Цъфнали люляци на улица „Латинка“ в София. Снимка: Здравка Михайлова

Здравка Михайлова, специално от Атина

Това е въпросът, който вълнува(ше) гърците, докато не дойдоха последните съобщения от правителството, разочаровали мнозина, а именно, че до 10 май няма да бъде разрешено придвижването от един окръг в друг в страната, за да бъде избегнато масовото изнасяне на хората, най-вече от Атина и други големи градове, към „великденските пасбища“. Така плановете на мнозина да отпразнуват Възкресение на село, по родните си места, в извънградски къщи в райони извън Атика и др. стават трудно осъществими и „заключеността“ в града ще продължи и през светлите празнични дни, но все пак с възможност за разходка до морето, пикник на плажа или из планините заобикалящи като венец Атина.

Говори ми за Пасха

Журналистката от „Катимерини“ Юли Ептакили споделя на 19 април в културната рубрика на вестника мисли за предстоящите великденски празници и дали ще могат да бъдат отпразнувани в Гърция с излизане от големите градове.

„Бих предпочел да не отпразнуваме Пасха на село, и на зелено, за да имаме едно хубаво лято“. „За предпочитане е да изпратим хората по селата им, за да са на открито по Великден, а не да ги оставим затворени в големите градски центрове, в компании, по апартаментите“. „Коронавирус отново ще пламне, ако за Пасха бъдат разрешени придвижванията и пътуванията в провинцията“. „Хората са уморени, търсят отдушник, да изпуснат напрежението, начин да декомпресират“.

„Трябва да принесем Пасха в жертва“.

Инфекционисти, пневмонолози, епидемиолози шестват из телевизионните студиа и социалните медии и изказват мнения, които приличат на блъскащи се едно друго автомобилчета, докато гражданите очакват да бъде даден сигнал, за… да разкъсат оковите си. Роднини, приятели, познати и непознати, малки и големи, мечтаят за трапези на открито, въртящи се на шиш агнета, а до тях лехи с разцъфнали цветя, досег със земята и морето, открит хоризонт. Най-вече хоризонт. Погледът да се рее безпрепятствено, да се отморява.

Разбира се, докато в разговора за великденския „екзодус/изход“ се редуват мнения, като шотландски душ, действителността остава безмилостна, затваряйки всеки прозорец, който направи опит да бъде открехнат. Непрекъснато се пише и говори, че изминаваме последните метри от суровите ограничения. Ако действително е така – лично на мен ми е трудно да го повярвам – тогава това прилича на Via Dolorosa, пътя към Голгота, пътя на страданието. Един от най-мъчителните за всички, но преди всичко за онези, които са изгубили свои близки, за онези изтормозени от коронавирус, за медицинските и здравни работници, които водят битката на първа линия.

Но нека се върнем към темата за Пасхалния „изход“, тъй като това изглежда е големият въпрос тези дни. Пасха на село или Пасха в града?

Великден на двора или Великден на балкона?

Миналата година прекарахме Възкресение, чукайки се с червени яйца по Skype, пекохме барбекю на четвъртия етаж, разменяхме си пожелания със съседите на отсрещната тераса и казвахме „хайде, пък дано догодина да сме на село“, с оптимистичната мисъл, че Великден през 2021-ва ще бъде Пасха на големия изход, на голямото бягство.

В последна сметка може да се окаже Пасха на голямата отговорност и че през следващите дни ще бъдем призовани да направим още една „жертва“, неизменно, в очакване на Възкресението.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

След Цветница/ Връбница вчера росна китка здравец с пожелания за здраве, душевна ведрина и светли великденски празници! Както в България, на места в Северна Гърция (в села около Серес и другаде) Христовата плащаница, тоест „масата“ в църквата под която минаваме „за здраве“, се украсява със здравец. Като цвете на живота, символ на предстоящото Възкресение.
Снимка: Здравка Михайлова

Μίλα μου για Πάσχα

Της Γιούλης Επτακοίλη
19.04.2021
kathimerini.gr

«Θα προτιμούσα να μην κάνουμε Πάσχα στο χωριό για να κάνουμε ένα καλό καλοκαίρι». «Είναι προτιμότερο να στείλουμε τον κόσμο στα χωριά του σε εξωτερικούς χώρους το Πάσχα παρά να τον αφήσουμε σε εσωτερικούς χώρους στα μεγάλα αστικά κέντρα, σε παρέες, μέσα σε διαμερίσματα». «Θα ξαναφουντώσει ο κορωνοϊός στην περίπτωση που επιτραπούν οι μετακινήσεις προς την επαρχία το Πάσχα». «Ο κόσμος έχει κουραστεί, αναζητείται διέξοδος αποσυμπίεσης». «Πρέπει να θυσιάσουμε το Πάσχα».

Λοιμωξιολόγοι, πνευμονολόγοι, επιδημιολόγοι, παρελαύνουν στα τηλεοπτικά στούντιο και στα σόσιαλ μίντια και εκφράζουν απόψεις που μοιάζουν με συγκρουόμενα αυτοκινητάκια, την ώρα που οι πολίτες περιμένουν το σύνθημα για να… σπάσουν τα δεσμά τους. Συγγενείς, φίλοι, γνωστοί και άγνωστοι, μικροί και μεγάλοι, ονειρεύονται τραπέζια στην εξοχή, σούβλες να περιστρέφονται παραδίπλα, παρτέρια γεμάτα λουλούδια, χώμα και θάλασσα, ορίζοντα. Κυρίως ορίζοντα. Να ταξιδεύει το βλέμμα, να γαληνεύει. 

Βέβαια, όσο εξελίσσεται η συζήτηση για την πασχαλινή έξοδο σαν σκωτσέζικο ντους, η πραγματικότητα παραμένει αμείλικτη κλείνοντας απότομα όποιο παράθυρο πάει να ανοίξει. Γράφεται και λέγεται διαρκώς ότι διανύουμε τα τελευταία μέτρα των σκληρών περιορισμών. Αν πράγματι είναι έτσι –προσωπικά δυσκολεύομαι να το πιστέψω–, τότε αυτά μοιάζουν με την οδό του μαρτυρίου. Είναι τα πιο επώδυνα για όλους αλλά κυρίως για όσους χάνουν τους ανθρώπους τους, για όσους ταλαιπωρούνται από τον κορωνοϊό, για τους υγειονομικούς που δίνουν μάχη στην πρώτη γραμμή. 

Αλλά ας μείνουμε στην έξοδο του Πάσχα, μιας κι αυτό φαίνεται να είναι το μεγάλο ερώτημα των ημερών. Πάσχα στο χωριό ή Πάσχα στην πόλη; Πάσχα στην αυλή ή Πάσχα στο μπαλκόνι; 

Πέρυσι κάναμε Ανάσταση και τσουγκρίσαμε αυγά μέσω Skype, ψήσαμε στη βεράντα του τετάρτου ορόφου, στέλναμε ευχές στους απέναντι, και λέγαμε «άντε του χρόνου στα χωριά μας», με την αισιόδοξη σκέψη ότι το Πάσχα του ’21 θα είναι το Πάσχα της μεγάλης φυγής. 

Τελικά μπορεί να είναι το Πάσχα της μεγάλης ευθύνης και τις επόμενες μέρες κληθούμε να κάνουμε άλλη μια «θυσία», πάντα, με την προσδοκία της Ανάστασης.

Рисунка на Любов-Ерато Младенович, илюстрираща месец април, календар на българско училище „Васил Левски“. Снимка: Доротея Младенович

КАЛЕНДАР НА БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ В АТИНА

Ученици от едно от българските училища в Атина – „Васил Левски“, рисуват ковид-сезоните на 2021 година с характерните ведрост и оптимизъм на детския поглед. Ако календарът беше за 2019-та, вероятно великденските яйца щяха да се изобразени в кошничка, аранжирани в панер върху маса или пръснати сред сочна зелена трева, но като дете „от карантината“, 10-годишната Любов-Ерато Младенович ги е нарисувала в люлка-маска. Но го е направила по симпатичен и мил начин, тъй като от излегнатите в медицинския „хамак“ писани яйца по-скоро лъха пролетно безгрижие; не възприемаме образа като знак за тревожност, който ни привежда „нащрек“, какъвто по дефиниция носи изгледа на антивирусния „намордник“ нахлузен на човечеството вече втори сезон. Отгърнали сме и страницата за месец март в същия календар, също украсена с рисунка на Любов-Ерато, на която дискретни фигурки на Пижо и Пенда танцуват в слънчевия въздух.

Рисунка за месец март от Любов-Ерато Младенович, календар на училище „Васил Левски„ в Атина. Снимка: Доротея Младенович

За училището:

Неделно училище „Васил Левски“ към Гръцко-българско сдружение за култура в Атина приема за обучение деца и ученици от всички възрасти и класове, като предлага:

  • Редовно и дистанционно обучение (чрез собствена електронна платформа в „Училището БГ”) по български език и литература, история и география на България, съобразено с изискванията на българското Министерство на образованието и науката (МОН) и българския образователен стандарт;
  • Образователни и познавателни дейности, свързани със съхраняване на българската национална и културна идентичност  (кръжоци и семинари по родинознание, художествено слово, българска народна култура и етнография, музика и пеене, изобразително изкуство и др.);
  • Лицензирано удостоверение от българското Министерство на образованието и науката за проведеното обучение по български език и литература, по история и география на България в края на учебната година;
  • Обучение от квалифициран преподавателски състав (негови членове са определени от МОН през 2019 г. за оценители на учебни помагала за обучение в БНУ в чужбина);
  • Специализирано обучение за усвояването на български език като чужд. 
  • Първият в Гърция Онлайн изпитен център за сертифициране на познанията по Български език като чужд в партньорство с Департамента за езиково обучение (ДЕО) към Софийски университет „Св. Климент Охридски”. (Успешно положилите изпит получават международен сертификат по БЕ);
  • Специализирана подготовка на кандидат-студенти (БЕЛ и История на България);
  • Специализирана помощ по математика;
  • Специализирана помощ по гръцки език за деца и ученици от всички възрасти;
  • Индивидуален подход, съобразен с нуждите на всяко дете;
  • Безплатно обучение на децата в Подготвителна група (от 4- до 6-годишна възраст);
  • Различни обучаващи и забавни извънкласни инициативи.

УЧИЛИЩЕТО РАЗПОЛАГА С ПРОФЕСИОНАЛНО ОБОРУДВАНА МАТЕРИАЛНА БАЗА:

  • учебни кабинети за всеки клас;
  • кабинет по български език и литература, история и география;
  • многофункционална зала за семинари, театрални представления и танци;
  • библиотека с десетки заглавия специализирана и художествена литература за малки и големи;
  • зала за родителите, които желаят да изчакат своите деца в сградата на училището.

За допълнителна информация, записвания и определяне на лична среща с екипа на училището:
Email: gr_bg_sk@abv.bg
Телефони: 6996774742 (П. Хайдарлиева), 6936080058 (М. Лунголова), 6937384177 (П. Каменова)

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук