„Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив - откъс и въздействащи илюстрации от една малка книжка с голяма кауза

„Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив е емоционална история за бездушието на войната и за човешкото в нас, за вечната борба между мрака и светлината, в която побеждаваме единствено когато сме заедно.

Издателство „Софтпрес“ дарява приходите от всички продадени екземпляри на Български червен кръст в помощ на пострадалите от войната в Украйна.

Рондо е град като всеки друг, но и не съвсем. Тук цари спокойствие и хармония и всеки ден неговите жители се грижат да запазят красивия му облик. Пъстри градини с разнообразни растения вдъхват живот и магия на това и без друго вълшебно място, където дори цветята пеят. Сред обитателите на Рондо са и трима приятели – всеки със собствена необикновена сила. Данко носи светлината в сърцето си и се грижи за Оранжерията в града. Зирка лети високо в небето и пътешества, но винаги се връща у дома. А Фабиан е търсач на съкровища, който умее да разпознава истинското богатство отдалече. Дните им се нижат като танц на глухарче, понесено от вятъра – безгрижни, щастливи и свободни.

Докато един ден не идва Войната.

Войната, която тъпче, руши, смазва, убива. Грозна,черна, страшна. Тя, която не говори, но кара всички да крещят от ужас. Която изсмуква живота, за да отгледа своя градина от плевели – омраза, жестокост и злоба, които пускат корени и отравят земята. Войната, за която всички знаят, че няма сърце.

Данко, Зирка и Фабиан отказват да изоставят своя град. Неуморно се борят Рондо да бъде спасен и макар да губят сили, успяват да опазят пламъка на надеждата. Тримата приятели разбират, че заедно могат да победят войната. Защото дори в най-дългата нощ една искрица има способността да прониже мрака, да го разпилее на хиляди парченца, за да може светлината да възтържествува отново.

„Войната, която промени Рондо“ от Романа Романишин и Андрий Лесив в превод на Христина Йотова идва в момент, в който подобни книги са по-нужни от всякога.

Това е история, в която малките читатели намират отговори на безспирния поток от въпроси, провокиран от реалността, в която живеем днес. А техните родители откриват надежда, че светлината побеждава мрака не само в приказките. Книга за силата на духа, за белезите, които неизменно остават след голямото зло, но и за шанса да съградим живота си отново, стига да сме заедно.

„Войната, която промени Рондо“ е отличена с редица международни признания, сред които: награда Bologna Ragazzi Award 2015 и награда Litakcent 2015. Включена е в престижния каталог White Ravens 2015 и е избрана за най-добра илюстрирана книга на 2021 г. според Kirkus и международна книга на 2022 г. според USBBY – Съвета на САЩ за книги за млади хора. Българското издание е обвързано с благотворителна кауза. Издателство „Софтпрес“ дарява всички свои приходи от книгата на Български червен кръст в помощ на пострадалите от войната в Украйна.

Купувайки „Войната, която промени Рондо“, дарявате и Вие. Благодарим!

Войната, която промени Рондо

Градът, наречен Рондо, беше необикновен. Въздухът там бе чист и прозрачен, сякаш изтъкан от най-най-фина светлина. А жителите – необичайни и много деликатни, отглеждаха цветя, милееха за градините и парковете, строяха причудливи къщи, говореха си с птичките и с растенията, обичаха да пеят, да рисуват, да пишат стихове. И се радваха, че живеят в Рондо. Но най-много обичаха града трима приятели – Данко, Зирка и Фабиан. В Рондо всеки ги познаваше.

Данко имаше крехко и прозрачно тяло, което светеше като фенерче. А най-ярко искреше сърцето му. Той често караше велосипедчето си по градските улички и си тананикаше мелодии от любимите си филми.

Под кормилото беше закрепена кошница, в която лежеше дебел атлас със старинни гравюри на растения, цветя и дървета.

Фабиан – потомък на древен род търсачи на съкровища – имаше изострен нюх и зорко зрение. Той беше толкова лекичък, че дори незначителен полъх на вятъра можеше да го отнесе кой знае колко надалече, ако не беше сребърният му медальон с отпечатана на него буква „F“. Медальонът беше тежък и масивен, а Фабиан никога не го сваляше от шията си, затова уверено се задържаше на земята и в Рондо. Зирка можеше да лети. Тя се носеше високо в небето и дори умееше да изпълнява сложни фигури от висшия пилотаж. Шумолеше с хартиените си крилца някъде там, във висините, а после описваше странстванията си в разкази и рисунки. Понеже повече от всичко обичаше да пътешества.