„При допира на хора изхвърчат искри – това се опитвам да предам.“

Съкровената мисъл принадлежи на писателя Хенри Грийн, споделена е в интервю за The Paris Review, The Art of Fiction N. 22, 1958 (преведено от Олга Николова). Той също смята, че:

“Прозата не се чете на глас, а наум, нощем, когато човек е сам. Тя не е бърза като поезията, а е по-скоро бавно сгъстяваща се мрежа от намеци, които постепенно разкриват повече, отколкото прякото назоваване на нещата…”

И в „Ангелски езици“, ласкаво наречен от критика на Die Zeit “роман за дългите зимни вечери” мрежата от съдби се изплита бавно, майсторски и сладкодумно, без щедро прехвърчащите между ярките персонажи искри да я скъсат или да нарушат убедителния психологически наратив.

И макар текстът да изненадва ту с цветист език и хумор, ту с тънка ирония и абсурдност, дори с неочаквани епизоди, смайващи в своята натуралистичност, резултатът е логично в своята последователност повествание, наситено с внушения, идеи и – преди всичко – с убедителни, сложни образи.

Лайтмотивът – ангелите и езиците – които се появяват ненатрапчиво, но всеки път с ново и обогатено значение за текста, допълват усещането за майсторски разказана сага, точно тази, на която – в зимна или лятна вечер – бихме искали да се насладим бавно.

И като говорим за езици, езикът на Димитър Динев е богат у вличащ въображението. В някои моменти е ярък и образен (така че да си представим как се подхлъзваме на замръзнала локва, приличаща на “паднали от небето облачета” и отиваме право на небето), наситен е с метафори и сравнения (“в стаята нахлуваше свежият дъх на пролетта, като от току що окъпано женско тяло”), а в други е почти дисектиращ, с кратка и ясна фраза, а хуморът играе смекчаваща роля:

Господ и порното бяха еднакво пагубни за морала на работническата класа.

… И за първи път от сътворението на света Бог и порнографията бяха третирани по един и същ начин.”.

Ангелски езици (корица)
Корицата на второто българско издание на романа също има свой, колоритен език – благодарение на художника Дамян Дамянов

Жанрово “Ангелски езици” е определян като класическа сага. Но би било несправедливо да не ви предупредим да очаквате повече, да очаквате колоритна сага, в която болезнено реалистичната история е изпъстрена с екзотични, магични мотиви и суеверия, които на моменти я сродяват с магическия реализъм на Маркес и Льоса, а “шахматната” игра със съдбите на персонажите – с подхода на Кортасар.

“Това са преплетените истории на две семейства. Те са невидими един за друг, но всъщност действат като богове един смпрямо друг”, споделя Димитър Динев малко преди премиерата на второто издание на романа си на български (оригинално писан на немски език). И добавя, че “В романите става дума за идентификация”, че читателят харесва текста, ако се се идентифицира с персонажите, ако повярва, че това е книга и за него. “Ангелски езици” определено е книга за нас.

Тя сплита съдбата на двама българи, които се срещат на централните виенски гробища, без да подозират, че животът им е свързан още от раждането им през 1967 г. Всеки от тях е в задънена улица, останал без надежда, изгубен в своята емигрантска съдба… „Ангелски езици“ е мащабна сага за съдбата, личния избор, корените, границите и самотата на фона на историята на България и Европа след края на Втората световна война.

За него критиците казват също, че “През последните години рядко сме срещали книги, които описват с такава наситеност колоритните и изпълнени с обрати биографии на своите герои.”Die Welt. И също (Die Presse):

Димитър Динев представя грандиозна, трагикомична панорама на европейската история на XX век… една голяма литературна сензация!

Едно от достойнствата на романа е внушението му, че на фона на тази “голяма” и мрачна история, “малкият” човек (понякога) успява да оцелее. Точно какво вярва и Димитър Динев, подчертавайки, че:

“Голямото постижение днес е да оцелееш морално.”

Откъс и избрани цитати от “Ангелски езици”

Още с издаването си „Ангелски езици“ се превръща във феномен на немскоезичната литература. Писателят Димитър Динев става сензация в Австрия и дори е сравняван с Чехов и Гюнтер Грас (макар той самият да е скептичен към подобни сравнения), а критици говорят за стил „Динев“ в литературата.

Роденият в Пловдив писател е носител на редица литературни награди, а пиесите му се радват на голям успех на австрийска сцена. През 1990 г., дълбоко разочарован от първите демократични избори, решава да напусне България и заедно със свой приятел бяга през сръбската граница, с риск за живота си. Успява да стигне до емигрантски лагер в Австрия и там да получи разрешение за убежище.

В последствие следва Философия във Виена, а паралелно с това пише стихове и кратки разкази. Романът му “Ангелски езици” се превърна в литературна сензация през 2003 г.

Как да започне наново в един свят, където всичко отдавна е започнало?

– Ангелите нямат народност.

“Добрият търговец трябва да има език на ангел. Чак тогава Господ ще го обсипе с милостта си – учеше го Йоаким.

Думит засядаха като буци на гърлото и се отронваха трудно, натрошени на малки парчета. Даже да повдигнеш взор вече костваше много сили. Очите сега бяха най-тежкият товар. Много бяха натоварени и земята ги теглеше надолу. Човек май наистина най-много беше побирал в тях.

Прозорецът беше отворен и в стаята нахлуваше свежият дъх на пролетта, като от току що окъпано женско тяло.

… устните ѝ останаха безутешни и усмивката ѝ заприлича по-скоро на цепнатина в разтърсена от земетресение къща.

Светльо отдавна беше разбрал, че приятели се печелят с хубави играчки, хубави вещи или хубави истории.

Господ и порното бяха еднакво пагубни за морала на работническата класа. Те го подкопаваха, разклащаха го, единият – отгоре, другото – от всички обичайни страни. … Едното не съществуваше, другото не биваше да съществува в едно социалистическо общество. Те нямаха право на съществуване в един справедлив свят. … И за първи път от сътворението на света Бог и порнографията бяха третирани по един и същ начин.

Искрен откри, че човек може да разкрива истината на части, но трябва да улучи точният момент и точната мярка.

Хората обичат да гледат острови, хората обичат да бъдат спасявани.

Дълго се опитваше да намери жестовете, с които да ѝ обясни какво се беше случило, но ръцете му постоянно се свиваха в юмруци или увисваха непотребни като езици, откъснати от камбаната.

… защо отсега да пускат зимата в отношенията си? Защо отсега да мръзнат и да треперят при всяка целувка, сякаш езиците им са покрити със скреж?

Всички кревати бяха увиснали и миришеха на изпотени страхове и копнежи. Твърде много мъка беше минала през тях, тежка мъка. От тежестта на мъката в този свят бяха увиснали. Все още не беше създадено леглото, дето може да понесе такъв товар. Но пък беше създаден човекът.

– Аз се влюбих в теб.
За първи път го чуваше на този език, затова тия думи му прозвучаха толкова чуждо. Малко след това езиците в устата му станаха два и това беше хубаво, понеже никой човек не може да говори с два езика едновременно.

Тази статия е част от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с подкрепата на Национален фонд „Култура”. 

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук