Филипа Грегъри (корица)

“Мочурища” на британската авторка Филипа Грегъри (Изд. “Еднорог”,) е не просто исторически роман и не просто роман за една жена.

Това е разказ за неравенството, за липсата на справедливост, за погазването на човещината. Грегъри е утвърдена в литературния свят не само като историк, който умело разказва за миналото, а и като феминистка, която поставя жената и личната история в основата на произведенията си. Въпреки че “Мочурища” има безспорно позитивен заряд по отношение на женската сила и непримиримост, на мен това пътешествие ми се стори някак мрачно и студено, като зима на изоставен английски бряг.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка, с промокод JASMIN5, от Ozone.bg тук.

Промокодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Сюжетът   

Действието на “Мочурища” се развива в Англия. Годината е 1648 г., а страната е в хватката на кървава гражданска война между владетел, изменил на думата си, и разбунтувал се парламент. Конфликтът стига до всяко кътче на кралството, дори до далечните, заливани от приливи, мочурливи земи по южното крайбрежие.

В нощта срещу Еньовден Алинор, последната от поколения знахарки, пленница на бедността и суеверието, чака под пълната луна в гробището призрака на своя жесток съпруг, за да се убеди, че е завинаги свободна от него. Вместо това среща Джеймс, млад беглец, верен на краля и му показва тайните пътища през опасните мочурища, без да знае, че така въвежда в живота си любовта – и нещастието. И техните съдби ще се преплетат по неподозиран начин, променящи представите за справедливост, но и животите им, в реалност, където репутацията е всичко.

Във време на суеверия, кръвопролития и безмилостни преследвания Алинор трябва да оцелява извън тежки подозрения  – като красива жена без съпруг, лечителка и познавачка на билки. Опасно време за жена да бъде различна. Съвсем малко е необходимо жителите на селото, тласкани от завист и страх, да се обърнат срещу нея. Повторяемостта на ежедневните действия ще се слее плавно със студенината на политическите обстоятелства, за да превърне обикновената героиня в необикновена.

Въпреки че в основата на разказа е Алинор и нейното семейство, Грегъри ни запознава и с типични за времето си герои – един колеблив мъж, чийто идеализъм се оказва недостатъчен за извоюване на лично щастие; суеверни и алчни жени, които с налагане се опитват да извоюват мястото си в обществото и контрола си върху останалите. Богаташи, които не ценят привилегиите си; политици, жадни за власт на всяка цена. Сурови земи, атмосфера на противоборства и лични избори, смели жени и предани на каузата си мъже. А краят на тази история е неочакван, по своему красив и безгранично смел.

Впечатленията

Със затварянето на “Мочурища”, освен традиционния букет от вълнения както при края на всяка добра книга, ме обзе и едно чувство на щастие.

Отдъхнах си, че съм жена в тези нови времена, а основните свободи, които са били немислими само преди няколко века, сега вече са даденост. Филипа Грегъри ме разходи във време, в което жените още в крехка възраст са започвали с тежка физическа работа по изхранването на семейството, като допълнение на традиционната “женска” работа. Във време, в което да си жена – и особено , млада жена – е означавало да нямаш глас – нито по отношение на собствения си живот, а още по-малко по отношение на обществения такъв.

Разбрах и какъв е бил животът, когато по-лошо от това да си обикновена жена, е било да си жена, която е млада, или борбена, или образована, или сама, или със занаят – с нещо различна от привичките, които са налагани еднакво както от хората с влияние, така и от тези, вкопчили се в обществените навици със зъби и нокти, само защото тяхното съзнание и любопитство към света е затворено между четирите стени на комфорта и привидната власт над другите. Тези обществени порядки, които съществуват в по-мека форма и днес, са били успешни именно защото са били еднакво добре налагани във всички слоеве на обществото, без значение от материалния статус. Защото, в продължение на дълги, мрачни векове, младата жена е била “същество”, което не заслужава доверие, има тайни магически способности, но не достатъчно акъл, може (евентуално) единствено да готви и да ражда деца, трябва да гледа в земята и да мълчи. Тя е лишена дори от правото на любов, макар че сърцето, както знаем, не се съобразява с наложените от хората предразсъдъци.                                                                          

Пътешествието на Алинор е вълнуващо – както събитийно, така и емоционално. И въпреки че трудната й съдба буди съчувствие, спечелите й битки дават вяра, смелостта й носи кураж, желанието за живот – смисъл. Приятно е запознанството и с нейната дъщеря, която също показва непокорство, непримиримост и сила, достойни за възхищение. Чудесен е и портретът на сина й, който със знание и скромност изкачва стълба в обществото, немислима за млад мъж в неговото положение. Противоречив за мен остава образът на отец Джеймс, чийто морал минава от една крайност в друга, може би, за да покаже, че всички смъртни имаме своите недостатъци и грехове, дори и когато са скрити зад расото.                                                                                                                     

И не на последно място – “Мочурища” рисува една меланхолична картина на Англия и нейните крайбрежни градчета през онези векове. Почти усетих миризмата на прясно уловена риба и порива на студения морски вятър. Соления вкус на морето, силата на вълните, тишината на безкрайния син хоризонт

Романът е и един добър исторически пътеводител за разкъсваната от граждански кофликти Англия през онези съдбовни за нея години. Годините, в които се случват немислими неща, които обаче ни убеждават, че светът е едно динамично и преходно място и никога, като водата в една река, не може да остане един и същ. Защото гласът, гласът ни е важен!                                                                                                                           

Избрани цитати

  •  Той потръпна от отвращение. Чувстваше, че вече не може да понесе грозотата на живота на тези хора в самия край на сушата, чиито любови и омрази се отдръпваха и прииждаха като кални приливи и отливи; чийто гняв ревеше като водата във воденичния вир, а омразата и страховете им бяха коварни като шепнещия кладенец (…) Прииска му се отново да бъде сред хора, където жестокостта беше потайна, насилието бе скрито, а добрите обноски – по-важни от престъплението.
  • Не заплака за себе си (…) Не мислеше, че зората ще изясни нещо, не се молеше на опрощаващ Бог, защото не очакваше Той да се вслуша в жена като нея, на място като това. Не вярваше в целта или в куража си. Нямаше вяра в себе си, но постепенно разбра, че храни една увереност – само една: че ще преживее тази нощ, че ще преживее всяка идваща нощ.
  • Той казва, че мъжете и жените могат да избират съдбата си, че няма да бъдат управлявани от по-висшестоящите. Но се случи единствено това, че ти избра да допуснеш ужасна грешка и ще страдаме повече, отколкото когато беше бедна вдовица близо до морето, под властта на разточителен лорд, а над него властваше порочен крал. Защото всъщност нищо не се е променило. Може да сме се отървали от краля, но не и от господството на мъжете. Въпреки всичко ти все пак си съсипана, а този мъж е свободен да идва и да си отива, когато поиска.
  • Той кимна, приписвайки забързания й говор и светлите й очи на буйността, която винаги беше опасна, дори и у най-добрите жени. Не можеха да се сдържат. Бяха като лястовиците, които кръжаха насам-натам, наслаждаваха се да се топят във воденичния вир, флиртуваха с топлия въздух, строяха мънички съвършени домове в къщи и обори; диви и питомни едновременно, идваха през лятото, изчезваха през зимата, напълно непостоянни.

Малко за авторката

Филипа Грегъри
Филипа Грегъри

Филипа Грегъри е родена в Кения през 1954 г.

Завършва история, защитава докторат по литература на XVII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за BBC.

Първият и роман незабавно става световен бестселър и тя се посвещава изцяло на писателската си дейност. След поредицата бестселъри от епохата на Тюдорите е наречена “кралица на историческия роман”.

Освен двете и най-известни исторически поредици за Тюдорите и Войната на розите, тя е автор и на детски романи, както и на няколко книги, чието действие се развива в наши дни.

Още от Филипа Грегъри

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук