За замирането и възраждането на ладино

Наричан също шпаньолски, джудезмо, ладино е езикът на сефарадските евреи. Романски език, близък до средновековния испански от времето на Сервантес, когато евреите са експулсирани от Иберийския полуостров с декрета на католическите крале Фернандо и Изабела. След прокуждането им от Испания и Португалия, особено през втората половина на двайсети век той постепенно замира. Днес се говори или ползва и разбира в различна степен от приблизително 160 000 до 200 000 души, в Израел, на Балканите, в Северна Африка, Гърция и Турция. Поради съвременната тенденция сред сефарадските евреи да възприемат доминиращия местен език, където живеят, на повечето от тези места ладино е език в упадък или почти на изчезване. Представлява архаична форма на кастилски испански примесен с думи и изрази на иврит (както и арамейски, арабски, турски, гръцки, френски, български, италиански). Възниква в Испания (наричана Сефарад на този шпаньолски) и пренесен през вековете от неговите естествени носители – потомците на прокудените от Испания в края на петнайсети век евреи.

В ладино са запазени множество думи и граматически употреби, които вече не съществуват в съвременния испански. Също така той има по-различна звукова система — например звуците f и g все още се срещат там където в съвременния испански има беззвучно h. Докато в ладино съответните думи звучат като fijo, fablar, съпоставени с испанските hijo (син), hablar (говоря), agora на ладино, на испански звучи като ahora (сега). Преди ладино е бил писан с азбуката раши (Rashi) или Solitreo, варианти на азбуката на иврит. Значима разлика между съвременния ладино и този използван в миналото е, че през 21 век по-обичайно е изписването му с латиница. Според изследователите не съществува пълно обяснение за това явление – може би онези, които го възраждат, са привикнали да използват латиница — но това не оказва въздействие върху говоримата форма на езика.

На този език има писана литература от векове, както и много преводни творби. Съществуват и някои едва доловими лексикални разлики между шпаньолски и испански. На испански Бог се нарича „Dios“, думата завършва на „s“, което е форма за множествено число, подсказвайки че боговете са няколко, повече от един. Но на ладино Бог неизменно се нарича „El Dio“, тоест, „Богът“, като се има предвид, че юдаизмът е най-древната монотеистична религия. Също така, вместо да използват испанската дума Domingo (буквално означаваща „ден Господен“) за неделя, на ладино се използва „Alhat“, арабска дума означаваща „един“.

Изследователят на съвременна еврейски история и езика ладино Исак Уолф отбелязва: „Понякога наричан „шпаньолски“, ладино е испано-еврейският диалект, говорен от сефарадските евреи. Произходът му е сроден с този на идиш (Yiddish), езика говорен от северно- и източноевропейските евреи, като и двата примесват думи от иврит и местните езици. Тъй като той основно се е развивал през петнайсети и шестнайсети век, с времето в лексиката му се включват арабски, турски, гръцки, френски и италиански изрази и думи.

Възраждането на ладино

През двайсети век ладино е в заник, тъй като естествените му носители са разпръснати, физически унищожени в концлагерите, асимилирани в други култури. Може да звучи изненадващо, но през 21-ви век се наблюдава тенденция към възраждане на езика. Потомци на сефарадски евреи, но не само, проявяват възобновен интерес към неговото изучаване. Този езиков ренесанс намира различни проявления. Формират се онлайн общности, което позволява на хора от цял свят да споделят своя интерес към тази архаична, обогатявана от множество култури, форма на езика. В някои американски университети, като университета Tufts и Пенсилванският университет предлагат курсове по ладино. През 2017 г. Испанската кралска академия — донякъде в опит за изкупление, заради експулсирането на евреите преди пет века — обяви, че ще създаде Национална академия за ладино, за съхраняване на езика.

Академичните изследвания по езика са полезни и важни, но онова, което наистина дава тласък на интереса към ладино, са изкуствата. Редица музиканти и композитори започват да пишат песни на ладино, като начин за запазване на неговата културна живост. Също така се появяват нови преводи на ладино на стари истории, а и съвършено новонаписани прроизведения. Посредством различни изразни средства хора на изкуството търсят и намират начини да впишат езика в своя творчески изказ.

Разбира се, въпреки интереса за неговото съживяване, ладино съвсем не е широко използван, тъкмо напротив. Трудно е да възкресиш един език, иска се той действително да се превърне в инструмент за всекидневно общуване в живота. Един от малобройните успешни опити, най-успешният, е този за съживяване на иврит, като част от един по-мащабен проект за консолидирането на евреите в една нация след създаването на държавата Израел през 1948 г. Желанието да бъде запазена жива искрата на езика може да бъде много силно, особено когато той е свързан с идентичността на прадедите, но изисква многопосочни усилия и вдъхновения, визия, част и принос към които е и провеждащата се днес, съорганизирана от институтите Сервантес в няколко балкански столици дискусия, която ви каним да чуете.

Като стара брошка от жилав филигран

Културологичното изследване на Леа Давчева „Калейдоскоп на идентичности. Лични истории на сефарадски евреи в България за езика ладино“(изд. „Рива“, София 2021) е проявление на научния интерес към проблематиката за носителите на ладино, неговото оцеляване, как присъствието или отсъствието на редкия език се отразява върху формирането на идентичности, като същевременно представлява и вглеждане в лично преживяното от авторката.  Присъствие и отсъствието/непълноценно владеене на ладино (от детските години с баби и дядовци, които са го говорели) в живота им като възрастни хора, споделят четиринайсет респонденти в размисъл за въздействието на езика върху тяхното усещане за идентичност и самовъзприемане. Ролите и мястото на ладино в живота на сефарадските евреи в България са представени чрез житейските истории на знаещите и ползващите този език сефаради. Потеклото на авторката Леа Давчева, както самата тя споделя, „открехва врати и поражда споделеност при срещите“ й с интервюираните. Тя казва, че българското етническо самоусещане й дава възможност „да хвърля поглед отвън – рационален и хладнокръвен“ – към сефарадското общество и да става понякога „чужда“. „Оказва се обичайно да обитавам междинни и прагови пространства: детските игри, различни национални действителности, ученето и разговорите на езици различни от българския, откриването и обживяването на нови професионални места. Световете преминават в един в друг и преживяванията в тях са истинска съкровищница. От нея непрестанно черпя, за да откривам неповторимата житейска динамика на хората, дарили ме със своите разкази за ладино“

В първата глава на книгата е представено изследването на житейския път на членовете на сефарадската общност в България; път рамкиран от общуването на ладино и на няколко други езика. Проследявайки еволюцията на наследствения език ладино, авторката поддържа тезата, че „въртележката, играта на идентичности, обогатява разбиранията ни за междукултурно общуване.

Леа Давчева прави обзор на възникването, употребите, възхода и упадъка на общуването на ладино, на „вратите, които този език отваря (или понякога затваря) за тези, които го говорят“. Книгата й „е израз на желанията, стремежите и усилията да запазим във времето и да разберем значимостта на ладинските езикови практики в непрекъснато променящата се социална и геополитическа среда в и отвъд България“.

Още в първата глава на книгата авторката поставя въпроса за ладино като застрашен от изчезване език и за живото междукултурно пространство. В многоезична България от ранния двайсети век ладино се говори от всички сефарадски евреи в ежедневието им, в синагогата, на улицата. За многообразието на тогавашния културен контекст свидетелства роденият в Русе писател-нобелист Елиас Канети, самият той израснал в сефарадско семейство. В книгата си „Спасеният език“ той казва: „Всъщност това бе говорим език, във всеки случай един старинен испански; слушах го често и по-късно никога не го забравих. Всички събития от онези години са свързани с испански или български език“.

Анализирайки четиринайсетте разказа за ладино чути от хората, с които разговаря, Леа Давчева изследва „езиковите и културни ресурси от които сефарадимите черпят, за да изграждат или образно казано, „да играят“ своите различни идентичности на сцената на социо-културната и политико-историческа действителност“.

За говорещите и общуващите на ладино, той е ярък белег за споделена идентичност. Ето какво казват някои от тях за езика като белег на духовна самостойност.

Арон Бали: „Помня как мислех за себе си като необикновен, когато осъзнах че знам език на който не е обичайно да се говори в България. Мислех си, че съм благословен задето разбирам този език„.

Подобно на Арон, художникът Андрей Даниел търси отговор на въпроса какъв е за него смисълът на ладино: „Усещането, че съм наследил този език ми дава изначална сила. Започвам да мисля, че различното се превръща от недостатък в предимство. Търся своята уникалност и я  намирам в този език. Той е знак за нашата другост“.

У художника Греди Асса ладино поражда усещане за свобода на избора към коя култура да принадлежи в определен момент.

За по-възрастните от разказвачите ладино е първият език, който научават у дома. Ивет Анави от Пловдив споделя: „„Моят матерен език е джудезмо. Вкъщи се говореше само джудезмо баби, лели. Помня как учехме джудезмо от уста на уста. Майка, татко, братята ми. Учехме го без граматическа формула, без правила. Говорехме го много добре. До училищната ми възраст говорех само джудезмо, но знаех и български“.

Ели Анави, син на Ивет Анави: „В Пловдив баща ми ходеше всеки ден в еврейския клуб. Играеше карти. Всичките шеги, ругатни, закачки бяха на джудезмо.

Рейна Лиджи: „Ладино оттласква като трамплин в едно пътуване към приятелства и нови светове. (….) За мен се грижеше една рускиня. По-късно разбрах, че тя с учудване питала мама дали никога не се карат с баща ми, тъй като нито веднъж не била чула лоша дума или повишен тон. Мама през смях й отговорила, че те се карат на шпаньолски, каквато и е била традицията в еврейските семейства, за да не разбират околните, пък и да не се разстройват децата“

Самуел Франсес: „Версията на ладино, която нашите родители използваха, беше изпъстрена с български думи“.

Софи Данон, основателка на Клуб Ладино към Еврейския дом, който според нея е по-точно да се нарича клуб на носталгията и сантиментите към миналото: „Към това се стремим в нашия клуб, да събудим у старите хора вълненията от детските години. Джудезмо е съвършен лек срещу тъгата и загубата на паметта“.

Соломон Бали: „Усещам в себе си  носталгия и как иначе: върви, например разговор за красотата да сме сефаради и да говорим ладино, но … разговорът се води на английски…(….) Виждам как ладино се превръща от нещо, което е било практически използваемо, в един вид интелектуално брошка“. 

Анжел Вагенщайн пише в „Далеч от Толедо“: „Този език като малък самотен сал, люшнат ред разбунения турско езичен, елински и славянски океан, оцеля и до днес, векове след онази юнска нощ на 1492, и ако питате баба ми Мазал, тя ще ви увери, че това е било и ще си остане езикът на бащите – ла лингва де лос падрес“.

Здравка Михайлова

Срещи “Домът на паметта“

Състоянието на езика ладино (джудео-еспаньол/ еврейско испански) на Балканите.

16.03.2022, 18.00, онлайн дискусия

UNESCO е на мнение, че еврейско-испанският език е сериозно застрашен от изчезване. С цел да се допринесе за неговото съхраняване и оцеляване, една от най-сериозните дейности е въвеждането и утвърждаването на неговото преподаване. Настоящата среща има за цел да разгледа предизвикателствата и да обсъди необходимите действия, които трябва да бъдат предприети, за да се продължи напред с преподаването на този език днес. В рамката на срещите, започнати миналата година под общ наслов «Домът на паметта» (La Casa de la Memoria), филиалите на Института „Сервантес“ в балканските страни, канят специалисти от България, Гърция, Румъния и Сърбия да направят преглед на състоянието на еврейско-испанския език в нашия район и на перспективите за неговото оцеляване и преподаване.

В дискусията участват видни изследователи и личности от споменатите страни:

Рита Габай (писателка, Гърция), Дора Мънчева (филолог-испанистка, България), Вучина Симович (филолог, испанистка, Сърбия) и Фелиция Валдман (εспециалист по еврейски изследвания, Румъния). Имената на участниците на латиница: Rita Gabbai, Dora Máncheva, Vucina Simovic, Felicia Waldman  

Срещата е съорганизирана от Институтите Сервантес в Атина, Белград, Букурещ и София.

Онлайн проява с безплатен достъп на: https://us02web.zoom.us/j/84218549081

Συναντήσεις “Ο Οίκος της Μνήμης”

Η κατάσταση της εβραιοϊσπανικής γλώσας στα Βαλκάνια.

16.03.2022, 18.00

Η UNESCO θεωρεί πως η εβραιοϊσπανική γλώσσα κινδυνεύει σοβαρά να εξαφανιστεί. Με σκοπό να συμβάλει στην διατήρηση και την διάσωσή της, μια από σημαντικότερες δράσεις είναι η προώθηση και η καθιέρωση της διδασκαλίας της. Αυτή η συνάντηση έχει σκοπό να εξετάσει τις προκλήσεις που προκαλεί αυτό και τις αναγκαίες δράσεις  που πρέπει να αναληφθούν για να προχωρήσει η διδασκαλία της εβραιοϊσπανικής γλώσσας σήμερα.

Στο πλαίσιο των συναντήσεων που εγκαινιάσαμε πέρυσι υπό τον γενικό τίτλο «Ο Οικος της Μνήμης», τα Ινστιτούτα Θερβάντες των βαλκανικών χωρών, καλούν ειδικούς από την Βουλγαρία, την Ελλάδα την Ρουμανία και την Σερβία να εξετάσουν την κατάσταση της εβραιοϊσπανικής γλώσσας στην περιοχή μας και τις προοπτικές επιβίωσης και διδασκαλίας της.

Συμμετέχουν διακεκριμένοι μελετητές και προσωπικότητες από την κάθε χώρα:

Ρίτα Γκαμπάι (συγγραφέας, από την Ελλάδα), Ντόρα Μέντσεβα (φιλόλογος και ισπανίστρια από την Βουγαρία), Βουτσίνα Σίμοβιτς (φιλόλογος και ισπανίστρια από την Σερβία) και Φελίσια Βάλντμαν (ειδικός εβραϊκών σπουδών από την Ρουμανία). Τα ονόματα με λατινικούς χαρακτήρες: Rita Gabbai, Dora Máncheva, Vucina Simovic, Felicia Waldman.

Συνδιοργανώνουν τα Ινστιτούτα Θερβάντες στην Αθήνα, Βελιγράδι, Βουκουρέστι και Σόφια.

Διαδικτυακή εκδήλωση με δωρεάν πρόσβαση στο: https://us02web.zoom.us/j/84218549081

Encuentros «La casa de la memoria»

Encuentros «La casa de la memoria» LA SITUACIÓN DEL JUDEOESPAÑOL EN LOS BALCANES Una mesa redonda para celebrar el Día Mundial del Ladino  En el marco de nuestro ciclo de encuentros «La casa de la memoria» y para celebrar el Día Mundial del Ladino (17 de marzo), le invitamos a seguir la mesa redonda «El judeoespañol en los Balcanes», que coorganizamos con las sedes del Instituto Cervantes en Belgrado, Bucarest y Sofía. Participarán en el encuentro —que se llevará a cabo en judeoespañol y rumano, con traducción simultánea al español— destacadas especialistas en la materia: Rita Gabbai, de Grecia; Ivana Vucina Simovic, de Serbia; Dora Mancheva, de Bulgaria-Suiza, y Felicia Waldman de Rumanía, que expondrán la actual situación del idioma ladino en nuestros territorios y explorarán las perspectivas para su supervivencia. ¡No se pierda esta interesante mesa redonda en línea!