По книжарниците излезе ново луксозно издание на „Гордост и предразсъдъци“ (днес вече и с виолетови корици), любима класика на поколения читатели от британската авторка Джейн Остин. Новият превод е дело на Стоянка Сербезова-Леви, чрез който нови читатели ще могат да се докоснат до познатата история на героинята Елизабет Бенет.

Всепризната истина е, че заможният ерген се нуждае от съпруга. Или поне е истина, добре позната на сестрите Бенет и особено на тяхната майка. Семейство от пет дъщери без нито един син в началото на XIX век може да бъде тежка съдба, когато това означава, че няма кой да наследи имота. Единствената възможност за сестрите да продължат да живеят като дами е да се омъжат добре.

Но имотът на мистър Бенет, макар и да осигурява покрив над главите на момичетата, не е достатъчен, за да примами подходящи кандидати за ръцете им. Когато в малкото градче, в което живеят, плъзва новината, че луксозното имение Недърфийлд има нов собственик – богат, неженен собственик – това е цялата информация, от която възрастната мисис Бенет има нужда. Ясно е като бял ден, че една от нейните дъщери трябва да стане следващата господарка на Недърфийлд. И тя е готова да ги поставя в какви ли не ситуации, за да постигне целта си.

Елизабет Бенет не е съгласна с майка си по много въпроси, особено що се отнася до социални и сватовнически умения, но е склонна да помага с каквото може, ако това ще подсигури щастието на сестрите ѝ. Може би с изключение на това да изтърпи най-добрия приятел на новия им съсед – мистър Дарси. Дарси е надменен, студен и горделив точно толкова, колкото тя е жизнерадостна, общителна и остроумна. Двамата се намразват от пръв поглед. А казват, че първите впечатления никога не грешат. Нали?

„Гордост и предразсъдъци“ („Сиела“) е калейдоскопичен портрет на Англия от началото на XIX век, разказан с неповторимото чувство за хумор на Джейн Остин. Тънката социална критика на епоха, в която дори любовта е право, което трябва да бъде защитено, печели заслужено място на романа в златния фонд на световната литература.

Гордост и предразсъдъци

Джейн Остин

Втора глава

Господин Бенет беше сред първите съседи на господин Бингли, които го посетиха. Дълго време се кани да отиде в Недърфийлд, но до последния момент уверяваше съпругата си, че не трябва да го прави. До следобеда, когато му отиде на гости, тя не знаеше за намеренията му. Тайната беше разкрита по следния начин. Наблюдавайки втората си по възраст дъщеря, която украсяваше една шапка, изведнъж той се обърна към нея с думите:

– Надявам се, Лизи, че господин Бингли ще я хареса.

– Няма как да разберем какво харесва господин Бингли – сопна му се съпругата му, – тъй като няма да му отидем на гости.

– Нали не си забравила, мамо – изрече Елизабет, – че ще го срещаме на баловете и че госпожа Лонг обеща да ни го представи.

– Не вярвам, че госпожа Лонг ще изпълни обещанието си, защото има две племеннички. Тя е себелюбива и лицемерна и аз нямам добро мнение за нея.

– И аз нямам добро мнение за нея – заяви господин Бенет. – И съм доволен от факта, че не зависите от благоволението ѝ.

Госпожа Бенет се престори, че не смята за нужно да му отговори, но ѝ беше трудно да се владее и започна да се кара на една от дъщерите си.

– За бога, Кити, престани да кашляш! Имай милост към мен. Съсипваш ми нервите.

– Кити няма как да сдържа кашлицата си – изрече съпругът ѝ. – Просто е избрала лош момент.

– Не кашлям за удоволствие – отвърна Кити раздразнено. – Кога ще се състои следващият бал, Лизи?

– След две седмици.

– Да, след две седмици – потвърди майка ѝ. – А госпожа Лонг ще се върне един ден преди бала и няма да може да ни представи на господин Бингли, защото все още няма да се е запознала с него.

– В такъв случай, скъпа, може да я изпревариш и да ѝ представиш господин Бингли.

– Това е невъзможно, господин Бенет, наистина е невъзможно, защото аз самата не го познавам. Защо ме дразниш?

– Възхищавам се на прозорливостта ти. Двуседмичното познанство не е достатъчно, за да разбереш какво представлява даден човек. Но ако ние не им представим господин Бингли, някой друг ще го направи, защото в крайна сметка госпожа Лонг и племенничките ѝ трябва да получат своя шанс. Госпожа Лонг ще го възприеме като любезен жест и тъй като ти не желаеш да ѝ го окажеш, аз ще се заема с това.

Момичетата се взряха в баща си. Госпожа Бенет изрече задъхано:

– Глупости!

– Какво означава прочувственото ти възклицание? – попита я господин Бенет. – Нима смяташ за глупости формалностите на представянето и значението, което им се отдава? Изобщо не съм съгласен с теб. Какво мислиш по този въпрос, Мери? Ти си разсъдлива млада дама. Четеш сериозни книги и преписваш откъси от тях. – На Мери ѝ се искаше да каже нещо мъдро, но нищо не ѝ идваше наум. – Докато Мери си подрежда мислите – продължи баща ѝ, – нека да се върнем към господин Бингли.

– Дойде ми до гуша от господин Бингли! – изкрещя госпожа Бенет.

 – Съжалявам. Защо не си ми казала досега? Ако знаех за това, сутринта нямаше да го посетя. Много жалко, защото вече се запознах с него.

Удивлението на дамите беше точно толкова силно, колкото на господин Бенет му се искаше, но най-силно беше удивлението на госпожа Бенет. След като вълнението отмина, тя заяви, че го е очаквала от него през цялото време.

– Колко мило от твоя страна, скъпи господин Бенет! Знаех си, че най-накрая ще успея да те убедя да го направиш. Бях сигурна, че обичаш момичетата прекалено много, за да ги лишиш от подобно познанство. Много съм доволна! Хареса ми шегата ти – ходил си сутринта при господин Бингли и чак сега ни каза.

– Хайде, Кити, вече можеш да кашляш на воля – изрече господин Бенет и докато говореше, излезе от стаята, изтощен от възторга на съпругата си.

– Какъв прекрасен баща имате, момичета! – възкликна госпожа Бенет, след като вратата се затвори. – Не знам как ще му се отблагодарите за добротата му, а също и на мен. Уверявам ви, че на нашата възраст не е много приятно да завързваш познанства всеки ден, но заради вас сме готови на всичко. Скъпа моя Лидия, макар че си най-малката ми дъщеря, смея да кажа, че господин Бингли ще танцува с теб на следващия бал.

– Това изобщо не ме плаши – отвърна решително Лидия, – защото, макар и да съм най-малката, съм най-високата.

Останалата част от вечерта премина в предположения за гостуването на господин Бингли и в обсъждане на времето, по което би било удобно да го поканят на обяд.