Летният дебют за Даниела Георгиева ни повежда из мрачното минало на едно красиво момиче, което отчаяно се опитва да върне паметта си, а докато го прави, открива, че наглед съвършеният ѝ живот е една огромна лъжа.

Привидно Исабел има всичко на този свят – грижовни родители, които не се месят в живота й, верен приятел, който е готов да скочи в огъня за нея и един особено красив мъж от добро семейство до себе си. Както често се случва в живота обаче, нещата не са точно  такива, каквито изглеждат.

Тежък инцидент, който момичето преживява преди години, е причината Исабел да страда от амнезия и да не помни абсолютно нищо от живота си преди него.  Сега тя живее в света, в който се е събудила на болнично легло след инцидента – свят, в който е трябвало да научи отново кои са хората, на които може да разчита. Свят, който добрият й приятел, семейството й и нейният любим са изградили за нея. Също така свят, в който някогашното й хоби – рисуването, което й е носило толкова много щастие и утеха – също е почти забравено.

Когато отново хваща четката, нещо скрито дълбоко в ума и душата на Исабел започва да движи ръката ѝ. Заключените спомени са там и трескаво търсят начин да излязат. Сега тези грижливо и дълбоко заровени тайни  заплашват да разрушат нейното настояще. А дали то не е просто една огромна лъжа? Колко опасна може да бъде илюзията за щастие? А дали понякога не е по-добре просто да не закачаме миналото?

Заключени спомени

Даниела Георгиева

Наближаваше Коледа. Този следобед Исабел и Максим имаха уговорка да обядват в скъп ресторант с нейните ро­дители. Тя се колебаеше дали да не отмени срещата, защо­то беше настинала и не се чувстваше добре, но Добринка и Слав щяха да се разочароват – обичаха такива места, с екзалтацията на плебеи, получили неочаквано благоволение свише. Исабел бе готова на всичко, за да им угоди, имаше не­осъзната зависимост от тяхното одобрение. Винаги бе има­ла само тях. Когато я изписаха от болницата, никой друг не дойде да я види. Каквито и приятели да беше имала, те вече не представляваха част от живота й.

Исабел извика на Максим, че е готова и може да тръгват.

Празниците я изпълваха с щастие. Усмихнатите лица наоколо, радостните викове на децата, украсените и оживе­ни улици на града, суетнята около избирането на подаръци – всичко това я изваждаше от меланхоличните състояния, в които пребиваваше обичайно.

Докато пътуваха към ресторанта с такси, Максим я на­блюдаваше скришом. Беше истински влюбен в тази млада жена, но в последно време усещаше как губи почва под кра­ката си. Молеше се никога да не настъпи денят, в който тя ще научи истината. Опасяваше се от мисълта, че годеницата му щеше да си тръгне, когато лъжите излязат на бял свят. Беше му вярна, предана, в това съмение нямаше. Но светът им вероятно щеше да рухне, ако Исабел научеше, че нищо не е такова, каквото изглежда…

За времето, през което заживяха заедно, се постара да я спечели. Грижовността и всеотдайността му бяха причината Исабел да се привърже към него. Имаше способността да я кара да се чувства като истинска дама. Отваряше вратата пред нея, отдръпваше й стола при сядане на маса, завиваше я внимателно, когато заспиваше пред телевизора. Напомняше й с думи и ласки колко е красива, нежна, страстна. Осигуря­ваше й стабилност и безопасност. Младият мъж привличаше погледите на жените, но за него съществуваше единствено тя.

Ресторантът бе пълен, но Добринка ги видя още щом влязоха, и дискретно помаха с ръка. Мъжът до нея – висок и едър, с прошарена коса и гладко избръснато лице – беше бащата на Исабел. Около тъмнокафявите му очи се бяха об­разували нови бръчици, издаващи угриженост. Дъщеря му го погледна притеснена. Последния път, когато се видяха, той беше по-жизнерадостен и ведър. Добринка седеше до него в поза на изкуствена сдържаност, каквато предполагаше, че изисква класата на заведението. Косата й бе вдигната високо и стегната в кок, облечена бе в костюм като за бизнес сре­ща, изключително спретната и представителна. Сините й очи строго шареха, сякаш се оглеждаше за още някого. За раз­лика от Слав нейното лице беше опънато, без видими белези от годините. Очите и косата си младата жена бе наследила от своята майка. Двете обаче изглеждаха коренно различни – Исабел беше естествена, лишена от студенината, витаеща около изтънчената по-възрастна дама.

Поредната козметична процедура бе изгладила следите от преживените трудности по лицето на Добринка. Между себе си и света тя бе вдигнала ледена стена. Исабел се вгледа в очите на майка си и се запита имало ли е някога топлина там, откъдето в момента навяваше хлад. Отмести поглед към баща си, чиито устни се изкривиха в гримаса, а после едва забележимо й намигна в знак на съучастничество.

– Скъпи мои, радвам се да ви видя – сдържано отрони майка й, докато я целуваше по бузата.

– Татко, майко… – върна последователно целувките Исабел.

Баща й се здрависа с Максим, потупвайки го по рамото. Харесваше младежа и го одобряваше за зет, защото имаше завидно положение в обществото, добро семейство, стабил­ни доходи и отлични перспективи. Можеше да осигури спо­коен живот на дъщеря му. – Сервитьорът очаква нашия избор – подкани ги Мак­сим и разтвори менюто на страницата с аперитивите.

За автора

Даниела Георгиева е родом от София. Завършва специалностите „Социална педагогика” в СУ „Климент Охридски” и „Психологично подпомагане на оперативно-издирвателната дейност” в  Академия на МВР. От малка е привлечена от по-творчески и креативни дейности, затова в момента се занимава с интериорен дизайн. „Заключени спомени” е дебютната й книга.