Никога не е късно да наваксате, ако сте пропуснали някоя хубавa книга. Това направих аз в първите пролетни дни, когато в ръцете ми попадна „Жажда“ на един от най-успешните ни писатели – Захари Карабашлиев. След „Хавра“, тази книжка съвсем буквално се чете за дъх. В помощ на въображението пък изданието ни подарява акварелните илюстрации от Дамян Дамянов, които допълват разказа. Чувствени, макар и доста тъжни.

Самата история също е на пръв поглед тъжна – двама мъже в болнична стая. Две тежки съдби. Един разказ за нечовешка борбеност. И един разказ за отчаянието и болката. Обединява ги жаждата. Онази тайнствена жажда за живот.


Книгите на З. Карабашлиев може да поръчате с 5% отстъпка и код-ваучер за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.

Сюжетът и впечатленията

илюстарция от "Жажда" на Захари Карабашлиев

Младият Даниел се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави – обездвижен в шини – е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на Ангел – възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери – бъбривият оптимизъм на стареца се сблъсква с горчивия скептицизъм на младежа. A това, което започва като банално говорене, колкото да мине времето, постепенно се разгръща в драматична история за физическото оцеляване, за спасителния пояс на любовта и за победата на красотата над мрака.

„Жажда“ си играе с любопитството на читателя, защото се движи по повърхността на детайлите. В нея има повече емоции, поуки и житейски уроци и по-малко действие. Ангел се опитва да вдигне духа на Даниел, като му разказва моменти от своя живот, които са го направили такъв какъвто е. Младежките възприятия, загубата на зрението, справянето с живота, когато му е отнета привилегията да вижда красотата му, отчаянието, борбата, любовта, себеотрицанието, примирението и щастието. Въпреки тежките препятствия, с които му се е налагало да се справя, възрастният мъж не си позволява да хленчи, да се оплаква, а напротив – научил се е да „вижда“ ведростта в ежедневието. От него блика толкова енергия и мъдрост, че се влива и във вените на младия Даниел. А тази жизнена енергия е по-лековита от инжекциите. Защото първата крачка към оцеляването е ти да поискаш това.

Историята на младия пациент остава завоалирана. А така ми се искаше да има още. Паметта му след инцидента му изневерява и той не може да си спомни как точно се е озовал в болничното легло. Но разбрах, че не самата катастрофа е сломила духа му, а това, което се е случило преди нея. Може би отново става дума за любов, но Карабашлиев оставя края леко открехнат… Защото не детайлите по скандал между двама души са важни за фокуса на книгата. Акцентът пада върху онзи повратен момент от живота на човек (не е задължително да е само един), в който трябва да се бори за себе си; да осъзнае мястото си в този свят и да поиска да го живее. Така както Ангел го е пожелал.

Макар и за кратко, Карабашлиев ни разхожда по морския бряг край Варна, по улиците на София и из градове на Северна България. Разхожда ни и малко назад в историята на страната ни, за да ни припомни колко задушаваща беше хватката на социализма. Неговата физическа и психическа агресия и подчинение. Усмихнах се тъжно, докато прелиствах тази част, защото в наши дни изкривеното лице на онзи режим отново воюва на километри от България. И кога, ако не сега, трябва да си припомним какво е носил той на хората, за да имаме сили да му се противопоставим. Отново.

„Жажда“ е книга за вътрешния ни свят и за изконната жажда за живот, която притежаваме. Тя не спестява трудностите и тъгата, в нея няма изкуствена надежда. Има реализъм и има живот. Това е една човеколюбива книга, която ни припомня колко силни и борбени са душите и телата ни, дори и да не го осъзнаваме. Дори и да не го искаме понякога. „Жажда“ е книга за търпението и вторите шансове. „Жажда“ е книга за човека.

Избрани цитати

–        Един възрастен лекар беше ми казал веднъж, бяхме седнали след една продължителна и много тежка операция: „Обърни внимание, Лили, че голяма част от хората, които влизат тук с много тежки травми, понякога сякаш са имали нужда да спрат. Имали са нужда да преосмислят нещата – или са били преуморени от работа, или са тръгнали в грешна посока. И сякаш самите те са жадували за почивка, да огледат отстрани живота си. И сякаш нещо им е дало тази възможност.

–        Всеки среща в живота си най-добрия човек. На абсолютно всеки е дадено да се запознае с най-важния човек в живота си. Но пък не е казано, че ще го познае. Може и въобще да не го забележи. Понякога най-важните хора в живота ни остават невидими за нас.

Животът е страхотна работа. Съвършена машина е човешкото тяло, ама с нея трябва да се внимава.

–        Млади човече, как може да е случайност това? Всичко, което ми се е случило в живота до този момент, всичките ми кахъри и препятствия, и хубави, и лоши моменти, и избори, а и грешките, дето съм правил, и те, уверявам ви, са много, всичко това е довело точно до този момент ей тук. Е, може ли, питам ви, това да е случайност!? – Случайност е – казва Даниел и добавя по-тихо: – След като ни се случва, значи е случайност. – Може да е случайност за единия от нас, ако толкова държите да е така, но не и за другия.

–        Трябва търпение и воля. Много търпение. – Търпение… – промълвява Даниел заканително, сякаш произнася името на смъртен враг. – И воля – добавя докторът. – Само времето и – той вдигна показалец към тавана, – онзи там, горе, ще покажат дали, как и доколко ще се възстановите. – Онзи там горе? – почти извиква Даниел… – Онзи там горе!? Аз в болница ли съм или в манастир? Какво го е грижа онзи там горе за мен сега? Къде беше онзи там горе, когато… – Предателска сълза избягва от окото му и се изтъркулва настрани по слепоочието му, докторът не я забелязва.

–        Щом сте жив, нещата могат да се наредят. Това е най-важното. Да сте жив.

Малко за Захари Карабашлиев

Автор е на романа „18% сиво“ – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC „Голямото четене“. Карабашлиев е носител на наградите „Роман на годината“ (Фондация „ВИК“), „Хеликон“, „Аскеер“ и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите „Кратка история на самолета“, „Симетрия“, „Откат“ и други сборници и списания, превеждани са на много езици.

Включен е в престижната американска антология „Най-добрата европейска проза“ 2018.

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук