„ЯНУАРИ“ на Андрей Паунов ще участва в международния конкурс на 26-ия София Филм Фест

Международната премиера на „Януари“ – дебютният игрален филм на майстора- документалист Андрей Паунов, беше в програмата „Бунтовници с кауза“ на международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин в самия край на 2021 година. Копродукцията на България, Португалия и Люксембург, получила наградата за най-добър български проект в развитие на София Мийтингс 2017, участва и в програмата на фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ 2021, където ѝ бяха връчени специална награда на журито и наградата на гилдия „Критика“ към СБФД.

Андрей Паунов е режисьор и сценарист, познат на киноспециалистите и почитателите на документално кино в цял свят със своята трилогия за абсурда на „прехода“, в която са филмите „Георги и пеперудите“ (носител на „Сребърен вълк“ от Амстердам IDFA 2004), „Проблемът с комарите и други истории“ (с премиера в „Седмица на критиката“ на 46-ия фестивал в Кан 2007) и „Момчето, което беше цар“ (показан за първи път в Торонто 2011). С неговия поетичен разказ „Да ходиш по вода“, посветен на легендарния майстор на арт-инсталации Кристо и неговите плаващи кейове, представен премиерно в Локарно през 2018 година, бе открит 23-тия СФФ през март 2019 година. Андрей Паунов дебютира в игралното кино с „Януари“, вдъхновен от едноименната пиеса на Йордан Радичков.

Сценарият на „Януари“ е дело на Алекс Барет и режисьора на филма, оператор е Вашко Виана, музиката е на Иво Паунов, работил с Андрей по някои от документалните му творби. Под умелата режисура на Паунов, великолепните актьори Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев и Малин Кръстевсе включват в разказването на история, изпълнена с тайнственост. Насред нищото, откъснати от света от снежна буря, двама мъже се опитват да разгадаят какво се е случило с Петър Моторов, решил да потегли в една ранна утрин с шейната си към града, отвъд гората. Когато шейната се връща, Петър Моторов не е в нея – има само шуба, пушка, замръзнал труп на голям вълк и огромна мистерия…

„Андрей иска да направи филм, вдъхновен от едноименната пиеса на Йордан Радичков, още като студент и в крайна сметка през 2015 наследниците на Радичков се довериха на него и „Портокал“, преотстъпиха правата и тогава започна работата по сценария. Андрей имаше в главата си актьор за всяка от ролите и всеки един от тях се съгласи на това щуро предложение-приключение. Йосо и Санчо са част от филма много преди да започнат снимките и ролите им са писани за тях“, споделя продуцентката Ваня Райнова.

Драгомир Шолев участва с „РИБЕНА КОСТ“ в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест

След трите престижни награди на София Филм Фест 2011 за стартиралия от София Мийтингс дебютен филм „Подслон“ (най-добър филм в международния конкурс, най-добър български филм и награда на публиката), след още три приза на София Филм Фест 2019 за втория му филм, също започнал своя път от София Мийтингс – „Прасето“ (специална награда на журито, награда за най-добър български филм и
отличието на ФИПРЕССИ), Драгомир Шолев е готов да представи пред зрителите на 26-ия София Филм Фест своя трети пълнометражен филм „Рибена кост“, копродукция между България и Румъния, реализирана от опитните продуценти Росица Вълканова и Ада Соломон.

Сюжетът проследява драматичните девет истории, огледали се в окото на умиращ делфин, открит случайно на брега на морето. 9 ситуации, в които хората са притиснати да реагират, ала те са объркани, изплашени, всеки потънал в своите грижи и проблеми. 9 гледни точки към един абсурден свят, в който хората са като умиращия делфин – и никой не знае как да се погрижи за него…

Ето какво споделя Драгомир Шолев пред Мария Панайотова за сп. „Култура“: „Този проект премина през много различни етапи, в продължение на осем години. Променяха се доста неща и отношението към текста също се трансформира. Но благодарение на времето нещата узряват и трябва да съумееш да издържиш на идеята и на фантазиите си… Творчеството е и търсене някъде вътре в себе си на неща, които не са се случвали, но предстои да се случат. Или може би се случват всеки ден, но ги забелязваш, когато е настъпил моментът, в който си достатъчно подготвен за тях… „Рибена кост“ е история, която стои в своеобразно гранично състояние, между две същности – водата и земята, цивилизацията и дивото, свещеното и профанното, лятото и есента, смешното и тъжното, правилното и грешното…“

Зад сценария на „Рибена кост“ стоят режисьорът на филма, Емануела Димитрова и Георги Мерджанов. Оператор е Ненад Бороевич, който работи за първи път с Драго Шолев по негов пълнометражен филм и има сериозен опит с творби на български режисьори като „Аве“, „И после светлина“, „18% сиво“, „Мисия Лондон“ и много други. Музиката е дело на Никола Груев – Kottarashky. Ролите са разпределени между
Деян Донков, Сузи Радичкова, Валентин Андреев – Рафе, Мариана Антонова, Мария Суфиева, Глория Петкова, Ели Колева и много други. „Рибена кост“ бе удостоен с наградата на СБФД за най-добър филм на Фестивала на българския игрален филм „Златна Роза“ 2021, както и с приза за операторско майсторство.

Последният филм на Анна Петкова „АВАНТЮРИСТА“ – с премиера на 26-ия София Филм Фест

Българската филмова общност и публиката ще почетат паметта на уважаваната авторка на документални филми

Преди няколко дни от този свят си отиде майсторката на документални филми Анна Петкова. Тя завършва първия випуск на специалността „Филмова и телевизионна режисура“ в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. Христо Христов; по-късно самата е преподавател там. От 1978 до 1992 работи като режисьор в Студия за телевизионни филми „Екран“. От 1992 е на свободна практика; водила е авторската рубрика „Трета възраст“ по БНТ с над 40 документални филма.

Игралният ѝ дебют „Откога те чакам” (1984) донася много национални и наградата „Пиер Паоло Пазолини“ на Италианския международен фестивал за неореалистични филми в Рим, но след това тя се ориентира изцяло към документалното кино. Прави социално ангажирани творби, които получават призове на национални и международни фестивали.

На филма за комунистическите лагери „Обвинението” от дилогията „Присъдата” („Вината” и „Обвинението”) е присъдена Специална награда на журито в Карлови Вари 2000. Нейният филм „Агресията“, продуциран от Гала Филм, имаше своята премиерна прожекция на 20-ия София Филм Фест 2016 година. Документалната творба изследва и търси българските следи в епохалните събития на 1968-а… Официално българската комунистическа държава е част от инвазията. Въпросът е неофициално, у нас в България, била ли е налице съпротива?! Физическа, мисловна, психическа. Ние записахме ли се в календара на антикомунизма?! Или мълчанието ни е погълнало?…

Анна Петкова и Галина Тонева са тандем от далечната 1990, когато започва съвместната им работа в СТФ „Екран“ по проекта „Присъдата“ с фокус комунистическите лагери в България. Проектът е замислен в три части – вина, обвинение, процес – формалните етапи на съдебната процедура, която води до ПРИСЪДА. „Реформите в киното от началото на 90-те години не дадоха възможност да се изпълни този замисъл докрай, – споделя Галина Тонева. – Успяхме да завършим само първата част „Вината“ през 1992… Анна имаше невероятното качество никога да не се отказва в името на търсене на истината. С цената на много лични жертви Анна продължи работа по проекта… За да остане вярна на себе си – безкомпромисна и целеустремена. През 1999 Гала Филм успя, с помощта на Документален фонд СОРОС-Ню Йорк и БНТ, да осигури необходимото финансиране, с което Анна Петкова да довърши втората част „Обвинението“. Международното признание за филма, показан на повече от 20 фестивала, донесе Голямата награда „Златната ракла“ 2000,  както и Специалната награда на журито в Карлови Вари. За нас като продуценти „Обвинението“ е най-яркият изразител на таланта на Анна Петкова.“

Световната премиера на последния филм на Анна Петкова „Авантюриста“ е през юни 2021 в конкурсната програма на фестивала „Biografilm“ в Болоня, Италия. Историята проследява съдбата на българския дисидент Григор Божилов Симов – един от основателите на Дружеството за правата на човека у нас. Авторите на сценария Анна Петкова и Константин Петров и деликатната камера на опитния оператор Христо Ковачев създават разказ, който дава шанс на зрителите да се докоснат до мислите и спомените на един уникален човек, а чрез него – до важни фрагменти от истината за отминалите десетилетия… Музиката на филма е дело на Борис Чакъров. Продуценти на „Авантюриста“ са Гала Филм – Галина Тонева и Кирил Кирилов, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.

В покрайнините на обезлюдено село на българо-сръбската граница, в порутена къща, живее гражданинът Григор. Името му не говори нищо на никого. Зад неговата съдба прозират онези процеси, които вървяха под повърхността на събитията, и които направиха България такава, каквато е днес… Какво се случи? Защо се случи така?
Историята на живота му е част от историята на България в последните 70 години. Годините, прекарани по затворите, изселванията, борбата му за правата на човека, бедността… съпътстват жизнения му път в търсене на свободата и истината и до днес… Комунизмът си отиде, но дали демокрацията дойде?

Игралният дебют на Светослав Драганов „СМИРЕН“ – в международния конкурс на 26-ия София Филм Фест

Копродукцията между България и Румъния „Смирен“, пълнометражен дебют на сценариста и режисьор Светослав Драганов, представян на София Мийтингс, ще има своята първа среща със софийската публика в програмата на 26-ия София Филм Фест. Авторът е познат със своите документални творби като „Животът е прекрасен, нали?“ (с награда за най-добър източноевропейски филм, Док Лайпциг 2001), „Веселите момчета“ (IDFA 2003), „Млади сърца“ (специална награда на Prix Europa 2003), „Самодейци“ („Златен Ритон“ 2005), „Живот почти прекрасен“ (конкурс за пълнометражни филми, IDFA 2013), представяни през годините в програмите на София Филм Фест. Ето какво разказва Светослав за своите филмови истории:

„Чрез документалните си филми винаги съм се стремял да достигна вътрешния свят на героите си, да покажа човека като един сложен образ, пълен с противоречия. Винаги ми е било много трудно да реша дали да разкрия нещо съкровено за героя, което има опасност да го нарани, но от друга страна да направи филма по-вълнуващ. Някак естествено реших да разкажа за тези дилеми чрез условностите на игралния филм.“

„Смирен“ среща зрителите с един 40-годишен режисьор на документални филми, който не е постигнал мечтания успех. Загърбил собственото си семейството, той влага цялата си енергия в новия си филм, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка. Когато  научава, че монахът е в психиатрия, а майка му ще се подложи на операция от рак, той решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си.  

Драганов добавя детайли за работата си по своя игрален дебют. „Ролите в „Смирен“ са поверени поравно на професионални актьори и на т.н. натурщици… Щастлив съм, че срещнах Христо Петков и изпитах истинско удоволствие от съвместната ни работа. Той е страхотен актьор и според мен прави роля, която ще изненада зрителите… В игралния ми филм съм се опитал да бъда максимално искрен, проектирайки част от мен в главния герой. Чрез него изразих неща, които ме вълнуват, но едновременно с това той придоби свое лице и се отдалечи от мен.“