корицата на Моята приятелка Паническата атака

 „Моята приятелка Паническата атака от Ванеса Виденова не е типичната селф-хелп книга, с чийто формат може би повечето читатели са свикнали.

В 120 страници един от най-популярните влогъри в българското онлайн пространство разглежда явлението панически синдром преди той да са се превърнал в паническо разстройство, агорафобия, генерализирана тревожност, тревожна депресия и преди да се разклони в хипохондрични и натрапливи симптоматики. След първоначалния шок следва приемането и търсенето на помирение със себе си.

Ванеса Виденова се справя със състоянията на тревожност без лекарска намеса или прием на медикаменти. Промяната на начина на живот и на мислене, социализацията, визуализацията на проблема, различните техники за дишане и медитацията, спортът, общуването с природата се оказват нужния лек за душата.

„Моята приятелка Паническата атака” е книга-спътник…

Моята приятелка Паническата атака
(откъс)

Ванеса Виденова

 

КАКВО Е ПАНИЧЕСКА АТАКА?

Паническа атака е било значи. Това разбирам след обстойно търсене на симптомите ми в интернет, според който често се оказва, че си болен от най-малко три не­излечими болести, от които се умира до ден-два. Изва­дих късмет, дет’ се вика – просто паническа атака. Какво разбрах за нея:

  1. Много хора получават панически атаки.

Това до някаква степен ме облекчава. Знам, че е ужасно да казвам подобно нещо, но е факт. Не се чувствам по-добре, защото и другите страдат, но се чувствам по-добре, защото не съм луда и не съм сама.

Явно не е нещо толкова рядко, с което никой друг не се е срещал. Разбирам също така с огромна доза облек­чение, че не е е нелечимо. Засега добре, много добре даже. Колкото повече хора са засегнати, толкова повече информация за това как да се справя с това ще има на­всякъде, нали?

И още как – в българските форуми си има отделни теми, има групи в социалните мрежи, посветени на това, с две думи – всичко ще бъде наред. Все някъде там се крие истината и хапчето, с което да се излекувам.

  1. Характерните симптоми за ПА са:

  • сърцебиене
  • треперене
  • потене
  • виене на свят
  • дезориентация
  • силен страх
  • състояние на константна тревожност без конкретна причина
  • чувство за липса на контрол
  • страх от припадане
  • страх от това, че ще получиш сърдечен удар или ди­ректно – страх от смъртта
  • хипервентилация
  • усещане за недостиг на въздух
  • горещи или студени вълни по цялото тяло
  • изтръпване на крайниците
  • силно налягане и напрежение в главата, главобо­лие
  • пищене в ушите
  • „топка“ в гърлото, гърдите или стомаха
  • гадене
  • цялостно усещане за обърканост
  • дисоциация с реалността – всичко изглежда нереално

Поне знам, че със сигурност е паническа атака и че не се побърквам. Не се чувствам супер, че се самоди­агностицирах, разбира се, но се радвам, че няма да се налага да влизам в лудница.

  1. Паническата атака продължава не повече от 3 – 4 минути.

Мм… не. Просто не. Няма как да е така. Целият епизод беше минимум половин час, а симптомите продължиха поне 15 минути. Но кой знае, времето е разтегливо по­нятие, когато си в подобно състояние…

  1. Хората изпитват тревожни и неприятни усещания дълго време след атаката. Задържат се неприятни, силни и плашещи мисли дори след като е минало известно време. Найчесто срещаните са страх от припадане, от инфаркт или инсулт, от полудяване или от задушаване.

Интересното е обаче, че освен умопомрачителен, страхът е сто процента ирационален. Няма сведения за човек, който е починал, получил инфаркт, полудял, заду­шил се или припаднал от паническа атака. За последното съм малко тъжна, защото това е единственото нещо, което искам, докато тя се случва – просто да имам копче за включване и изключване някъде по тялото си и да мога – хоп! – да го натисна и да се изключа. За съжаление, Вселе­ната казва „Не“ и те кара да стоиш със страха си.

Паническата атака е като неканен гост, но в добавка – с хладно оръжие в ръка. Той просто влиза, отива в кухнята, прави си кафе, слага си захар и го пие бавно, докато ти стоиш и го наблюдаваш, и не можеш да намериш себе си от ужас. Реално не прави нищо и дори сякаш не те забе­лязва, но е чужд човек, явно пълен психопат, в дома ти. С нож. Нямаш избор, освен да изпаднеш в истерия, но в същото време си твърде уплашен, за да мръднеш. След малко той се изправя бавно и отива да измие чашата на мивката. Минава покрай теб и треперещите ти колене, от­варя външната врата отново и я затваря след себе си.

Точно това представлява тя за мен като усещане. Чув­ството, с което те оставя подобна случка, е точно „Как­во се случи току-що?“ и няма човек на Земята, който да може да ти отговори на този въпрос. В най-добрия случай смяташ, че халюцинираш. При всички положения обаче знаеш, че не искаш да се чувстваш така никога по­вече.

Порових се още по-надълбоко и започнах да изслед­вам паническата атака като чисто физиологичен процес. Откроиха се няколко важни части, с които всеки, който иска да разбере състоянието, трябва да е наясно.

Причина

Първата стъпка е нашият Х в това уравнение. Всичко останало е конкретна стойност, но първопричината по­някога остава загадка завинаги, дори години след като човек се „излекува“.

А ето как друга млада жена размишлява по темата – в цветове и кратки послания:

Художничка се бори с демоните си (и стигмата “психично болен”) с психаделични илюстрации

Повечето ни читатели намират статията за вдъхновяваща. А ти?
  • удивителна (22%)
  • вдъхновяваща (56%)
  • любопитна (6%)
  • забавна (6%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (11%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук