Нещата за които не трябва да говорим (корица)

Въпреки прогреса на медицинските науки още от времето на Просвещението, пълната анатомия на клитора е описана за пръв път едва през 1998 г.

Защо толкова късно?

Дали има нещо общо с факта, че клиторът няма репродуктивни функции и е предимно източник на удоволствие за жените?

Жените винаги са споделяли интимни подробности. И все пак всички имаме въпроси за онази част от тялото ни. Притесняват ли се мъжете да правят секс с жена в цикъл? А от други природни функции на тялото, когато то е женско? Ако една жена никога не е изпитвала вагинален оргазъм, това значи ли, че нещо не е наред с нея? Има ли негативни последици мастурбацията?

В „Нещата, за които не трябва да говорим” (ИК „Сиела”) активистката Нимко Али отговаря на всички въпроси, които сме се питали вътрешно, но които не смеем да повторим на глас. За да разбием остарелите табута и да съберем историите за това какво означава да си жена: първата менструация, първото удоволствие от секса, търсенето на това удоволствие, бременността – дори менопаузата. Защото когато става въпрос за нашето „цвете”, няма такова нещо като прекалена откровеност.

Нещата, за които не трябва да говорим

Нимко Али

Моето пътуване и образование в секса започна, когато бях на четиринадесет и четях любимото си списание More. Бях разгледала внимателно тяхната „Позиция на седмицата“. Много от техните така наречени позиции караха очите ми да се насълзяват и трябваше да обръщам списанието, за да разбера коя част на тялото къде отива. За да избегнат цензурата, те използваха куклите Кен и Барби. Една от позициите съвпадаше с „Национална седмица за спиране на хъркането“. (Как да държите мъжа си буден цяла нощ!) И как помагаше това? Както и да е, Барби лежеше по гръб, облечена с черно бельо, а Кен бе приклекнал между краката ѝ. Наричаше се „Секс-съние“. Друга рубрика беше „Рецепта на седмицата“, въпреки че нямаше връзка с готвенето – просто се случваше в кухнята. Горката Барби бе балансирана несигурно на глава в йога позиция за напреднали, а Кен просто стоеше между разтворените ѝ крака – и вероятно се чудеше къде му е вечерята. Не искам дори да си го помисля.

Освен че четях списания, също така гледах твърде много телевизия, за която може би съм била прекалено малка. През деветдесетте Канал 4 беше малко порнографски за мен с „Евротраш“, „Думата“ и ако останех до много късно, австралийската класика „Затворничка: Блок Н“ за женски затвор, пълен с жени, които, в отсъствието на мъже, се обръщаха една към друга, както и някои, които бяха лесбийки. Не се притеснявах от това как стените на затвора сякаш се клатеха, нито от това, че на практика всяка седмица имаше бунт, който се състоеше в това три жени да тичат по картонен коридор. Бях прекалено заета да се питам какво правеха една с друга, когато затваряха вратите. Имаше една много зла надзирателка, наречена Джоун „Маниачката“ Фъргюсън, която тормозеше сексуално жените. Може би дори беше изнасилила една. Сега, когато на тридесет и пет знам какво означава съгласие, мога да кажа „изнасилила“.

Но това, което напълно ме шокира, беше „Странни хора“ за мъже в Манчестър, които са гей, защото имах много бегла представа за това как мъже правят секс с други мъже. Мисля, че за първи път гей мъже бяха показани по телевизията като неизтънчени. Преди това бяхме виждали мъже като Лари Грейсън и Джан Инман, които бяха гей, но не бяха заплашителни, бяха без сексуалност. Но нямаше начин мъжете в „Странни хора“ да не правят много секс.

Понеже не бях гей и бях малка, аз нямах представа, че сексът, който гледах, не е този, който бих избрала за себе си. Но понеже бях дете, бях шокирана и от това колко подробен беше. Никога не бих позволила моя роднина да го гледа. Или който и да е тийнейджър. С изключение на мен, разбира се. Сега вече съм по-образована и разбирам, че „Странни хора“ беше иновативна драма за възмъжаването, но тогава харесвах Ричард Гиър и главният герой (Ейдън Гилън) изглеждаше точно като него. Обожавах „Хубава жена“. Мислех, че това един богат мъж да купи Джулия Робъртс за 3000 долара е любовна история. Можех да цитирам всяка дума и тогава започнах да харесвам по-възрастни мъже. Все още нямах представа какво означава съгласие и за динамиката на силата в „Хубава жена“, но може да се каже, че тази страст ме спаси от това да се забъркам в големи неприятности, защото освен че докато не станах на четиринадесет или петнадесет бях дебела (и имам предвид огромна), това, че исках да чукам само по-възрастни бели мъже, които се казват Ричард Гиър, който живееше в Лос Анджелис, означаваше, че в скоро време няма да направя нищо. Но сексът беше навсякъде по телевизията и във филмите и по тази причина започнах да мисля за секс от ранна възраст. Да се върнем към моите оргазми. Не помня кога за първи път започнах да мастурбирам. Просто се случи. Но го правех много и все още го правя. Ако бях момче, мисля, че малкото ми човече щеше да окапе. Иронията е, че докато растях, нямах представа, че женското обрязване има за цел да притъпи сексуалните ми нужди. Освен това щеше да е дяволски странно за някого да каже: „Отрязахме клитора ти и те зашихме, за да не мастурбираш заради Джейсън от Take That. Джейсън беше станал мой любимец, изпреварвайки с много Ричард Гиър, след като разбрах, че той е прекалено далече, за да мога да го срещна случайно. Освен това Джейсън приличаше на Лий, когото харесах на втория ден в 8 клас. (Исках тези, за които мислех, докато мастурбирах, да са колкото може по-близо до реалността.) Така че, хей, не само мастурбирах толкова често, колкото момче, но освен това изневерявах на Ричард Гиър. Толкова за това, че женското обрязване ще ме „укроти“.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук