Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада –

всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено „аз”, убийствено добре знаещо накъде се е запътило:

„ти имаш мечта/ а мен смъртта ме мечтае”.

В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската поезия.

Биляна Курташева

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Мария Вирхов (1969-2011) е едно от най-ярките имена на българската поезия след 1989 г. Родена е на 10.04.1969 г. в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднакво добре български и руски, тъй като майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и нарушител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките „Жълта поезия” (изд. „Литературен форум”, 1995), „Вятърът мъртъв език” (изд. „ЛИК” 1998), „Танци” (електронна книга, изд. „Литернет”, 2005).

През 2010 г. в Москва излиза на руски стихосбирката ѝ „Никомея” (изд. „Автохтон”). Превежда от руски и английски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от руски, реализирани на сцена от Явор Гърдев: „Чайка” на Чехов (Театър „Азарян”, 2015), „Верона” на Алексей Шипенко (Народен театър, 2000) и „Руска народна поща” на Олег Богаев (Театър на българската армия, 1999). Мария Вирхов публикува в издания като „Литературен вестник”, „Витамин Б”, „Ах, Мария”, както и в онлайн платформи; участва в литературни четения, концерти, пърформанси, граждански инициативи. Умира на 15.07.2011 г. в София.

Из Вирхов блус

Аз съм кралицата на суицида
на пясъка и на строшените стъкла
имам безброй първородни деца
и всяко от тях с различен баща
всички бащи на света

Аз съм кралицата на суетата
на жълтата пяна на сивия дъжд
имам плащ от очите на бляскава жаба
и с него приспивам своята плът
своята бляскава плът

Аз съм кралицата на ланшната шума
на мократа зина на сухата смърт
но щом лятото дойде аз си отивам
да гледам как тихо цъфти плесента
о как тихо цъфти плесента