Симона Дяконеску е румънска хореографка и режисьорка. Работата ѝ е основана на изследвания в областта на танца и маргинални исторически събития. Завършва бакалавърска и магистърска степен в катедрата по хореография на Националния университет по театър и кино в Букурещ, като притежава и допълнителна бакалавърска степен по филмова режисура. Симона Дяконеску е основател на “Tangaj Collective” и на Международния фестивал на танцовия филм в Букурещ. 

Част от тазгодишния манифест на фестивала „Антистатик“ гласи: „Всяко тяло има неотменимото право да избира естетиката, вкуса и философията на своя танц“. Каква е Вашата философия като творец?

Труден въпрос, защото тя се трансформира с времето и това е абсолютно нормално. На този етап от моята работа мисля за тялото като за множество от същества, множество от вселени, множество от идентичности. Множество системи, които общуват една с друга.

А каква е философията зад ТЛМ – Телесна линия на мисълта, плод на съвместната Ви работа с Ванеса Гудман? Ще го гледаме на живо в София на 16 май в Топлоцентрала.

„Телесна линия на мисълта“ е специфично представление, защото философията му е много проста. Ние сме множество от човешки и нечовешки същества. Имаме микробиом, който е карта на нашата идентичност, почти пръстов отпечатък. И щом микробиомът е толкова уникален, ТЛМ задава въпроса какво се случва в процеса на замърсяване. Какво става, когато се срещнем или прегърнем някого, когато се ръкуваме, когато пием с някого и този микробиом се промени? В шоуто има много за връзката ни с бактериите.

Всеки език си има израз за връзката между червата и емоциите. В действителност чревната ни флора влияе върху това какво ни се яде, къде предпочитаме да живеем, с какви хора искаме да имаме връзка на база какво усещаме като мирис. Тя повлиява силно и как реагираме на стрес и как се държим на обществени места. Оттам идва и философският въпрос какво се случва с идентичността и дали я има в чиста форма, щом всичко е толкова свързано и „замърсено“ по някакъв начин.

ТЛМ включва множество експерименти и в научен, и в хореографски план. Бихте ли споделили коя беше най-предизвикателната част?  

С моята колежка и приятелка Ванеса Гудман от Ванкувър започнахме да работим по шоуто още през 2019 г. Първата ни резиденция беше в рамките на Biofriction на Cultivamos Cultura в Португалия през 2020 г.

Нямаше по-добро и едновременно с това по-лошо време за ТЛМ от 2020 г. Спомням си всички тези разговори за вируси. При нас бяха бактерии, но пак имахме работа със замърсяване и микробиом. Не можехме да повярваме какво се случва и че работим по точно този проект. Тезата ни беше, че не може да се определи дали бактериите са добри или лоши, но няма как да живеем без тях. Тогава всички казваха, че трябва да се борим със заразата, да не се срещаме, да не пипаме, което и правехме. Но беше сложно да обясним, че заразяването прави имунитета по-силен. Беше трудно и заради пътуванията. Европа беше отворена и Ванеса дойде в Букурещ и в Лисабон. Аз обаче не успях да стигна до Канада нито през 2020-а, нито през 2021-ва и бях разочарована, че не мога там да работя по шоуто. Направихме няколко пърформанса на запис и инсталация в Румъния, Португалия и Канада, но заради цялата каша с пандемията така и не го играхме на живо. Въпреки всичко съм много щастлива, че все пак успяхме да го реализираме.

А коя беше най-интересната част от работата по ТЛМ?

От експериментална гледна точка беше идеално. Заради цялата ситуация Ванеса и аз бяхме изолирани в природeн резерват в Сао Луис и работехме в пространство с микробиологична лаборатория и студио за изпълнителски изкуства. Правехме експерименти, като отглеждахме собствени бактерии в агар-агар. Живяхме два месеца заедно и изследвахме как бактериалните ни култури се променят във времето и как „замърсяването“ влияе на това, което виждаме. Разбира се, гледахме с очите на двама артисти, а не на учени. Интересно беше да погледнеш тялото си под микроскоп и да видиш как всички тези форми общуват помежду си и понякога се движат. Обсебени от експеримента, го проверявахме всеки ден. Събрахме тонове материали и решихме да повторим експеримента по време на самото шоу. Преди всяко представление изпълнителите отглеждат свои собствени бактерии в продължение на 3-4 седмици и представят на зрителите петриево блюдо, излъчвано на живо от микроскоп.

Къде представихте за първи път ТЛМ?

Премиерата беше през 2020-а и се случваше в два града едновременно. Аз представих голяма документална видео инсталация в градина в Румъния, а Ванеса правеше отделни онлайн пърформанси за всеки един от публиката. Имахме два отделни сетинга – един в Букурещ (в Switch Lab) и един във Ванкувър (в Left of Main), като се опитвахме да ги свържем. Можеше да избираш или да влезеш онлайн, където Ванеса да те преведе през 15-минутен пърформанс-тур около инсталацията или сам да отидеш да видиш голямата видео инсталация в Букурещ.  

След премиерата графиците ни бяха много сложни и се чудехме какво да правим с проекта. Имахме шанса да участваме с инсталацията на танцовото биенале във Ванкувър през ноември 2021. Представихме я и в галерията Утопия в Лисабон. Заснехме доста бактерии и с помощта на чудесен видео артист направихме инсталацията много имерсивна. Всичко бяха много ентусиазирани от инсталацията като формат, но ние продължавахме да искаме представлението да се играе на живо, защото така беше замислено.      

И каква беше съдбата на ТЛМ след това?

Хората свикнаха с инсталацията и тогава Националният център за танц в Букурещ ме попитаха дали бих искала заедно с Ванеса да направим версия на ТЛМ с танцьори от Румъния, за да го представят регулярно. През 2022 преразгледах ТЛМ и го пресъздадох през телата на други танцьори. Те не просто научиха хореографията, а минаха през същия процес – от изследването през цялата импровизация и въпросите, които ние си задавахме. Така изработиха сами движенията по същия метод на работа. Много ми хареса процеса с тях, защото си спомних колко много изследвания, емоции и креативност вложихме. Все още пазя купища записки, статии и книги по темата.

Как се възприема шоуто?

Публиката не може да повярва колко биология има в представлението и не мисли за тези тела като за голи тела. Представяш си ги така, както гледаш на собственото си тяло – когато ходиш на сауна, на лекар или като се къпеш. Първоначално зрителите са в шок да видят танцьорите толкова близо, а и ти говорят, но постепенно всички се отпускат. Много добре се приема в Румъния.

Много ми хареса отзивът на една майка, дошла със сина си, около 20-годишен. Сподели, че за първи път гледа съвременен танц, но наистина ѝ хареса. Не очакваше, че танцът може да бъде разбран. Често имаме дискусия след края на представлението, а аз опитвам да бъда забавна и се шегувам със ситуацията. Ще видим как ще е в България на 16 май и в Мексико през август.

Мислили ли сте за продължение на ТЛМ?   

Обикновено създавам проектите си като поредица. В момента имам серия с документално-художествени пърформанси за танцуващата мания и си мисля, че ТЛМ може да се превърне в тяхна рамка. След комплексното ни проучване би могло да бъде и метод на работа, а защо не и отправна точка за създаването на втори и трети епизод на същата тема, но с различен резултат.

Ще го решим заедно с Ванеса в Мексико, защото това представление е колкото мое, толкова и нейно. Тя е един от най-страхотните хора, с които съм работила. Понякога ни е тъжно, че не го играем заедно на сцена, защото точно затова го създадохме. Когато се запознахме в Монреал през 2019-а, толкова много се харесахме като артисти и като хора, че решихме да направим представление заедно. Така създадохме ТЛМ – от желанието да работим една с друга и сега е някак странно, че то съществува без нас. Това е животът, всичко се променя, а „ТЛМ – Телесна линия на мисълта“ е за приемането на промяната и разбирането, че нещата се трансформират.       

What happens with identity when everything is so connected and contaminated in a way?

Simona Deaconescu is a Romanian choreographer and a filmmaker. Her work is research-based, looking for scientific contributions to the field of dance and marginal historical events about resilient and political bodies. She holds a BA and a MA at the choreography department of the National University of Theatre and Film in Bucharest and a BA in Film Directing at the Media University in Bucharest.

This year part of the Manifesto of Antistatic Festival says “Every body has the inalienable right to choose the aesthetics, taste and philosophy of its dance”. What is your philosophy as an artist?  

It’s a hard question, it transforms over time and it’s absolutely normal. Right now, at this stage of my work, I think about the body as a multitude of beings, a multitude of universes, a multitude of identities.  Multitude of systems that are communicating with each other.

And what is the philosophy behind BLOT – Body Line Of Thought, the piece you created together with Vanessa Goodman, which we will be able to see in Sofia on May 16^th at Toplocentrala? 

BLOT is very specific, because its philosophy is very simple. We’re not just ourselves, we are a multitude of human and non-human beings. We have this microbiome, like a map of our identity, almost like a fingerprint. And because it’s so unique BLOT questions what happens in the process of contamination. What happens when we meet and hug somebody, when we shake somebody’s hand, when we have a drink with somebody and this microbiome changes? There’s a lot in the show about our relationship with bacteria.

In every language there is this relation between gut and intuition. Our gut bacteria influence what we want to eat, where we want to live, what people we want to have relationships with through the smell, influences how we react to stress, how we behave in public. It’s also this philosophical questioning what happens with identity and if we can talk about purity of one’s identity when everything is so connected and contaminated in a way.    

BLOT involved a lot of experiments on both scientific and choreographic levels. Could you please share with us what was the most challenging part?  

It was 2019 when me and my colleague and friend Vanessa Goodman from Vancouver first started working on the show. Оur first residency was at Biofriction by Cultivamos Cultura in Portugal in 2020. There wasn’t a better time or a worse time to do this show than 2020. I remember all these talks about viruses. Not bacteria, but we were dealing with contamination and microbiome. We couldn’t believe it was happening and we had this project going on. Our statement was that you cannot say if contagion is good or bad, but you cannot live without contagion. At that time everyone was saying let’s fight contamination, let’s not meet, let’s not touch, which we also did. But we were struggling to explain that contamination makes your immunity stronger. It was also hard because of traveling. Europe was open and Vanessa was able to come to Bucharest and to Lisbon. I was not able to go to Canada, neither in 2020, nor in 2021 and this was frustrating for me. There was a recorded performance and installation in Romania, Portugal and Canada, but because of all this mess with the pandemic we never performed it live. Still, I’m very happy we managed to do it.

And what was the most interesting part at the same time?

From an experimental point of view, it was ideal. Because of the whole situation Vanessa and I were isolated in Natural Reservation in São Luís, working in a space that had a microbiological laboratory and a studio for performative work. We were doing experiments, growing our own bacteria in agar-agar. We were living for 2 months together so we wanted to see the landscape of our cultures changing in time and how contamination affects what we see. Obviously, we were looking with the eyes of two artists, not scientists. Being able to understand the process from not seeing anything to seeing such an amazing world full of all kinds of diverse shapes, we couldn’t believe our bodies can be visualized like that. To look microscopically to your body and see all these shapes communicate with each other and sometimes moving was very interesting. We were obsessed with the experiment and we were checking it every day.  We had tons of materials and decided to remake the experiment during the show. Right now, before every show the two performers grow their own bacteria for 3-4 weeks and during the show, they present a petri dish, live streamed from a microscope.

Where was the first presentation of BLOT?

When we premiered, it was 2020 and we did this crazy two-cities premiere. I presented a big installation in a garden in Romania and Vanessa was doing one-to-one performances online with the audience. We had two different settings – one in Bucharest (in Switch Lab) and one in Vancouver (в Left of Main), and we were trying to connect the two. You could either go online and Vanessa would get you through this short 15-minutes performance that will introduce you to the installation or you could go and see something that is not participatory but a big installation in Bucharest.

Then our schedules got very complicated and we were wondering what to do with the project. We had the chance to present it as an installation at Vancouver Dance Biennial in November 2021 and in Utopia gallery in Lisbon. We filmed a lot of bacteria and we were able to design an installation which we made very immersive with the help of an amazing video artist. People got very enthusiastic with this installation format, but we still wanted to present the show live, because it was created to be shared live.

What happened next with BLOT?

People got accustomed with it as an installation format and then the National Center for Dance in Bucharest asked me whether I want to work with Vanessa and the girls and have a Romanian version of the show with Romanian dancers so that they could present it regularly. Last year I took a second look at BLOT and I recreated it – it’s almost the same show but through the bodies of two dancers. They didn’t just learn the choreography, but went through the entire process – from the research to the improvisation and all the questions we went through. They designed the movements themselves on the same method of working. I liked this process with them because it reminded me how much we worked on this project and how much research, emotions and creativity we put into it. I have a lot of notebooks with notes, lots of articles for research and books.

How does the audience perceive the show?

The audience couldn’t believe how biological this could be and they didn’t think about these bodies as naked bodies. You think about them just like you think about your own body – when you go to a sauna, to the doctor, or when you take a bath. At first the audience is shocked to see dancers so close and even speaking to them, but then usually everyone is getting relaxed. It’s very well received in Romania.

I very much liked the feedback of a mother that was with her son, he was around 20. The lady said it was her first time attending a contemporary dance show, but she really liked it. She didn’t think dance could really be understood. After the show we often have discussions and I’m pushing a little bit by making fun of the situation that is already awkward and we have to speak. We will see how it will be in Bulgaria on 16 May and in Mexico in August.

Have you thought of any continuation of BLOT?   

My projects are usually serial in a way. Right now, I have a series of docufiction performances on Dance Mania. I’m thinking if BLOT can be a frame for that. Starting from this complex and large research, whether this can also be a method of working and designing a second episode, third episode on the same theme, but with a different outcome.

We will decide this together with Vanessa in Mexico, because this show is as much me as her. She is one of the most amazing people to work with. It’s the best collaboration I ever had. Sometimes we are sad we don’t present this on stage together like the two of us because it was why we did this show. We liked each other so much in Montreal, when we met in 2019. We really liked each other as artists and people and we decided we want to do a show together. This is how BLOT was created – from this desire to work together and now it’s a bit awkward because now the show works without us. It is funny, but this is life, things change, and BLOT is about embracing change and understanding things transform.