„Хората често ме питат откъде идва идеята за Bodyscapes®. Трябва да призная, че тя не е родена нито от интерес към голите тела, нито от такъв към студийната фотография.

Аз съм самоук фотограф, получил образованието си като социален психолог.“

Това споделя Allan Teger, който смята вълнуващите си „пейзажи от тела“ Bodyscapes® за еволюция на обучението си по психология. Нямаме търпение да разберем повече от самия него:

„През 70-те години се занимавах с преподаване и академично консултиране в Университета на Пенсилвания. Бях и доброволец съветник в безплатна клиника за лечение на наркозависимости във Филаделфия. Бях започнал да усещам, че традиционната академична психология в действителност не се занимава с въпросите на вътрешното пътуване или начина, по който виждаме света.

Интересите ми започнаха да се развиват и учението ми стана не така традиционно. Започнах да обучавам учениците си да медитират. Понятията за променено възприемане на реалността и субективна реалност станаха част от мисленето ми.

Исках да демонстрирам в изкуството идеите, които изучавах и преподавах.

Темата, която заемаше мислите ми, беше тази многобройните реалности. През 1975 г. се обърнах към фотографията като средство за илюстриране на съвместното съществуване на две реалности.

Спомням си точния момент, в който ми дойде идеята за Bodyscapes®. Мислех, че формата и структурата на вселената се повтарят на всяко ниво и

внезапно в съзнанието ми възникна образа на скиор, спускащ се по гърда.

Това беше – вселената повтаряше формите си – тяло, приличащо на планина. Но също беше пример за съжителство на две реалности. Картината може да се разглежда като пейзаж, но може да се разглежда и като тяло.

Въпреки че бяха различни, двете възприятия бяха правилни едновременно. Веднага разбрах, че разполагам с цяла поредица от образи, които само чакат да бъдат заснети на филм.

През годините съм открил, че изкуството може да бъде забавно и сериозно в същото време. Винаги съм вярвал, че в крайна сметка артистът трябва да включи в работата си зрителя, за да завърши преживяването. Чувствам, че изкуството ми е пълно, едва когато зрителят реагира на него. Наслаждавах се на създаването на Bodyscapes® и

сега се наслаждавам да го споделям с другите и да наблюдавам отклика им.

Винаги е забавно и интересно да наблюдавам момента, в който хората осъзнават, че гледаните от тях пейзажи са всъщност човешки тела. Някои хора така и не го виждат, докато приятелите им не им ги посочат.

Любимата ми история е за двойка с малко момче, изглеждащо на около пет години. Родителите му го попитаха дали знае къде са били направени снимките. А то отговори с голяма сигурност: „Да, в Калифорния!“.

Някои родители използват фотографиите като учебна възможност – сочейки красотата на голото тяло като пейзаж. По-малко наблюдателни родители пък научават „скритата истина“ за телата от децата си.

Има и такива, които окачват изображенията в домове или офисите си, а техните семейства и приятели не осъзнават с години, че картините съдържат тела.

Терапевти пък ми казват, че могат да ме психоанализират по тези работи. Хора са ми казвали, че съм „болен“ (обикновено с усмивка!), а други – че ги озарявам и им давам

нов начин да гледат на света.

Bodyscapes® – когато две реалности съжителстват и са правилни едновременно…

Снимки и допълнителна информация: Allan Teger и Bodyscapes® в Web/ Facebook/ International Orders
Източници: Photographize, Cultura Inquieta

Още за миниатюрите и паралелните реалности:

Bataki Studio: Светът на миниатюрите е магичен! (видео интервю)