бял облак, както я наричат, където Изабела емигрира през 2002 година. После идва ред на Австралия, разположена „На запад от рая”.
„На юг от разума” свидетелства, че двайсет лета след началото на третото хилядолетие Антарктика си остава утопичен резерват, територия с митичен ореол. Книгата е наситена с духовити описания, шокиращи факти и екстремни преживявания.
А „Подир сянката на кондора“ е неподражаем разказ за едно епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия.
През 2023 г. излезе „Приказки от Горната и Долната земя“, където авторката описва приказните си пътешествия по света, който не е спирала да кръстосва в продължение на десетилетия.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.