СТРУКТУРА PROJECT ROOM представя: Мисловен експеримент #4

Венета Андрова. Тайният живот на гъбите (ВИДЕО)

Куратор: Аксиния Пейчева
Арт мениджър: Теодора Джерекарова
21 декември 2023 – 10 януари 2024
Откриване: 21 декември, четвъртък, 18:00 – 20:00

В проекта „Тайният живот на гъбите (ВИДЕО)“ Венета Андрова и концентрират вниманието си върху дезинформацията и т.нар. deep fake – силно разпространени атрибути на днешното медийно пространство. Идвайки от две различни сфери: Венета – от тази на визуалното изкуство, а Цветомила – от тази на компютърната лингвистика, в контекста на „Мисловен експеримент“ те общуват дистанционно, използвайки езика за програмиране Python, като се фокусират върху различни модели за разпознаване на компютърно генерирано съдържание и най-вече върху борбата срещу масовото разпространение на обществени заблуди.

Търсенията на Венета я отвеждат до феномен, специфичен за България – този на уебсайтовете „гъби“. Това са страници, които на вид напомнят типичен новинарски сайт. Те се създават масово с единствената цел – да разпространяват пропаганда и фалшиви новини. Наричат ги сайтове “гъби”, защото се появяват по различни поводи, размножават се и растат винаги, когато има активна кампания. Когато „дъждът от тъмни пари“ свърши, те изчезват или стават неактивни до следващата кампания за дезинформация. (https://sensika.com/blog/disinformation/what-do-we-call-mushroom-websites). Сайтовете гъби се генерират от „Машина от сайтове гъби“ – над 370 000 анонимни сайта с почти идентичен дизайн и с идентично съдържание. Те имат четири основни общи домейна: dnes24.eu, zbox7.eu, bgvest.eu, allbg.eu, от които биват клонирани поддомейни (например novini24.allbg.eu).

За Венета Андрова става интересно да се задълбочи в процесите на цялата тази функционалност. Принципът се оказва следният – в създадените платформи (например най-известната http://share4pay.com/) всеки потребител с помощта на един имейл адрес може да си направи регистрация. Авторката си прави веднага, като процедурата е лесна – логваш се и си избираш име на сайта. В рамките на само 30 минути вече е генериран твой собствен сайт-гъба. Всички тези сайтове-гъби са скрити зад Cloudflare (облачна киберсигурност) и не може да се проследи нищо за тях, но основната платформа е с регистриран хостинг в България. След това започва лавинообразно шерване на линкове от новия сайт – те присъстват като постове в социалните мрежи, препращат се на приятели, познати, постват се в групи и т.н. По този начин в платформата се генерират приходи, които в един момент се изплащат на потребителя, т.е. основният доход идва от препращането на линковете. От друга страна, хората, които стоят зад платформата, печелят от рекламите, които са навсякъде в сайта. Повечето новини са крайно десни и консервативни, леко пропагандни, про-руски, не винаги са грешни като информация, но със сигурност имат за цел да наклонят вниманието към определени теми и чрез масовото разпространение да създадат впечатлението, че това е „новината за деня“. Процеси, които са крайно опасни за обществото и могат да бъдат експлоатирани във всякакъв информационен аспект.

В работата си Венета Андрова се съсредоточава специално върху новини, свързани с т.нар. „джендър пропаганда“ и архивира всички статии с думата „джендър“ от своя нов сайт-гъба – техните заглавия, както и изображенията към статиите. Видеото, което авторката представя, е 3D анимация, показваща един протагонист-гъба, който рецитира всички тези заглавия от сайта-гъба. В стила на кликбейт реториката е и заглавието на изложбата, която завършва иронично с думата ВИДЕО, като типичен допълнителен елемент за привличане на вниманието, но и като референция към творческия медиум. Заглавията, както и изображенията в сайта са тествани (с помощта на Цветомила) посредством различни NLP и LLM модели*, като този процес проверява дали са генерирани от изкуствен интелект или не. Резултатите от тези тестове са вградени във видеото на едно мета ниво, поставяйки достовереността на информацията под въпрос. Тези визуални елементи представят какво „гледа“ кода и разпознава като фейк. Второто видео се фокусира върху интервю на човек, който си докарва „допълнителни доходи“ със сайтовете-гъби, като образът му е анонимизиран. Това видео дава яснота на схемата и как тя функционира.

По този начин Венета Андрова поставя под въпрос не само технологичните, но и чисто човешките механизми за справяне с дезинформацията, с рисковете и уязвимостите в дигиталната среда, с манипулацията. В нейната работа тези социални феномени са разчетени не единствено като функция на технологичния прогрес, а и като опозиция на ценностите, като анти-утопия.

*Технологиите, базирани на изкуствен интелект или по-специално машинно обучение, за разпознаване на дийпфейкове, се развиват динамично, в една вечна надпревара с развитието на базови модели като BERT, GPT или Stable Diffusion. Всеки модел за разпознаване на дийпфейк функционира условно, с една известна неточност. В своя експеримент Венета и Цветомила решават да изследват модела (или върху какво точно той се фокусира при разпознаването на невярна или подвеждаща информация). Осъществяват това, ползвайки моделите bert-deepfake-bg за разпознаване на дийпфейкове и bert-desinform-bg за разпознаване на дезинформация, предварително тренирани специално на български език и предоставени за общо ползване в платформата на HuggingFace от The Big Data for Smart Society Institute (GATE) в България, разработени от Ирина Темникова и колектив (Irina Temnikova, Iva Marinova, Silvia Gargova, Ruslana Margova, Ivan Koychev, „Looking for Traces of Textual Deepfakes in Bulgarian in Social Media“, Proceedings of the Recent Advances in Natural Language Processing conference (RANLP 2023).

---

Венета Андрова завършва История на изкуството и Философия в университета Хумболдт, както и се дипломира в специалност Скулптура в художествената академия Weißensee Academy of Art в Берлин. В артистичната си практика тя съчетава различни медии и източници, като архивни и документални материали с живопис, всички свързани чрез 3D анимация и компютърно генерирани среди. Участва в множество изложби в Германия и България, както и в Австрия, Аржентина, Бразилия, Испания, Полша, Чехия и в Израел, където през 2016-2017 г. завършва част от обучението си в Bezalel Academy of Arts and Design в Йерусалим. Андрова е носителка и на няколко стипендии: Elsa-Neumann-Scholarship, Artist Scholarship Cusanuswerk, Mart Stam. През 2020 г. е номинирана с творбата си „From My Desert“ за German Short Film Award. Филмът й „АЙВА“ е носител на Prix Ars Electronica 2021, в категория „Компютърна анимация“, както и на Golden Horseman и LUCA Gender Diversity Award в международния конкурс на Filmfest Dresden. Нейни късометражни филми са селектирани и представени на множество международни филмови фестивали, включително: International Leipzig Festival for Documentary and Animated Film; ARS ELECTRONICA – Festival for Art, Technology and Society; MONSTRA Lisbon Animated Film Festival; FILE Electronic Language International Festival; European Media Art Festival (EMAF); Kassel Documentary Film and Video Festival, Go Short – International Short Film Festival Nijmegen, Sofia International Film Festival, Short Waves Festival, 25FPS International Film and Video Festival, Short Film Festival Hamburg.

---

Цветомила Михайлова е постдокторант по машинно обучение и роботика в Aalto University в Еспоо, Финландия. Има докторска степен по машинно обучение и обработка на естествен език от Instituto de Telecomunicações в Лисабон, Португалия.