Първият роман на Петко Славов Въпреки любовта е камерна история за търсенето на пътя към другия. Търсене, което следва ритъма на съвременния свят, минава през изпитанията и самотата на емигрантския живот, доближава се до смъртта. Роман за взаимността, за любовта и болките ѝ, за обичането чрез музика.

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Петко Славов е композитор, китарист и професионален мечтател. Роден е в Казанлък, града на Петко Стайнов и Чудомир. Израства до фабриката за музикални инструменти Кремона. Поради тези обстоятелства му е трудно да реши дали повече обича да свири, или да пише.

Странства като музикант по нощните клубове и барове на Норвегия, Швеция, Дания, Латвия, Естония, Исландия. Четиринайсет години е в бенда на шоута на БНТ Нощни птици. 

Заедно с брат си Николай създават поп групата Airbag, а песента им Her Voice е включена в популярния новрежки телевизионен сериал Хотел Цезар. Обича да се усамотява и да наблюдава хората.

Въпреки любовта

Петко Славов

Писмо на бащата на Едуард до майка му

Здравей, мой Понеделник и Вторник, мой Уикенд, здравей!

Ти си зимата и лятото. За теб имам много имена. Ти си моят следобед и моят аператив вечер. Ти си пенливото вино в началото на пролетта и десертното в края на есента.

Без теб пропадам. Бързо. Можеш ли да ме срещнеш на половината път? Обещавам, да остарея грациозно, но не мога сам, сам се превръщам в най-лошия си враг.

Няма да е лесно да се живее с мен. Аз винаги съм малко встрани от реалността, разминаваме се с нея постоянно. Но това е част от грациозното стареене. За теб имам толкова думи и толкова съчинени истории. Реквиемът е завършен. Може би сега е най-доброто време да пробваме. Може би сега е времето аз да науча твоя език и да пътуваме до Чехия. Може би, не знам. Нямам план. Имам желание да съм с теб. Ти оправяш леглото ни сутрин най-добре, а неделите без твоя мраморен кекс са безлични като понеделниците ми. Искам пак да различавам дните от седмицата и сезоните в годината, защото откакто те няма всичко се сля в едно. Безседмична, безсезонна година, един и същи ден. Сглупих и инвестирах много в болката си, но какво друго ми остана, освен да превърна неуспехите си в песни?

Ако искаш, ела, срещни ме по средата и ще започнем отначало. Може би всичко това ще бъде грешка, но пък се чувствам толкова добре. Не знам кой победи в нашата война, ако си ти, ела да прибереш пленника си..

Три пъти си вземах почивка от живота. Първата беше, след като навърших 20, седнах да отморя, юношеството ми каза „довиждане“ и си тръгна по своя път. Аз го гледах как си заминава, но не изпитах тъга, само разочарование. Станах, чувствах се пълен с енергия и продължих. Усетих някаква умора и скука чак след още двадесет години. Вече имах Едуард и кариера. Чантата ми натежа повече и аз почивах малко по-дълго. Младостта, казват, тогава се отделяла от теб и тя, свободна от твоето тяло, и ти освободен от нейните постоянни желания. Измуши се тя и аз за първи път се ядосвах, че някой ме напуска, даже без да каже сбогом. Станах и на инат продължавах, на инат живеех, само за да покажа на себе си, че мога. Дори лицето ми се изкриви от това усилие. Трета пауза след още двадесет. Споменът ми за последната почивка е неясен и аз не помня защо бях толкова ядосан последните двадесет години. Нещата около мен са бързи, а аз искам да живея бавно. Мъчно ми е за мен, за теб, за това кой първи ще си тръгне, абе въобще, мъчно ми е! Вадя често кърпата и прибърсвам потта на притесненията. Плача за щяло и нещяло и се проклинам, че съм толкова чувствителен. Искам да съм твърд, но не мога, животът не ми позволява, защото ударите под кръста стават по-чести и по-силни. Старостта била дебнела като сянка. Ставам и продължавам, ако ми позволи животът. Не зная кога е следващата почивка. Хем ме е яд, хем ми е мъчно. Вървя и се надявам да има поне още една почивка.

Ела и ме пресрещни по средата, моля те!