Първите заглавия в афиша на 23-тия София Филм Фест ни убеждават, че март е месецът на доброто кино.
Джебчии
Новият филм на Хирокадзу Корееда е истински обединител – много рядко може да се наблюдава единодушие по адрес на творба на Седмото изкуство в „лагера“ на кинокритиците, които пишат за всички авторитетни международни медии. Variety, The Guardian, Screen International, Los Angeles Times, The Telegraph са само част от изданията, които го оценяват с възможно най-високия брой точки.
Премиерата на „ДЖЕБЧИИ“ беше през месец май 2018 в Кан, където филмът безапелационно получи голямата награда „Златна палма“, присъдена от журито с президент Кейт Бланшет. Публиката навсякъде по света го приема с овации, защото творбата на Корееда „стопля сърцата им“, а ревютата на специалистите са изпълнени с възторжени епитети.
„Джебчии“ е филм за едно семейство, което преживява като крадци на дребно. Въпреки обстоятелствата, които са ги принудили да връзват двата края на ръба на бедността, те приютяват едно малко момиченце, изоставено в студа. Всички са задружни и щастливи, ала непредвиден инцидент разкрива тайни, които поставят на изпитание връзките между членовете на семейството…
„Джебчии“ е сложен, реализиран с финес, изпълнен със загадъчност филм,
който води разказа до един изключителен и изненадващ край – обрат, изпълнен с психологическо напрежение, който е достоен за филм-ноар. При все това филмът съвсем не е обикновен – той е заплетена, нюансирана, сърцераздирателна семейна драма, представена в класически японски стил, на който Корееда е признат майстор в нашата съвременност.“
Питър Брадшоу, „The Guardian“
Щастливият Лазаро
Носителят на наградата за най-добър сценарий от фестивала в Кан 2018 ще докосне всички зрители до магическия реализъм, превърнал се в запазена марка на филмите на италианката Аличе Рорвахер. Името на талантливата режисьорка е познато на българските киномани от София Филм Фест 2015, когато тя представи у нас предишния си филм – „Чудесата”, обиколил триумфално едни от най-престижните фестивали по света.
„Щастливият Лазаро” разкрива таланта на Рорвахер като сценарист и режисьор да съчетава убедително и очарователно естетиката, която следва традицията на неореализма, с елементи, присъщи на нейния авторски почерк, по своеобразен италиански маниер.
Сюжетът проследява срещата между наивното и добросърдечно момче Лазаро и Танкреди – млад благородник с богато въображение, които живеят в изолираното и много бедно селце Инвиолата. Тази история е за странното партньорство между двамата, превърнало се в ценно приятелство, което ще преведе Лазаро през времето в търсене на Танкреди. А когато за първи път той попада в големия град, Лазаро напомня на късче от миналото, изгубено в модерния свят…
3 Лица
След три нискобюджетни експериментални творби „Това не е филм“ (2011), „Спусната завеса“ (2013) и „Такси“ (2015), преследваният заради творбите си ирански режисьор Джафар Панахи (гостувал два пъти на София Филм Фест), носител на „Златен лъв“, „Сребърна мечка“, „Златен леопард“ и десетки международни отличия, представя на света своя нов филмов разказ „3 ЛИЦА”, удостоен с награда за най-добър сценарий в Кан през 2018 година.
Жените – тяхната съдба, професионалното им развитие и борбата за независимост в родината му – това са предпочитаните теми във филмите на Джафар Панахи. От 2010 г. иранецът има забрана да напуска Иран и да снима филми, но политическата реалност не може да го спре и той продължава да прави кино – това е четвъртият проект на режисьора, замислен и реализиран в този строг режим на ограничения.
Разказът в „3 ЛИЦА” се движи на границата между реалността и фикцията като се фокусира върху една необикновена история, развиваща се в пътуване из иранските селца. Заснет от ръка, филмът представя на зрителите три жени – актриси, намиращи се в различен етап от своята кариера.
Едната е младо момиче от отдалечено селце, което мечтае да стане актриса и изпраща зов за помощ към популярната иранска звезда Беназ Джафари – тя тръгва да я търси в компанията на самия Панахи. Двамата пътешественици обикалят множество населени места и откриват хора с интригуващи съдби, между които и една пенсионирана вече актриса, отдала се на усамотение и занимания с изобразително изкуство…
Капернаум
Четвъртият режисьорски проект на Надин Лабаки беше удостоен в Кан 2018 със специалната награда за социална отговорност, с приза на Екуменическото жури и с престижната Награда на журито.
Кинотворбата разказва историята на 12-годишния Зейн (Зейн ал Рафеа е определен от критиката като наистина уникален в тази роля), който живее с още девет братя и сестри в много бедно ливанско семейство. Момчето решава да съди родителите си с конкретно обвинение –
„липса на любов”.
Зейн ги съди от името на всички деца в подобна ситуация за това, че са го дарили с живот, след като са наясно, че не могат да се грижат за него…
Чрез драматичната история на Зейн и неговата битка за справедливост Надин Лабаки, която е и сценарист на „Капернаум”, насочва вниманието към живота и съдбата на хората в най-бедните квартали на Ливан, като поставя фокус върху уязвимия свят на децата там.
Филмът действа като платформа за всички, които живеят без основните човешки права за образование, здраве и любов. Неслучайно Лабаки и кастинг-директора на филма Дженифър Хадад избират за ролите непрофесионалисти със съдби, близки до тези на героите.
„Те почти играят себе си и всъщност дават глас на безгласните в тези невидими общности, –
казва пред „Variety” Надин Лабаки. – Надявам се чрез „Капернаум” да се хвърли повече светлина върху тези проблеми и по-специално върху всичко, свързано с правата на децата по света.”
Дивата круша
Осмият пълнометражен филм на Нури Билге Джейлан – „Дивата круша“, копродукция между Турция, Франция, Германия, България, Босна и Херцеговина, Македония и Швеция, беше представен премиерно в основния конкурс на Кан през 2018 г. и бе приет изключително топло от публиката и критиката.
Новата творба на турския майстор разказва историята на младия Синан, страстно влюбен в литературата, чиято мечта е да стане писател. След завръщането си в своя роден си град в Анадола, той се опитва да намери средства, с които да издаде книгата си, но е преследван от различни проблеми, включително и дълговете на баща му… Съдбата често си играе с хората и обича да поднася изненади…
„Дивата круша“ е нежен, човечен и изящно заснет филм, с великолепна актьорска игра,
дело на турския майстор на киното Нури Билге Джейлан, носител на „Златна палма“ – творбата е издържана в присъщия му философски, леко тъжен и изпълнен със специфично чувство за хумор стил, който е неподражаем и истински магнетичен.“
Питър Брадшоу, The Guardian
Още за програмата на 23-тия София Филм Фест
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.