Текстовете на някои от най-обичаните български рок и поп хитове за първи път намират място в една книга.

„Любовта, без която не можем” е в „Нашия град”. „Жулиета”, „Оловният войник”, „Оставаме”, „Последен валс”, „Вдигни очи” и още много други от  златните хитове на българската поп и рок сцена оживяват за пръв път и на хартия.

„Бъди какъвто си” от Александър Петров е първата стихосбирка на „Златното перо” на родния рокендрол, написало стиховете за близо 1000 песни.

Луксозното издание с илюстрации и твърди корици събира 55 творби на автора, някои от които навяват носталгия, други вдъхват оптимизъм, трети – непримиримост и сила.

„Тези стихове са писани в продължение на 40 години. Като фотограф се опитвах да уловя миг или чувство, да направя нечий портрет.

И всеки път си казвах, че имам останал само един-единствен последен кадър.“

Александър Петров

Бъди какъвто си

Между мистерията на музиката
и солта на словото

Името на Александър Петров отдав­на е вписано между българските поети, които вече са част от съвременната ни култура. Неговият специфичен на­тюрел, лиричната му стилистика, осе­заемата предметност на ситуациите и образите, които пресъздава, правят стиховете му достъпни, демократични, разговорно-диалогични. Те носят финеса на меланхолията, на градската чувстве­ност и гражданската чувствителност, извикани са за живот от творец, когото никога няма да видиш с вратовръзка, а по-често с халба бира в ръка.

Знае се, че какъвто е човекът, такава му е и поезията – Сашо е особен, нети­пичен, различен от известните стихот-ворци, едновременно събран и скромен, лишен от почти задължителната суета на писач. Той е свободолюбив пич, същ­ността му е по-близо до тази на хъшлака, на хипито, на тъжния бохем.

Сашо Петров е щастливо надарен от Бога поет, защото много от написани­те в отчайваща самота и разочарования стихове по-късно се превърнаха в знакови за времето ни песни. Част от тези стихо­творения, 55 на брой, той е включил в пър­вия си сборник, който е в ръцете ви. И хич не е парадоксално, че тази стихосбирка излиза едва когато авторът º навлиза във възрастта на глобалните равносметки.

Убеден съм, че при огромна Сашова популярност сред публиката, която се отнася към него с неистова възхита и искрена обич, той можеше да си позволи да събере и да издаде първата си сбирка заедно с връстниците си. За тези години те се скъсаха да издават и преиздават, но нямаха щастието стиховете им да стиг­нат до стотици хиляди българи.

Петров обаче устоя на всички дяво­лити изкушения, изслуша с усмивка за­вистливите подмятания, че не е поет, а текстописец, предпочете нещата му да не бъдат четени, а слушани, изпявани, раз­пространявани в ефира, а не на хартия…

Предпочете да бъде посредник на Бога – между Духа на материята и материята на Духа, между мистерията на музиката и солта на словото.

Той успя да даде най-подходящите думи на множество певци, които имат глас, но ангелите им са безсловесни, успя да ословеси и озвучителните дарби на редица композитори, които провидяха своята музика в неговата особена пое­тична мелодичност.

Това не е просто призвание или въпрос на литературен талант, това е карма, която сполетява само избраници.

Хиляди поети пишат, предпочитат различни проявления на поетическото изкуство, изпитват вътрешна непоно­симост към различните от тях, някои не умеят изобщо да римуват, но проза­изират свободно, други имат непреодо­лими трудности в свободния стих… Но всички се надяват да станат забележими, известни, да бъдат оценени и забелязани най-вече от публиката, а ако може, и от критиката, която я няма…

При Сашо Петров кармата е друга – пише както диша, диша свободно и Сво­бодата го диша. За това го обичам, зато­ва е бялата ми завист към него: че носи толкова готина душа.

Тази бяла завист не е заради комплекси на малоценност, а заради комплекса от ценности, които притежава Александър Петров – и като автор, и като човешко същество.

Честито и наздраве, Поете!
И Бъди!

Румен Леонидов

БОГАТСТВО

За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара.
Но аз със всеки съм готов да споря –
дали това е най-важно на света.|
Живея на последния етаж.
В една мансарда, точно под звездите.
Прозорецът е моята врата –
и аз вървя към тях и ги разпитвам.
Дали след време тука, под звездите,
в прозореца ще има светлина.
Дали тогава пак ще слушат „Бийтълс“
и днешните поети ще четат.
Дали хазяйката ще идва сутрин рано –
с виенска кифла, с каничка кафе.
И вместо да попита тя за наема –
ще се усмихне – спахте ли добре…
И пак ли ще звучи невероятно,
за някой, ако някой пак твърди,
че имам най-голямото богатство –
един прозорец. И безброй звезди.

Премиерата-концерт

На 14 май от 20:00 ч. в Sofia Live Club ще отпразнуваме заедно първата стихосбирка на „Златното перо” на българския рокендрол.

Заедно със Стенли от група „Тангра”, Ния, „D2” и „Фактор” ще се пренесем „В друго време, в друг свят”.

За да си припомним заедно какво е да дишаш свободно с нетипичната, смела и лишена от суета поезия на Александър Петров.