Давид Фоенкинос е един от писателите, които имат усет и за най-малката емоция в човешката душа

* Щастие, същ. ср.р.: състояние на пълно задоволство

Около това определение за най-желаното в сърцето ни се върти историята в новата книга на нашумелия френски писател Давид Фоенкинос „Нашите раздели“. Или  по-скоро около неговата неопределимост и дори неточност. Защото, както отбелязва главният герой Фриц – „Може ли човек да е щастлив, без да изпитва пълно задоволство?“ Защото любовта, колкото и истинска, чувствена и неповторима да е, носи със себе си и разочарование, трудности, „любовен траур” и всъщност – неосъществимост в търсената по определението пълнота.

Може ли човек да е щастлив, без да изпитва пълно задоволство?

Както можем да прочетем от задната корица на книгата „Нашите раздели“ (издателство „Колибри“), това е историята на една неосъществена докрай любов.

Алис и Фриц на пръв поглед имат всичко – те са точните двама хора на света, които е трябвало да се срещнат и да се влюбят. Те изживяват всеки любовен момент до края, със страст, привързаност и самодостатъчност в моментите на тяхното съществуване като двойка.

Но тези моменти, както и в реалния живот (не само в книгите!) биват помрачени от, на пръв поглед, тривиални препятствия – родителите, изневери, липса на доверие, отдалечаване или най-общо казано – обстоятелствата.

С нетърпение разтворих „Нашите раздели“, защото стилът на Фоенкинос за мен е някак неповторимо богат – всяка дума във всяко изречение има своето точно място. Той си играе с езика, за да ни обрисува ситуации и емоции, които героите му преживяват по точно определен, уникален за тях начин. Съвсем убедено мога да твърдя, че той е един от писателите, които имат усет за всяка, дори и най-малката, емоция в човешката душа.

Фоенкинос остава и верен на стила си да обогатява разказа с препратки към, основно, френски и италиански филми, които са емблематични за европейското кино (пример: Морис Пиала – „Не ще остареем заедно“ или Франсоа Трюфо „Съвместно съжителство“). Филми, които, ако не си гледал, се изкушаваш да потърсиш, защото знаеш, че те са част от възприятието на героите, а докато четеш, отвътре те чопли да ги опознаеш докрай.

„Нашите раздели“ ни разкрива, че човек може да има една-единствена истинска любов в живота си, както може и да продава и една-единствена вратовръзка. Но това не ограничава живота му до един определен човек. Фриц има своята голяма любов Алис, но има и любовницата Селин и жената, която е до него в реално най-стабилната част от живота на един мъж  – Ирис. Прави впечатление, че дори и една да е Единствената, другите също допълват по свой важен начин неговите емоционални търсения и имат свое парченце в целия пъзел, наречен „любовта на живота“.

Особено интересно е и присъствието на смъртта в този роман за любовта. Освен част от живота, даже най-важната след раждането ни, тя може да бъде и повод за срещи, любовни събирания и раздели и младежка лудост.  За мен препратките към гробищата целят да покажат, че любовта, страстта и щастието можем да ги изживеем в този момент, сега, когато имаме възможността, защото, безспорно, именно такива моменти ни карат да осъзнаем колко НЕ-вечни и НЕ-пълни сме в действителност.

Давид Фоенкинос по време на гостуването си на фестивала „Любовта е лудост” във Варна

Няколко цитата, които ме впечатлиха (вашите ще си откриете сами)

Преди да излезе от контрол, щастието винаги изглежда безкрайно

• Имам чувството, че смъртта е поглед, който постоянно ме дебне. Всеки мой жест е обречен на бъде тълкуван от някаква висша сила – силата, олицетворяваща бъдещето ми на превърнал се в прах човек.
• На вратата си бях провесил табела, на която пишеше: „Писна ми от теб”. Алис излезе. Видях я как се приближава и се опитва да прочете написаното. Усмихна се широко и се забърза, за да ме целуне . После прошепна: „И на мен ми писна от теб”… Това беше любовта.
• В живота съм имал моменти на притеснение, но този ги превишаваше многократно. Най-вече заради Алис, която ме подготвяше, все едно щях да представям човечеството пред извънземни. (ето това е описание за подготовка за среща с родителите Й!)
• Бях прочел следната мисъл: „Има прекрасни хора, които срещаме в лош момент, и хора, които са прекрасни, защото ги срещаме в подходящия момент”.
• Никога повече нямаше да предприемам каквото и да било, без да помисля за възможната болка. И изживяното щастие винаги щеше да е помрачено от тази потенциална ранимост.

И малко за автора, ако той ви е непознат

Давид Фоенкинос е роден през 1974 г. в Париж. Студент е по джаз и литература в Сорбоната. В момента е сред най-успешните и уважавани френски творци. Той е писател и сценарист, автор на 13 романа, много от които вече са преведени на български.

Автографът, който Давид Фоенкинос дава на нашия гост-автор Гери

Най-известната му творба е „Деликатност“, излязла през 2009 г., а през 2011 г. е адаптирана за кино, като главната роля е поверена на небезизвестната Одри Тоту (знаете коя е Амели Пулен, нали?). Автор и е на романите „Шарлот”, „Спомените” и „Еротичният потенциал на жена ми”. Носител е на редица отличия за литература, сред които френската престижна награда „Гонкур” (Prix Goncourt).

ПС. Давид Фоенкинос беше в България в края на август миналата година по покана на издателство „Колибри”. Като фен, който присъстваше на представянето на „Шарлот” във Френския културен институт, разбрах, че той не подписва книгите си, а раздава усмихнати човечета.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.