Почитателите на японската литература и по-специално на творчеството на Харуки Мураками няма да останат разочаровани, ако разлистят „Страна на чудесата за непукисти и краят на света“ (Изд. „Колибри“). Книга с дълго заглавие, която засяга дълбоки теми като човешкото съзнание и смъртта, и потапя аудиторията в два много различни и утопични свята и един главен герой.

Сюжетът

В този роман Мураками ни поднася главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност, а за черешка на върха ще намерите и голяма доза киберпънк. Героят непукист е 35-годишен разведен мъж с колекция от бутилки с вносно уиски, запален по старите американски филми и готвенето. Липсват му само чувства, което, заедно с блестящите му компютърни умения, го прави идеален кандидат за тайнствения застаряващ учен, заселил се в дълбините на токийската канализация. Ученият привиква героя и го прави част от проект, наречен „Краят на света”. Двата свята на героя започват да се преплитат по невъобразим начин, докато накрая се сливат и той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида.

„Страна на чудесата за непукисти и краят на света” е рядък образец на постмодерния роман със завидна интелектуална дълбочина и стилистична завършеност, дар от един дързък автор с оригинален поглед върху писането.

Впечатленията

Ако трябва да представя тази книга с едно изречение – тя ще се хареса на всички читатели, които ценят творчеството на Мураками, защото следва неговия типичен стил на силни послания, вплетени в паяжината на безграничното му въображение и чисто човешки копнежи. Както и в много други от творбите на автора, главният му герой е самотник, отритнат от обществото и затворен в себе си. Той е имал близки и семейство (и котка!!), но ги е загубил по някакво стечение на обстоятелствата. Въпреки това, той не е загубил себе си и живее много типичен живот – слуша (често) джаз (също като Мураками), чете класическа литература (пригответе се за Балзак), готви класически японски ястия (винаги вкусни), търси смисъла на живота (не е само той), сънищата му го отнасят на непознати места (доста опасни), прави секс с необичайни жени (не се пестят фантазии) и накрая намира отговорите на вселенски въпроси, които вълнуват човечеството от хилядолетия.

Разбира се, утопичните светове на Мураками не минават и без необикновени общества от хора, еднорози, сенки, тълкуватели на мисли и амбициозни, но много симпатични учени. В тази книга ще се срещнете с всички тях. За да разберете кога е краят на света, защо настъпва, кой ще го предизвика и какво има отвъд. И какво ще се случи, ако някой поеме контрола на съзнанието ви (ни).

Ако до тук сюжетът звучи по-скоро като фантастика, веднага подчертавам, не, не е. Това е книга за човешкото възприятие за света, за болката и страданието. И склонни ли сме да се разделим с духа си (ще разберете какво точно се предполага, че е той), за да изкореним и страданието. Няма да бъде голяма изненада, че отговорът е не, а пътят към осъзнаването на „Аз“-а, смисъла на живота в цялата му палитра от чувства от раждането до смъртта извървяваме с нашия нов приятел от книгата. Все пак, той също като нас е забъркан в тази история без да знае защо и какво следва.

И не на последно място, част от по-горните изводи ще бъдат направени, докато главният герой прекосява Токио. В случая – и част от токийската канализация. Не очакваме романтични туристически места, нали? Мураками винаги ни показва частичка от ежедневието на онези японци, които остават невидими за обществото – заради своята предполагаема незначителност, неудовлетвореност, нещастие, неуспех – причини много. Той обаче ни показва още, че тези хора носят чувствителната душевност, която им позволява наистина да опознаят смисъла на живота и съществуването ни тук. И ние можем да се докоснем до тях и да се поучим от техните отговори. Сигурна съм, че избраните цитати ще ви подскажат за какво става дума.

Избрани цитати

–         Първо за духа. Твърдиш, че в Града няма свади, омраза и желания. Красива мечта и аз наистина ти желая щастие. Но това, че няма свади, омраза и желания, означава, че го няма и обратното. Няма радост, взаимност, любов. Само където има разочарование, потиснатост и скръб, се ражда и щастие – без отчаянието на загубата няма надежда. Да не пропускаме, разбира се, и любовта (…) Хората без дух са призраци. Какъв е смисълът да обичаш такъв човек?

В мислите си хората са безсмъртни. Макар че, по-точно казано, те не са безсмъртни, а са безкрайно, асимптоматично близо до безсмъртието. Ето какво е вечният живот.

–         Е, смъртта на тялото е именно този полет на стрелата. Тя лети по права линия към мозъка. Никой не може да я отклони. Хората неминуемо умират, тялото неминуемо се разлага. Времето запраща напред въпросната стрела. Но, както вече споменах, мисълта продължава да дели до безкрайност това време. Парадоксът се превръща в истина. Стрелата така и не достига целта.

–         Като цяло съм откровен човек. Казвам, че разбирам, когато разбирам и че не разбирам, когато не разбирам. Не се опитвам да говоря с недомлъвки. Според мен много от неприятностите по света са породени от двусмислените думи. Когато хитруват и не се изразяват ясно, повечето хора си търсят подсъзнателно неприятности.

–         Никой нямаше такова право. Никой! Спомените си бяха мои. Който краде спомени, краде време. Толкова се вбесих, че забравих за страха си. Беше ми все едно какво се случва. Искам да живея! Ето какво си казах. На всяка цена ще живея. Ще се измъкна от тази безумна долна земя, ще си върна спомените и ще живея. Какъв ти край на света – бях готов да си върна изцяло своето „Аз“.

Още текстове за Мураками – “Чуй песента на вятъра / Пинбол” – откровеното начало на Мураками | Jasmin.bg ; По Мураками: „Хроника на птицата с пружина“ или неподправен разказ за живота | Jasmin.bg ; „Изчезването на слона“ – 17 сюрреалистични разказа в стил Мураками | Jasmin.bg ; Мураками за бягането… или един искрен, личен разказ | Jasmin.bg

Малко за Харуки Мураками

Харуки Мураками е роден през 1949 г. в Киото, но семейството му се преселва в Кобе, където се пробужда интересът му към чуждестранната литература. Завършва успешно Литературния факултет на Токийския университет, а по-късно става съдържател на джаз клуб в Шибуя. Като студент взема участие в антивоенното движение и се обявява срещу войната във Виетнам. Прекарва три години в Гърция и Италия, но през 1995 г., след земетресението в Кобе и атентата в токийското метро, решава да се завърне в Япония.

Още първата му книга, „Чуй песента на вятъра“ (1979), е отличена с престижна награда. Сам той признава, че е повлиян не толкова от японските литературни кодове, колкото от поп културата, която му е открила прозорец към света. Преводач е на Чандлър, Фицджералд и други големи американски автори, които иска да открие за японската култура.

Мураками е признат от световната литературна критика за един от най-добрите съвременни японски писатели. Той със сигурност е най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно в целия свят.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.