Гьоте-институт България и Фондация „Български архитектурен модернизъм“ представят изложба в две части, посветена на жените в архитектурната професия на XX век.

ГОСПОЖО АРХИТЕКТ,
FRAU ARCHITEKT.

Преди повече от 100 години жените по света стъпват на територията на едно от най-предизвикателните изкуства – архитектурата. Територия – отчасти прогресивна и революционна, но и до голяма степен – консервативна и ограничена. Там, където специалистът трябва да знае какво е красота и как тя да бъде интегрирана във функционалността. Поле, в което съревнованието може да бъде наистина хилядолетно. Преди да навлязат в него, обаче, жените в Европа първо трябва да отвоюват правото си на образование, а после и дипломите си. Но със завършване на висшите училища трудностите за тях съвсем не приключват. Те тепърва трябва да се утвърдят в сфера, изпълнена не само с предразсъдъците на инвеститори и колеги, а и с финансови ограничения и естетически рамки.

Изложбата „ГОСПОЖО АРХИТЕКТ,“ представя двадесет любопитни портрета на жени, които имат своя принос за архитектурата на XX век в два различни контекста. Първата й част се фокусира върху германската реалност и е плод на труда на Германския архитектурен музей oт Франкфурт на Майн. А втората е съвсем логичното родно допълнение към темата, съставена от Фондация „Български архитектурен модернизъм“ – организация, която през последните години има изключителен принос за популяризирането на добрите архитектурни примери от междувоенния период у нас.

За българската част на изложбата избрахме да поставим времевите граници в междувоенния период, за да проследим основополагащите стъпки на българките, които в много ранен етап навлизат активно в тази изключително „мъжка“ професия. Както повечето студенти от България от началото на века и жените избират да учат в Германия.

Аналогично на историята, белязана от разломи, изложбата маркира различни детайли от широкия социален, обществен и политически спектър от живота на важните архитектки и за двете държави. Понякога те са пионерки, вдъхновени от модернизма или социалните движения, друг път – убедени феминистки, а все по-често и успешни предприемачи. Съдържанието на изложбата насочва поглед върху работата и личността на архитектки като Виктория Англеова-Винарова, Елена Варакаджиева-Скордева, Надежда Нанчева, Тодора/Ричка Кръстанова, Мара Захариева, Мария Сапарева, Германа Фоке-Генова и Райна Дамянова. По-значимите имена по германски паралел пък са: Маргарете Шюте-Лихоцки, Верена Дитрих, Мари Фромер, Люси Хилебранд, Ирис Дулин-Грунд, Лоте Щам-Бесе, Вера Мейер-Валдек, Мерете Матерн, Ингеборг Кулер и Емили Винкелман.

Изложбата е богато илюстрована с различни архивни материали – портретни снимки, проекти, чертани на ръка, планове, скици, декоративни рисунки и др.  За съжаление, опитът доказва, че в общия случай германските архиви са богати на информация, но българските или са непълни, или непроучени.

Германската част от изложбата вече е обиколила няколко европейски държави, а българският принос по темата е опит за допълване на общата картина в Европа. С тази градска инициатива бихме искали да дадем поле за разнообразни въпроси и паралели между българската и германската реалност за жените в архитектурата.  

Какви линии могат да се проследят между различните социални и житейски обстоятелства? Кое е сходното и различното в отделните държави? Какво мотивира жените и какви са предпоставките за тяхното развитие – воля, семейна среда, висок социален произход или добре развита обществена среда? В “революционния аспект” за българския контекст бихме се запитали и каква дързост имат българките, за да заминат сами в чужбина само 30 години след като държавата им е придобила самостоятелност, но обществото е все така пристранстно към патриархалните порядки?

Екипът на изложбата е напълно наясно, че въпросите са многозначни, а отговорите може би все още са в процес на обществено преработване и осмисляне. Именно заради това избрахме да поставим пунктуационна закачка в заглавието на българската изложба, с която да оставим една недостатъчно проучена тема  отворена.

▬▬▬▬

Можете да се срещнете с авторите на българската част на изложбата на 4 юли от 18:30 часа на символичното откриване в Градската градина. То ще бъде придружено от архитектурна разходка из центъра на София, водена от Васил Макаринов и Теодор Караколев. Втората такава инициатива ще се проведе на 9 юли от 10:30 часа с отправна точка на тръгване – Гьоте-институт България, ул. „Будапеща“ 1.