Поредицата (Не)познатите визуални артисти на България – водена от самите творци, препращащи ни един към друг – ни среща с… интригуващ илюстратор, повелител на сънища и любопитни същества, изпълзели от фолклора на повечето познати ни народи…

Кой е Константин Колев?

Константин Колев е задръстеняк, който се е родил с жестока параноя, която по един или друг начин му вкара доста фобии, но в същото време го дарява с изключително голямо вдъхновение. При което на 4-годишна възраст той направи едното нещо, което до ден днешен разочарова всички негови близки – да задържи моливчетата за рисуване повече от 5 минути.

Днес основно прави илюстрации на свободна практика, както за себе си, така и за клиенти. В момента учи Графичен Дизайн в ВСУ „Черноризец Храбър“. През повечето време обича да рисува навън по кафенетата, защото хорската атмосфера му помага да се фокусира повече.

Вдъхновяваш се от сънища и фолклор. Разкажи ни последния си сън. Претвори ли го в илюстрация?

За голямо съжаление последният сън, който помня беше изключително скучен от типа на „Нещо малко не наред в нормална ситуация“. Естествено, повечето от нас нямаме реален контрол над това какви сънища ще ни изскочат в момента, в който затворим очи. Именно този елемент на непредвидимост, според мен, прави наистина зрелищния и емоционален сън изключително запомнящ се. Затова едва помня разни сцени които са свързани с леко изкривяване на ежедневието, но пък завинаги ще остане запечатана гледката на облаци, които се превърнаха в ракови клетки или плужестата смес между човек и охлюв, която илюстрирах последно.

Фолклорът и митологията също са силен фактор като вдъхновени заради простата причина че са уникални за всеки народ и са почти еднакво шантави. Фен съм на повечето азиатски, южно-американски, северни и най-вече славянски митове и легенди.

Много маски, издължени страховити фигури, демонични котки, тролове и спамери, дори рошави пилета… Имаш ли всъщност любими типажи?

Изключително труден въпрос. Третирам всички персонажи, които създам като част от себе си и няма как да изневеря на някой от тях. Иначе харесвам да илюстрирам маските, защото всяка култура си има определен начин на изработване и визия и най-вече, защото те се свързват с някакъв културен обичай и спиритуална връзка. От най-туземските маски до нашенските кукерски изработки – всички ме вдъхновяват.

Една голяма част от героите ми са поставени в различни вселени, всяка с определена естетика и история дали било пост-апокалиптично бъдеще, мрачен фентъзи свят, наблъскан с побъркани божества, викторианска атмосфера или абсолютна сюрреалистична пустош. Това разнообразие ми помага да се упражнявам в дизайна на типажите. Крайната цел е да си имам нещо като визуална библиотека от герои, с които да мога да сформирам история в бъдеще.

Кои са любимите ти „платна“ и „бои“?

Предимно работя с тънкописци. С тях правя линеарната рисунка. Като се убедя че вече съм свършил с графиката, сканирам я и я оцветявам в Adobe Photoshop. Скицата правя с молив, като гледам да е много бедна на детайли, колкото да ми покаже как ще се помести фигурата в листа. Изключение правя, единствено когато има елемент в рисунката, в който не съм сигурен. Тогава гледам да го разиграя повече с молив преди да започна да минавам с тънкописците.

Разходи ни из любими проекти!

Специфични проекти не бих казал че имам все още. Последното нещо което реално бих нарекъл проект е превръщането на част от илюстрациите ми в продукт, който мога да продавам по време на фестивали и други събития под формата на стикери и малки принтове.

За мен това беше голяма стъпка, защото бях изключително несигурен за много неща в процеса. Дали ще излязат хубави нещата като се напечатат? Дали ще се харесат и други такива въпроси. Понеже за първи път си представих нещата на един Коледен базар във Варна, направих серия от стикери с кукери.

Макар вече да имам нова серия стикери с друга тематика, кукерите са все още най-харесани от хората и броят им намаля най-бързо от всички други мои творби. В бъдеще обмислям да работя върху по-големи принтове и някакъв тип сборник с тематично свързани илюстрации.

Дияна Нанева, която ни запозна с теб, каза, че винаги ѝ е любопитно какво умуваш и рисуваш в момента? Какво би ѝ отговорил?

Умувам за динята в хладилника, рисувам поръчка за типаж.

А ти какво винаги си искал да попиташ и кого?

Искам да питам Александър Игнатов дали ще направи комикс поредица някой ден.

Ние също нямаме търпение да му зададем въпроса. Очаквайте продължение…

С всички участници в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България може да срещнете тук.