Публикуването на тези забележителни есета на български език е резултат от дългогодишното сътрудничество на инициатора на проекта д-р Светлозар Василев с „Мелани Клайн Тръст“. Научната редакция е дело на д-р Светлозар Василев.

Радваме се на първия превод на „Завист и благодарност” и други трудове 1946-1963″ на Мелани Клайн.

Книгата (превод: Милена Статева, ИК „Колибри“) ще бъде полезна както за професионалистите в областта на психотерапията, психологията и педагогиката, така и за по-широката публика – и особено за родителите, които се интересуват от вътрешния свят на децата. Това издание е замислено като допълнение към сборника „Съвременна клайнианска психоанализа“, който представя приносите на водещи специалисти от Европа и Великобритания в тази област.

Началните думи на най-влиятелното есе на Мелани Клайн успяват да предадат най-важното ѝ послание – омразата и любовта са в постоянен конфликт от началото на живота, а завистта е най-разрушителната проява на нагона към смъртта, която подкопава връзката с майката по начин, който може да повлияе всички последващи отношения.

Именно заради значимостта на тези идеи „Завист и благодарност“ е избрано за заглавие на най-важния том от събраните съчинения на Клайн. Той се състои от статии, публикувани през последните 17 години от нейния живот. По думите на д-р Майкъл Фелдман, аналитик към Британското психоаналитично общество и Института по психоанализа в Лондон, книгата запознава читателя с дълбоко хуманните приноси на Клайн към психоаналитичната практика и ще бъде особено ценна за клиницистите, които работят с пациенти със сериозна патология, тъй като осветлява вътрешния свят и сложните им отношения с хората.

Според д-р Айлин Макгинли, обучаващ и супервизиращ аналитик към Британското психоаналитично общество, „редакторът, преводачът и издателството, които стоят зад публикуването на сборника, заслужават специална похвала за усилието тази важна книга  да достигне до широката българска аудитория.“

Мелани Клайн (1882–1960) е сред най-важните фигури в психоанализата. Нейните идеи са от огромно значение за съвременната теория и практика, а клиничните ѝ приноси продължават да се изучават във всяка обучителна програма в света. Именно на Клайн дължим описанието на най-ранните фази на емоционалния живот и откритието, че първите отношения с майката са от ключово значение за психичното здраве на индивида през целия му живот. Сборникът „Завист и благодарност“ съдържа най-значимите ѝ изследвания върху вътрешния свят в норма и патология и ще е от значителна полза за широк кръг читатели – родители, лекари, психолози, психотерапевти, както и за всеки любопитен към света на несъзнаваното.

ЗАВИСТ И БЛАГОДАРНОСТ“ И ДРУГИ ТРУДОВЕ 1946-1963 Г.

МЕЛАНИ КЛАЙН

Въведение

Хана Сигъл

Този том съдържа статии, писани от Мелани Клайн между 1946 г. и смъртта ѝ през 1960 г. Тук са включени и някои незавършени трудове, публикувани посмъртно през 1963 г.
По-късните статии от том първи на нейните събрани съчинения, а именно Принос към психогенезата на маниакално-депресивните състояния (1935), Скърбене и неговата връзка с маниакално-депресивните състояния (1942) и Едиповият комплекс в светлината на ранните тревожности (1945) въвеждат понятието за депресивна позиция и бележат ново развитие в мисленето на Мелани Клайн.Първата статия в настоящия том, Бележки върху някои шизоидни механизми (1946), въвежда едно по-нататъшно развитие, параноидно-шизоидната позиция. В ранната си работа с деца Мелани Клайн описва отношенията на детето с частични обекти – на първо място гърдата и пениса. Тя наблюдава и анализира персекуторни чувства и разцепване на силно идеализирани, от една страна, и преследващи обекти – от друга страна.
Тя също вижда и едно постоянно взаимодействие между проекция и интроекция. Но за нея това не са съвместни феномени: в Бележки върху някои шизоидни механизми тя гледа на тези различни характеристики като взаимоотнасящи се части на една
повтаряща се констелация. През 1936 г., когато описва депресивната позиция, тя също заявява, че преди началото на тази позиция преобладаващите тревожности са с параноидна природа. Понякога прави и препратки към параноидна позиция. Като
начало, тя използва термина „позиция“ доста свободно, говорейки например за манийна позиция, когато описва манийните защити, или дори за обсесивна позиция по отношение на обсесивните защити. Статията от 1946 г. стабилно задава идеята
за две позиции, два базисни режима на психична организация. В тази статия тя изследва в значителни детайли тревожностите и защитите в най-ранно детство – параноидно-шизоидната позиция. Тя я нарича параноидно-шизоидната позиция, тъй като преобладаващата тревожност е с персекуторен характер и водещият защитен механизъм е този на разцепването. Тя описва персекуторните тревожности и психичните механизми, известни на Фройд, но видени от нея като опериращи от най-ранно детство, и ги разглежда като система от тревожности и корелиращи защити. Също така тя въвежда един нов защитен механизъм – този на проективната идентификация. От гледна точка на Клайн – която е още по-експлицитно разширена от Сюзан Айзъкс в Природата и функцията на фантазията (1952) – терминът „механизъм“ е по-абстрактно и генерализирано описание на несъзнаваната фантазия. Според Клайн несъзнавана фантазия е психичното съдържание на механизма.

Описанието на несъзнаваната фантазия или механизма на проективна идентификация е загатнато още в ранните творби на Клайн. В нейната статия за важността на формирането на символи Развитие на егото (1930) описва как психотичното малко момче в несъзнаваната си фантазия отцепва лошите части от селфа си, които то приравнява на своята урина, фекалии и пенис, и как след това ги проектира в тялото на майката, така че нейното тяло се възприема като пълно с лоши обекти. В тази статия Клайн описва това като един от най-ранните фундаментални механизми и несъзнавани фантазии. Бебето отцепва и проецира в своята майка непоносими части от селфа си. Тези части несъзнавано са фантазирани като придобили собственост върху тялото на майката и тя започва да бъде идентифицирана с тях. В определени ситуации добри части на селфа могат да бъдат проецирани по подобен начин, водейки до обедняване на егото, характерно за шизоидната личност. Предвид важността си, статията е изненадващо кратка. Описанието на проективната идентификация заема малко повече от два параграфа и въпреки всичко това е един от най-значимите трудове, писани от
нея. Статията открива пътя за разбиране на шизофренията и шизоидните пациенти, които дотогава са считани за недостижими чрез психоаналитичния метод. Тази публикация дава тласък на психоанализата на психотични пациенти и скоро е последвана от значими разработки от други аналитици, които използват нейните прозрения в своята клинична работа.

Статията за шизоидните механизми прави възможно завършването на една нова метапсихологическа теория. Клайн постулира, че от самото начало детето притежава его, което е способно да преживява тревожност, да формира взаимоотношения и да използва защитни механизми. Ранното его не само е неинтегрирано, но е подложено и на разцепване и поради високата тревожност е допълнително фрагментирано. Затова и
ранният свят на детето е свят на частични обекти. Поради механизмите на разцепване и проекции тези обекти биват силно идеализирани или изключително преследващи. Чувствата на преследване, механизмите на разцепване, проективна идентификация, интензивна тревожност и фрагментация характеризират параноидно-шизоидната позиция, която е точка на фиксация за шизофренните разстройства. Упорството на някои от тези характеристики у деца, които само отчасти са достигнали и преработили депресивната позиция, е фон на параноидните, нарцистичните и шизоидните личности дори и когато те не са открито психотични.

Когато детето започва да интегрира своя обект и да го възприема като цялостна личност, настъпва фундаментална промяна в интеграцията на егото, природата на обектните отношения и природата на тревожността. Бебето и детето стават способни на чувства на вина и загриженост за обекта. Клайн първо описва това в две основни статии върху депресивната позиция (1935, 1940). В две статии, написани след тази от 1946 г., Върху теорията за тревожността и вината (1948) и Някои теоретични
заключения относно емоционалния живот на бебето (1952), тя изследва в детайли последствията от промените, които се случват при придвижването от параноидно-шизоидната позиция към депресивната позиция, и флуктуациите, на които е подложен този процес, когато депресивната болка отново и отново води до известен регрес към параноидни и шизоидни защити. Един от съвременниците на госпожа Клайн съобщава, че когато я попитали какво счита за най-важното си откритие, тя отговаря, че това е
откритието ѝ на параноидните защити срещу вината.

Всички други статии в този том попадат в рамката на новото ѝ понятие за позиции и мисля, че показват как то разширява и задълбочава възгледите ѝ. Част от тях са посветени на техниката. Други, като Произходът на преноса (1952), подхождат
към по-общи психоаналитични теми; трети са в сферата на приложната психоанализа. Двете незавършени статии, върху които тя работи точно преди смъртта си, Някои разсъждения върху „Орестия“ и За чувството на самота, са рефлексии, насочени към по-общи теми.

Формулирането на параноидно-шизоидната и депресивната позиция е кулминацията в творчеството на Клайн, която предоставя всеобхватна теоретична рамка и представлява своеобразен завършек. Тази рамка е нова и оригинална идея – теоретичен принос, който има изключително влияние върху психоаналитичното мислене.

Налице е обаче още едно фундаментално откритие, което предстои да се случи – това на примитивната завист. През 1957 г., стъпвайки върху един доклад за конгрес върху същата тема, Клайн публикува монографията „Завист и благодарност“. Тя винаги е обръщала внимание на завистта и прави препратки към нея доста често в своята ранна работа, но в „Завист и благодарност“ въвежда новата идея, че завистта е налице от самото начало на живота и е най-ранната проява на инстинкта към смъртта. Завистта е в конфликт с любовта и благодарността. Действието на завистта в параноидно-шизоидната позиция е мощен фактор. Например, тъй като завистта атакува добротата, тя влияе на нормалните процеси на разцепване, като по този начин подкопава формирането на отношение с добрия обект. Това на свой ред води до състояния на объркване, основани на неспособността да се различава един добър от един лош обект. Важността на завистта изначално е била разпозната в психоаналитичната работа, например в откритието на Фройд за завистта към пениса. Но идеята, че завистта оперира при примитивните отношения с частични обекти и е насочена към гърдата, която дава живот, е абсолютно революционна.

Психоаналитичните открития винаги са били съпровождани от противоречия. Така е било с работата на Фройд и дори последното му главно понятие, това за инстинктите към живота и смъртта, никога не е било напълно прието от голяма част от аналитиците.

Работата на Клайн от самото начало провокира страстни спорове. Техниката за анализа на деца, акцентът върху важността на пред-гениталните етапи, подчертаването на агресията – всичко това поражда противоречия с представителите на Виенската психоаналитична школа, придържаща се тясно към идеите на Ана Фройд. Когато Клайн се мести да живее в Англия през 1926 г., тя открива, че Британското психоаналитично общество е много по-възприемчиво към нейните идеи. Но по-нататъшната формулировка на депресивната позиция поражда нови спорове и някои от тези, които ентусиазирано са приели ранната ѝ работа, например Едуард Глоувър, считат, че тя отива твърде далеч, приписвайки психична комплексност на бебето. Нарастващите различия пораждат серия от научни срещи на Британското общество, известни като „Дискусии на противоречията“, а двете ѝ статии, писани през 1948 и 1952 г., представят ревизирани версии на някои от приносите ѝ към тези дебати. Идеите ѝ върху завистта пораждат нова буря от спорове.

Ценността на новите идеи може да бъде измерена с това как те оцеляват след сътресенията, които пораждат. Много от ранните противоречия относно работата на Клайн са почти забравени: повечето аналитици днес приемат за даденост ранните обектни отношения и мнозина ползват нейните открития и създадените от нея понятия, без дори да знаят техния произход. Голяма част от мисленето ѝ е асимилирано в съвременната психоаналитична теория и практика. Клайнианските аналитици
експлицитно ползват нейните понятия и техника. Те са развили и продължават да развиват идеите ѝ, а интересът към тях нараства навсякъде по света. Жизнеността и важността на нейната работа не могат да бъдат подложени на съмнение.

Лондон, 1987 г.