През 1986 г. в Театър 199 е световната премиера на „Последната нощ на Сократ“.

Днес се радваме на постановката в нов прочит…

2424 години от последната нощ на
Сократ пред чашата с отрова.
Стефан Цанев ни разказва за нея… и за
Стара Гърция, за България през 1986,
за България през 2025, може би,
за света утре…

***

ПАЗАЧЪТ. Ти какво искаш да кажеш – че негодниците са мнозинство? Че са повече от добрите хора, така ли?

COKPAT. Не, пазачо. Добрите и негодниците са малко на брой, най-много са тия… помежду им.

ПАЗАЧЪТ. Демосът, искаш да кажеш.

COKPAT. Както щеш ги наречи. Демос, Народ, Стадо… Различно ще ги наричат през различните времена. Не е това най-важно.

ПАЗАЧЪТ. А кое?

COKPAT. Че те вършат добро, ако следват добрите, но могат да вършат и зло, когато тръгнат след лошите. И в двата случая се превръщат в голяма сила. Човечеството има много да си пати от тази работа.

ПАЗАЧЪТ. Що трябва да си пати човечеството, да не е толкова глупаво? Тръгва след доброто – и край.

COKPAT. Де да беше така! За жалост, пазачо, тези „най-много“ са като оня човек, на когото, ако дадеш жълтица, дълго ще проверява със зъби дали не е фалшива, подхвърлиш ли му чувал с фалшиви монети грабва ги, без да проверява. На това се крепи – как я нарече преди малко?

ПАЗАЧЪТ. Демокрацията.

COKPAT. Демагогията, храбри ми пазачо, на това се крепи.

***

Знам, че няма да ми повярвате, но най-висшата форма на човешкото превъзходство е задаването на въпроси на себе си и на другите.

Сократ е роден (около 470 г. пр.н.е.) в Атина, в дома Алопеке. Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета – акушерка. Като млад Сократ има близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който прави живота си.

Сократ се занимава със скулптура в младостта си и е поканен от Фидий да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл – велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него. Жени се за Ксантипа, за която се говори, че е зла и проклета жена, но, имайки предвид факта, че Сократ нито печели пари (той никога не взима пари за разговорите си), нито допринася с нещо за благополучието на семейството си, е твърде възможно Ксантипа често да е била сърдита и недоволна.

Философът не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива осъден на смърт чрез отравяне с бучиниш. Приятелите му се опитват да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му), но той отказва и остава твърдо на позицията си, че ако направи това, ще обезсмисли целия си живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал и в което е вярвал. И тъй идва денят на неговата смърт: 15 февруари 399 г. пр.н.е.

Когато минавал през богатия пазар, Сократ казал: „От колко много неща нямам нужда!“

Когато Есхин му казал: „Тъй като съм беден и не притежавам нищо друго, ти давам себе си,“ Сократ отвърнал: „Не разбираш ли, че ми даваш най-скъпия подарък?“

На човека, който му съобщил: Атиняните те осъдиха на смърт,“ Сократ отговорил: „А тях природата ги е осъдила на смърт.“

Юбилейният 60-и сезон се посвещава на Анна Монова – дългогодишен директор на Театър 199 „Валентин Стойчев“.

СТЕФАН ЦАНЕВ е автор на повече от 50 книги: стихосбирки, романа Мравки и богове, трактата Ars poetica, сборници с есета и с драматургия, Анини приказки, Български хроники в 4 тома и др.

Написал е повече от 30 пиеси, между които: Истинският Ивайло (1962), Процесът против богомилите (1969), Разпята събота (1971), Любовни булеварди (1982), Животът – това са две жени (1983, поставена същата година в Театър 199), Последната нощ на Сократ (1986, поставена същата година в Театър 199), Тайната вечеря на Дякона Левски (1987), Страшният съд (1988), Другата смърт на Жанна д‘Арк (1990, поставена същата година в Театър 199), Величието и падението на Стефан Стамболов (1994), Тайното евангелие на Иоан (1995), Пир по време на демокрация (1996), Адът – това съм аз (1997), Конят на Александър Велики (2003), Всички луди ме обичат (2004), Деца на света (2011), Духът на поета (2011), Заговорът на Калигула (2014, в България не играна), Плач на ангел (2015), Цигуларката на Бога (2016), Убийството на Богородица (2021, още не играна).

Последната нощ на Сократ

от Стефан Цанев

постановка Съни Сънински
сценография Никола Тороманов
костюми Ясмин Манделли
музика Милен Кукошаров
фотограф Стефан Н. Щерев

участват: Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Ирини Жамбонас

Следващите представления на „Последната нощ на Сократ“ са на 1 и 2 юли.