Красива история за избора между изкуството и любовта, за смелостта да преследваме мечтите си

Всички ние сме мечти - корица

За да намери място в сърцата на читателите, една история трябва да ги накара да мечтаят, подобно на автора, който я е писал.

Симона Стоева се докосва до мечтателя у всеки един от нас с вълнуващия си литературен спектакъл „Всички ние сме мечти“, в който любовта, копнежът по сцената и смелостта политат в шеметен танц.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и код-ваучер за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22-4
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Академията е едно от най-престижните училища по изкуствата в България, където амбициите и стремежите на учениците горят с неудържим плам – безразсъдно, страстно и смело.

Когато прекрачва прага на училището, Иво е непоколебим в решението си някой ден да се нареди сред най-великите имена в киното. Но за да покори собствените си високи изисквания, той трябва напълно да се посвети на творчеството си – без да се сприятелява, без да се забърква в интриги и най-важното…без да си позволява да се влюбва.

Нора е най-обещаващата балерина в Академията, но за нея това далеч не е достатъчно. Очакванията към кариерата ѝ растат главоломно с всяка следваща година, заедно с безпорядъка, който бушува в душата ѝ. Но тя няма време да се разсейва. Балетът е истинската ѝ любов, a в крехкото ѝ сърце сякаш няма място за повече. Докато не среща Иво.

Когато пътищата им се пресичат в стаята за наказание, в момент, сякаш излязъл от страниците на филмов сценарий, всичко друго мигновено затихва. Двамата се оказват вплетени в танц от смесени сигнали и неизречени мисли и осъзнават, че те – обърканите и отдадените – си пасват идеално, като че ли са съставени от едни и същи вселенски частици.

Вихрушката от чувства помежду им заплашва да ги отдалечи от целите, които и двамата преследват толкова пламенно. И както често се случва в живота, Нора и Иво са принудени да избират. Но може ли сърцето да направи избор между любовта и изкуството? Или двамата ще се превърнат в поредната мимолетна мечта, докоснала душите им. А не сме ли всички на този свят такива?

Изящен и завладяващ, смел и проницателен, „Всички ние сме мечти“ (ИК „Сиела) е поетично обяснение в любов към изкуството във всичките му форми.

С впечатляващ кинематографичен размах, напомнящ стила на холивудски продукции като „Ла Ла Ленд“, романът на Симона Стоева възхвалява човешкия порив безстрашно да следваме мечтите си, независимо от трудностите, които срещаме по пътя. И ни припомня, че във всеки един от нас се крие история, която чака да бъде разказана.

Всички ние сме мечти

Симона Стоева

Иво

– Нека да обобщим – през първия месец в новото ви училище вие отказвате да ми предоставите домашната си работа?

Иво беше потънал в неудобната дървена седалка на стола и честно казано, му беше по-интересно да върти химикалката между пръстите си, отколкото да слуша абсурдната информация, с която го заливаше часът по философия. Учителката го гледаше изпитателно над остроъгълните рамки на очилата си. Задаваше му въпрос само за да има последваща причина да му напише забележка.

Двайсетина чифта непознати очи се втренчиха в него с неистовото желание да подхранят любопитството си с клюки и тема за разговор в междучасието. Погледите – ококорени, усмивките – половинчати.

Празни физиономии в привидно очакване.

Иво се приведе напред и остави послушно химикалката на занемарения чин. Часът току-що бе придобил малко повече смисъл. Вдигна поглед над черната дъска, където стрелките на часовника сочеха девет и петнайсет сутринта.

Беше прекалено рано, за да му пука.

– Няма как да предоставя домашна работа, която не съм написал. – Гласът му се извиси и прекоси цялото разстояние от дъното до подиума на класната стая. – А не съм я написал, защото поставената задача по никакъв начин не ме вдъхнови.

– Трябваше само да представите един философ от Античността и да акцентирате върху неговия труд. – Учителката го изгледа така, сякаш Иво не разбираше нещо крайно елементарно. – Какво вдъхновение се изисква за тази изцяло теоретична задача?

Непознатите в стаята си зашушукаха. Сближаваха се, като осмиваха и осъждаха прибързано схващанията на новия, позволил си безразсъдно да оспорва авторитета пред себе си. Някой от съседната редица се засмя. Отегчението бързо си пробиваше път в мозъка му.

– Търся вдъхновение във всичко, което правя. – Иво опря ръце на чина и преплете пръсти. – Независимо дали говорим за теория, творчество или някакво си домашно за ненужния час по философия.

– Философията е основополагаща наука, от която все повече се нуждаем – възрази остро преподавателката. Търпението ѝ явно се изчерпваше. – Във високотехнологичния свят, в който живеем, хората – и особено децата – имат потребност да научат какво да мислят, какво да твърдят и какво да поставят под съмнение. Философията преподава тези умения.

– Не, философията преподава история – поклати глава Иво, а раздразнението му вече заплашваше да прелее. – И позволете да ви поправя: редно е философията да учи не какво, а как да мислим и да твърдим.

– Това беше! – извика учителката, рязко отвори дневника и надраска нещо в него толкова бързо и гневно, че вероятно проби страницата. – Напусни часа ми! Стаята за изгонените ученици е двеста и втори, ще го намериш на долния етаж. Няма да извиня отсъствието ти.

В гърдите на Иво се надигна присмех. Поклати глава и метна раницата си на рамо, без да чака повторна покана. Изправи се и побутна стола си под чина, а стъпките му отекнаха до изхода на класната стая. От всеки неин ъгъл го изтезаваха злоради погледи. Преди да натисне дръжката на вратата, Иво се извърна към учителката, заглушавайки съвестния глас, който му повтаряше: „Недей!“.

– Може би трябва да се научите на повече дипломатичност. Предвид че сте директорка на цяла гимназия.

Иво чу съучениците си да ахват озадачено. Чу и как замърмориха за това, което беше посмял да каже. Почти долови и как пулсът на учителката по философия се ускори. Извърна се и напусна стаята, в която пародията беше главен герой.

Действие първо, сцена първа.

Първи дубъл.

Впечатляващ, грандиозен завършек.

За авторката и премиерата на книгата

Симона Стоева е родена през септември, 1992 година в морска Варна, където избира да живее и днес. Завършила е брандинг комуникации и реклама в под облачното небе на Нотингам и се развива в това професионално направление. През 2016 година издава дебютния си роман и от тогава не спира да пише. Когато не твори проза, обсъжда книги и създава поезия в личния си блог. Обича старите холивудски филми, сладкарството, нощното небе, розовото злато, златните ретривъри и златото като цяло. Вярва в чудесата, добротата на хората и неслучайните срещи. 

Представянето на книгата ще се състои на 24 март от 18:30 ч. в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – град Варна. Модератор на събитието ще бъде отговорният редактор в „Сиела“ и автор в „Аз чета“ –   Милена Ташева. Входът е свободен.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук