Разфокусирани, но проникновени - портретите на Mona Kuhn

„Напълно отпуснати пред камерата, те създават впечатлението, че

нищо не може да ги облече по-добре от собствената им кожа“

С това размишление, посветено на моделите, които снима, ни посреща Мона Кун (Mona Kuhn) на уеб страницата си. Нищо не илюстрира думите ѝ по-добре от дългогодишната ѝ работа в полето на портретната широкомащабна фотография.

Родената през 1969 г. в Сао Паулу, Бразилия фотографка (от немски произход) днес живее и работи в Сан Франциско. Автор е на монографията Photographs, с която дебютира през 2004 г., последвана от Evidence (2007), Native (2010), Bordeaux Series (2011) и Private (2014 г.). Предстоящата книга на Мона, озаглавена „Тя изчезва в пълно мълчание“ предстои да излезе през есента на 2018 г.

Работата на Мона Кун е била излагана в Лувъра и музея Le Bal в Париж; Галерията Whitechapel и Кралската академия на изкуствата в Лондон; Musée de l’Elysée в Швейцария; Leopold Museum във Виена и Австралийски център за фотография, Сидни, Австралия.

Това, което впечатлява критици и ценители на изкуството ѝ по света е подходът ѝ към заснемането на човешките фигури и форми. Мона развива взаимоотношения на доверие с моделите си, а резултатът са интимни портрети, показващи голи, но чувстващи се удобно в собствената си кожа хора.

Липсата на фокус не е дефект, а най-силното ѝ оръжие. Онова, което ни кара да прибегнем до собственото си въображение, за да развием едва загатнатите жестове и движения в цели (еротични) истории.