От началото на март българските читатели вече могат да се насладят на творчеството на талантливата съвременна италианска писателка Силвия Авалоне. Първата й книга, преведена на български език, е „Черно сърце“ (Изд. „Колибри“). Много емоционално, тежко и чувствено четиво за травмата, престъплението, наказанието, покаянието, загубата и болката, която изкарва от нас най-тъмните и неподозирани емоции. История за двама дълбоко самотни хора, които намират утеха един в друг, въпреки много различния си житейски път. Разказ за юношеството и ролята му във формирането на съдбата на всеки от нас.

Сюжетът

Емилия и Бруно се срещат в Сасая, малко селце, сгушено в планината Биела. В това забравено от Бога кътче на света те разбират, че са загубили всичко – макар и по съвсем различни причини – и че Сасая е място за бягство за тях. Двама души, престанали да вярват в бъдещето си. Но независимо дали си виновен или невинен, жертва или палач, бъдещето идва и разкрива какви сме всички ние – безкрайно крехки, фатално човешки.

С любов, каквато само големите автори могат да отдадат на своите персонажи, Силвия Авалоне е написала най-зрелия си роман, история за наказание и спасение, която изследва най-тъмните и дълбоки кътчета на душата, за да ги изпълни със състрадание, живот и светлина.

Впечатленията

Силвия Авалоне не пише просто художествена литература. Тя акцентира и върху социална тема, която я вълнува и е противоречива за обществото. Италианката пише този роман, вдъхновена от общуването си с младите обитатели на Наказателния институт за непълнолетни в Болоня. По думите й творческата работилница за четене и писане, която организира с тях, е едно от най-силните преживявания в живота й. Много ме впечатлиха думите, които тя отправя към тях в бележките на книгата:

„От вас научих повече за живота и човечността отколкото аз бих могла да ви науча, с моите думи, с книгите ми“.

Обществата по принцип, не само италианското, често зачеркват и заклеймяват престъпниците, дори малолетните. Разбирането в повечето случаи е, че те са зли по природа и трябва да бъдат заключени някъде далеч от останалите до края на живота им. Авалоне обаче ни показва, че тези хора, особено по-младите сред тях, могат да се покаят, да се променят, да бъдат превъзпитани, да започнат отначало, стига да им бъде даден шанс и поне капка опрощение. Подчертавам – това не значи оправдание, а приемане.

Както се вижда в „Черно сърце“, Авалоне силно акцентира върху виждането, че голяма част от малолетните престъпници са станали такива заради средата, в която се намират от деца – бедност, насилие в семейството, липса на образование. Защитава тезата, че някой трябва поне да им даде шанса да имат и по-добър живот. Защото именно юношеството е възрастта, в която хората се формират и могат дълбоко да сгрешат, но това не трябва да предопределя целия им живот. Разбира се, не всички съгрешили ще се осъзнаят. Не всички ще се променят. Но някои ще бъдат спасени и те заслужават усилието на обществото и институциите. Според нея злото съществува във всички ни и ние сме тези, които правим избора дали да му дадем превес. По тази причина в романа й се срещаме с историите на редица малолетни, които имат тежка семейна среда. Наблюдаваме как някои от тях успяват да се измъкнат от обятията на злото благодарение на добри хора, които им дават подкрепа, за да видят правилния път. Но не всички…

Главната героиня Емилия Иноченти (от итал. innocente – невинен) е едновременно жертва и злодей. Тя е изживяла една от най-големите травми в живота още като дете – ранната смърт на майка си, а скръбта, придружена с други влияния за възрастта й, я карат да отнеме друг човешки живот. Но тя не е само това. Емилия е жена с душата на малко момиче, което копнее за обич, за малко щастие, за изкуство. Тя рисува и реставрира икони, търсейки покаяние и прошка. Ежедневно се самонаказва за непоправимото зло, което е извършила, но спиралата на мрака й се прекъсва едва когато се среща с Бруно. Той също има тежка съдба – преживял е огромна загуба, която не е успял да преодолее и в крайна сметка тя е отнела голяма част от живота му. Той доброволно се е превърнал в отшелник, който примирено чака смъртта. Докато самотата му в Сасая не е нарушена от тайнствената непозната, която се появява в съседната къща.

Още със заглавието се подсказва, че „Черно сърце“ е мрачен роман. Да, такъв е. Но Авалоне се е погрижила да ни покаже, че въпреки изпитанията и трудностите на живота, някои хора успяват да се запазят в светлината на доброто. На втори план в романа се открояват персонажите на Рикардо – бащата на Емилия и Базилио – реставраторът на икони и единственият човек от Сасая, който знае миналото на главната героиня още от самото начало. За разлика от останалите, той не я съди, а се заема да й помогне да намери вътрешния си мир и да се интегрира отново в обществото. Двамата герои са пример, че вътрешната сила може да победи мрака и да помогне на други изгубени души. Добър пример е и Марта – най-близката приятелка на Емилия, с която заедно прекарват години в наказателния институт за тежки престъпления. Тази система обаче й дава нещо много ценно – образование и книги, които успяват да я измъкнат от дупката на мизерния живот и тя си стъпва на краката, когато се връща отново в обществото. След това се заема да помага и на други.

Не на последно място, „Черно сърце“ ни показва, че да обичаш означава да не се подчиняваш на обществените очаквания и страхове. Любовта прави границата между доброто и злото размита и неясна. Любовта не е черно-бяла и е за всички, дори и за грешниците. Тя често може да се окаже и решаващата стъпка между Ада и Рая.

Препоръчвам горещо тази книга и защото за мен тя има едно много кратко послание към читателите – Доброто също е упорито.

Избрани цитати

Откъс от „Черно сърце“ на Силвия Авалоне

–         Нарисувай ми сърце (…) Сърцето й трябваше веднъж завинаги да се разпадне в онази потънала в тишина стая, увиснало като небесно тяло високо над кипящия в приготовления за Нова година град. То сигурно бе спряло там, между избелелите зеленикави стени, с дългата система с морфин, с миризмата на човек, който се разлага отвътре, пожълтява, изгнива и накрая изстива.

–         Казвам ти всичко това, за да разбереш, че независимо от ударите, които си понесъл, от лошите неща, които си видял и чул,от проблемите, които дълбаят дупка в теб – а вярвай ми, аз много добре познавам тази дупка, – истината е, че нито ти, нито аз, нито който и да било не е наистина прецакан, докато е жив. Особено когато си на дванайсет години с целия живот пред теб.

–         Аз имам нужда душата да съществува. Разбра ли? Защото един ден трябва да я видя.

Макар да знаеше, че няма да се случи. Дори и сега, докато го реставрираше, знаеше, че няма как Адът да е празен, а Раят – пълен. Поради простия факт, че жертви и палачи не трябва никога, никога, никога да се срещат, вовеки веков.

–         Въпросът е, че някъде в средните класове трябва да започнеш да се отделяш от родителите си, да ги преоцениш, да ги критикуваш, да ги видиш такива каквито са – двама души сред множеството хора, които са се паднали на теб. Но ако на тази възраст ги загубиш, после е невъзможно да се отделиш от тях. Невъзможно е да ги преоцениш. Невъзможно е да пораснеш.

–         Хиляди пъти съм се питала: Какво е злото? Исках дори да издържа изпити по философия в университета. За да разбера. Дали е грешка, която правиш ти? Или избор? Или е пробой в системата ти, вина, която всяко човешко същество носи в себе си? Или е лудост? Някакъв плюс, една клетка в повече, с която се раждаш? Или е минус?

–         Има черни дупки, които не можеш да запълниш. Които ще си останат завинаги черни и дълбоки. Но ако поискаш, ще успееш да изградиш живота си около тях. Както тревата, която расте по ръба на кратера, както саксиите с цветя по ръба на кладенците. Животът ти винаги ще е пръстен около тази бездна.

Малко за Силвия Авалоне

Силвия Авалоне (р. 1984 г.) е поетеса и писателка, изтъкната представителка на новата италианска литература. През 2007 г. публикува сборник със стихове „Моите двайсет години“, отличен с международната награда за поезия на млади автори „Алфонсо Гато“. През 2010 г. е издаден първият ѝ роман „Стомана“, който печели няколко авторитетни отличия: „Кампиело“ за дебют, „Флаяно“, „Фреджене“, класира се на второ място за наградата „Стрега“ 2010. По книгата е заснет и филм. Следват още успешни романи: „Марина Белеца“, 2013, „Там, където животът е съвършен“, 2018, „Приятелство“, 2020.

„Черно сърце“ излиза в Италия през януари 2024 и веднага става бестселър. Това е първият роман, с който Авалоне ще бъде представена на българските читатели.