Познавам Димитър Кирков и Теодора Калоянова от години. И никога не съм спирала да се възхищавам на красотата, която излъчват докато танцуват. Днес те са инструктори в собствена школа по танци – Ritmo Dance Studio, а през 2016 г. се завърнаха от Световното състезание по латино танци с престижното четвърто място в една от най-оспорваните категории – бачата с поддръжки.
Как се открихте с латино танците? Любов от пръв поглед или дълга история с възходи и спадове?
Теди: При мен беше абсолютна любов от пръв поглед – в момента, в който видях няколко танцуващи двойки, знаех, че искам да се занимавам с това. Имах огромно желание, но в началото не вярвах, че ще мога да се занимавам с танцуване професионално.
Митко: Аз отидох на парти и много ми хареса атмосферата. След това приятелка ме помоли да се включа в групата им – имаше липса на кавалери. След като започнах уроците усетих, че е още по-тонизиращо и весело, отколкото изглежда отстрани.
А един друг? Танците ли ви събраха?
Теди: Да, запознахме се на едно голямо салса парти в Пловдив, той ме покани на танц и понеже танцуваше много добре, а не го познавах реших, че е от Пловдив. След около месец се срещнахме на друго парти, вече в София и след това последваха доста вечери, в които сме танцували по десет и даже повече танца заедно (обикновено на парти танцуваш с един човек веднъж или два пъти).
Митко: Още когато се запознахме по време на едно парти усетихме, че много си пасваме танцувално, после се появи привличане между нас и оттогава досега сме заедно. Има много двойки, които са започнали своята връзка запознавайки се на парти – от нашите ученици има също много двойки, които са се събрали в залата и много им се радваме.
Лесно или трудно е да се работи с този, който си избрал и за партньор в живота?
Теди: И лесно и трудно. Трудно е да се намери баланса между работата и почивката, но с взаимно желание всичко се постига. Митко е много работлив и може да работи през цялото време, през което не спи, което за мен в началото беше много различно като стил на работа, но вече съм свикнала. Определено според мен той е двигателят на нашето развитие.
Митко: Определено не е лесно да се постигне хармония между работа и лични отношения и ни отне доста време докато успеем да постигнем баланс, но и двамата бяхме много мотивирани да открием формулата. Хубавото е, че имаме различни качества и умения, които успяваме да комбинираме, когато работим.
Латино танците – изкуство, състезателна дисциплина, професия, начин на живот… Как ги възприемате?
Теди: Изкуство и нещо, което прави хората щастливи, когато са в залата.
Митко: Може би всичко изброено, но най-важното е, че танцуването е страст, която прави живота ни много по-интересен.
Как двама млади човека създадат школа у нас? И как я правят успешна?
Теди: Определено не е лесно, но ние много обичаме това, което правим и това ни помага да продължаваме напред. Успехът според мен зависи и от усилията, които полагаш, от това дали си склонен да се развиваш и променяш и, разбира се, от мъничко късмет.
Митко: Изисква се постоянна работа, много често и през почивните дни, имали сме месеци без нито ден почивка, но ако си упорит и имаш желание да се развиваш, може да се постигне.
Какво се преподава във вашата школа? Има ли нещо по-специално, с което искате да ви свързват като инструктори?
Теди: Ние двамата преподаваме салса, бачата, ча-ча, меренге – социални латино танци. Освен тях в школата ни има инструктори и уроци по класически балет, суинг танци, народни танци и кизомба.
Митко: Ние много държим на това постоянно да се променяме и като танцьори и като инструктори, така че непрекъснато отделяме внимание на нашето развитие и целта ни е по най-лекия и забавен начин да научим всеки да танцува и то добре.
Спомняте ли си първото шоу? А първото състезание?
Теди: Аз си спомням първото ни излизане на Световно състезание – чакахме повече от 7 часа, защото нашата категория беше в края на програмата и през тези 7 часа видях живота си на лента – и то няколко пъти. :)
Помня и първото ни представяне като двойка – получих бяло петно и добре че беше Митко да ме поведе, за да мога да продължа с хореографията без да си проличи.
Митко: Аз може би помня най-добре последното ни Световно състезание, защото точно преди него се разболях много сериозно, почти не можехме да тренираме и даже в самолета на отиване към състезанието имах съмнения дали ще мога да танцувам. Беше много трудно, но си заслужаваше.
Вече трета година сте единствената българска двойка, която участва в Световното състезание по латино танци. През 2016 г. спечелихте и 4-то място в една от най-престижните категории – бачата с поддръжки. Разкажете ни повече за участията и последния си личен успех. А защо, мислите, сред толкова танцуващи и преподаващи двойки у нас, никой не участва на подобни световни форуми?
Теди: В България има много талантливи хора, но в танците има един много дълъг период, в който само инвестираш в себе си много време и пари, а резултатите идват след години и даже не се знае дали изобщо ще дойдат. Това действа доста демотивиращо на всички двойки според мен. Има много двойки, които, освен да танцуват през деня и работят, което прави много трудна подготовката за състезание.
Теди и Митко на Световното през 2014 г.
Митко: Това засега е най-доброто ни лично постижение и най-доброто класиране на България досега на Световно първенство, надяваме се в бъдеще да има повече български двойки на големи състезания, защото състезанията много помагат на развитието и ще се отразят много положително на цялата среда.
Теди и Митко на Световното през 2016 г.
Как изглежда едно световно първенство от дансинга? Забелязвате ли многобройната публика, международното жури, камерите и прожекторите, докато танцувате?
Теди: Обикновено има доста прожектори и от сцената е трудно да забележиш много подробности. Аз се опитвам по време на танц да се фокусирам върху нас двамата. Зад кулисите е много по-интересно според мен – там се виждат всички емоции, нерви и цялата подготовка на състезателите. Преди да излезем всички сме много напрегнати.
Митко: Аз виждам всичко около нас, но още от времето, в което играех баскетбол съм свикнал и съдиите и публиката не ме притесняват. Разбира се, вниманието ми е насочено към танца и към Теди, но поне по време на танц никой не се опитва да те събори, така че като цяло се чувствам комфортно на сцената.
Занимавате ли се с нещо друго? Имате ли други професии?
Теди: Аз съм завършила счетоводство, но никога не съм практикувала. В момента школата и подготовката ни като двойка ни отнемат цялото време, а и доста от почивните дни.
Митко: Аз съм завършил Топлотехника в Техническия Университет и имам професионален опит в изготвянето на проекти за отопление, вентилация и климатизация, но в момента се занимавам само със школата и нашето развитие като двойка. Освен работата по школата имаме и странични проекти – латино концерти, танцов фестивал и други.
„Почивате“ ли си от танците? С хоби, с някое коренно различно увлечение?
Теди: Аз си почивам като се разхождам в парка с кучето ни – харесва ми да съм на открито, а танцуването е винаги в зала. А когато не се движа обичам да чета книги.
Митко: Аз се разтоварвам като ходя на уроци по пиано и латино перкусии, което, освен че много ми харесва, ми помага да разбера музиката по един по-цялостен начин.
Коя е музиката, която ви вдъхновява? Бихте ли ни направили playlist от 10 любими парчета?
Ето една от плейлистите ни с любима музика:
Още любими танцьори, представени в поредицата (Не)равноделно, може да срещнете тук:
Гаро Узунян: За мен кизомба е три думи – доверие, доброта и споделеност
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.