Каква е забележителната история зад създаването на „Пътеводител на галактическия стопаджия“?

„Без паника“ от Нийл Геймън е истинско обяснение в любов към Дъглас Адамс и неговата култова класика.

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ е една от най-успешните книги, издавани някога както от великата издателска корпорация на Малката мечка, така и на почти безобидната планета Земя. А Дъглас Адамс безспорно се нарежда сред най-големите имена и на хумора, и на научната фантастика. Но как започва тази невероятностна история?

Дано имате хавлия под ръка, защото обичаният и небезизвестен Нийл Геймън („Американски богове“, „Коралайн“, „Од и ледените великани“, „Изкуството има значение“) ще ви я разкаже в непревежданата до момента „Без паника“!

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и код-ваучер за читателите на списанието тук.

---

„Без паника“ (в превод на Светлана Комогорова-Комата, ИК „Сиела“))  ще ви направи част от  необикновения живот на Дъглас Адамс. Живот, толкова необичаен за писател, че в него почти не остава място за… писането.

Как се раждат идеи, които превземат света – от „Пътеводител на галактическия стопаджия“ до сценарии за епизоди на „Доктор Кой“, как са създадени култови текстове за литературата, радиото, телевизията и киното?

Като млад журналист Нийл Геймън получава пълен достъп до живота, писмата, непубликуваните откъси и архиви на Адамс и става свидетел на процеса му на писане, на несигурността и предизвикателствата, разочарованията и триумфите. След което успява да превърне съдбата на писателя Адамс в самостоятелна фантастична и забавна история в духа на една от най-успешните поредици на всички времена.

Дори Дъглас Адамс потвърждава: „Всичко в тази книга е унищожително вярно – с изключение на дреболиите, които не са“. В тази книга почитателите му ще открият много неразказвани истории и анекдоти за творбите му, заедно с оригиналния синопсис на радиосериала, различни планове за развитието на историите и окончателния вариант на „Как да напуснем планетата“, все по-важна информация при всичко случващо се наоколо.

Простираща седо момента, в който той си взима сбогом с нашата планета, „Без паника“ е историята на една забележителна книга, превърнала се в истински културен феномен. Историята на неочаквани срещи и също толкова неочакван успех, който променя световната литература – и не само –  завинаги.

Без паника

Нийл Геймън

0
„ПЪТЕВОДИТЕЛ НА СТОПАДЖИЯТА ИЗ ЕВРОПА“

Въпросната идея избълбукала в ума на Дъглас Адамс съвсем спонтанно насред една поляна в Инсбрук. По-късно той отхвърляше всякакви лични спомени, че това се е случило. Но историята, която разказа, е тази и ако е възможно да има такова нещо като начало, то е това. Ако трябва да вземете знаменце с надпис „ИСТОРИЯТА ЗАПОЧВА ТУК“ и да го забиете в нея, то няма къде другаде да го сложите.

Годината е 1971-ва и осемнайсетгодишният Дъглас Адамс обикаля Европа на стоп с една открадната от него бройка от „Пътеводител на стопаджията из Европа“ (не си е направил труда да „заеме“ екземпляр от „Европа за пет долара на ден“ – чак толкоз пари нямал.)

Бил пиян. Тормозела го бедност. Бил твърде беден, че да си позволи стая в младежки хостел (цялата история се разказва надълго и нашироко в неговото въведение към „Пътеводител на галактическия стопаджия. Трилогия в четири части“ в Англия и „Пътеводителят. Трилогия“ в САЩ) и най-накрая, след един мъчителен ден, се намерил проснат по гръб насред една поляна в Инсбрук, загледан в звездите. „Някой… – помислил си той. – Вярно някой трябва да вземе да напише „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Наскоро след това забравил идеята.

Пет години по-късно, докато се мъчел да измисли легитимна причина едно извънземно да посети Земята, тая фраза отново му хрумнала. Останалото е история и тя ще бъде разказана в тази книга.

Поляната сред Инсбрук оттогава се е преобразила в една с нищо незабележителна отсечка от аутобан.

„Когато си студент или някакъв такъв и не можеш да си позволиш кола или да платиш за самолет, нито дори за влак, то можеш само да се надяваш някой да спре и да те качи.

В момента не можем да си позволим да ходим на други планети. Нямаме корабите, които да ни откарат там. Някъде там може и да има други хора (нямам мнение за Живота Някъде Там, просто не знам), но е хубаво да си мислиш, че дори и тук и сега някой би могъл да бъде запратен надалече просто на стоп.“

Дъглас Адамс, 1984 г.