Дон Мон (корица)

Известният с култовия сериал „Българ“ Неделчо Богданов създаде първата си книга-игра за възрастни, в която читателят решава как ще се развие историята до края.

На страниците на „Дон Мон” срещаме Симеон, който започва работа като момче за всичко на круизен кораб по Дунав.

Докато изпълнява всичките си задължения – сред които са да бели картофи в кухнята и дори да извежда кучетата на ВИП гостите – на Мони му предстои да се озове в безброй интересни ситуации, които обаче зависят от избора на играещия читател.

Книгата-игра ни обещава още щур купон с мацки, покер, алкохол и парти до зори на круизен кораб по Дунав…

Дон Мон

Неделчо Богданов

– Значи, досега никога не си работил на круиз, така ли? – пита ме господин Какачев, главният управител на кораба.

– Не съм, но имам голямо желание, а и искам да избягам от живота, който водех досега. Имах дълга връзка с една жена, която приключи много тежко за мен, и ако не бях предприел генерална промяна…

– Не съм те наел да ми се обясняваш – прекъсва ме чукунду­рът му с чукундур. – Всъщност за заплатата, която ти давам, ако някой трябва да слуша, това си ти! Така че занапред да не чувам оплаквания! Сега кажи имаш ли някакви притеснения относно работата?

– Ами единствено да не попаднем на някоя буря. Честно да си кажа, имам силен страх от големите вълни. Не мога да плувам.

– По Дунав такива неща няма… – по погледа му усещам, че вече се чуди защо ме е наел. – Ако нямаш повече въпроси, захващай се за работа и не ми губи повече времето.

– Последно, какво точно трябва да върша?

– Каквото върши всяко момче за всичко. Ще хвърляш бок­лука, ще се грижиш за желанията на пасажерите и ще помагаш на персонала.

Излязох от каютата на господин Какачев и се насочих към помещението на персонала. Там заварих красиво момиче да си пие кафето на една от масите, дебела лелка готвеше някакъв бу­ламач (100% съм сигурен, че е за колегите), а в дъното на стаята млад мъж разтоварваше каси с бира и безалкохолни. Зачудих се кого първи да заговоря. Опциите, разбира се, бяха две:

Да заговоря младежа – на 6.

Или красивото момиче – на 4.

Добре де… три са! Мога да заговоря и Мамчето – на 12.

4

Налях си кафе и се приближих до красивата ми колежка.

– Извинявай, мога ли да седна при теб?

– Заповядай – за момент вдигна поглед, след което отново се втренчи в айфона. О боже, какви очи! Какви красиви кафя­ви очи! Или бяха сини? Това няма значение, защото още щом ме погледна, вече бях влюбен. В същия този момент се зарекох това красиво момиче да бъде мое.

– Аз се казвам Симеон – изтърсих бързо, за да не дам шанс на мълчанието да ни погуби.

Тя за втори път спря поглед върху мен и след кратко мълча­ние се представи:

– Симона.

И това ако не е проклето съвпадение. Какви са шансовете тази, която може да се окаже жената на живота ми, да се казва като мен. Сякаш звездите, планетите и всичките им домове са се наредили в моя полза. Определено натрупах доста точки още със запознанството, защото Симона този път не сведе поглед към телефона. Очакваше да кажа нещо:

Можех да започна свалка около съвпадението на имената ни – на 9.

Или да се престоря, че не ми е направило кой знае какво впечатление и да я заговоря за работата – на 14.

Още от Неделчо Богданов:

Откъс от “Малкият Българ: Вампирът от Несебър”

Откъс от “Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли” на Неделчо Богданов и Александър Торофиев

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук