Голяма част от историята на XX век може да бъде разказана през делата на диктаторите. Обожавани и ненавиждани, те слагат своя отпечатък върху съдбите на цели народи. Но какви са били в дома си и как са отглеждали децата си?

Журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел хвърлят различен поглед върху историята на XX век, проследявайки живота на децата на някои от най-известните диктатори на изминалото столетие в книгата си „Децата на диктаторите” (ИК „Сиела”).

Сред тях са децата децата – законни или извънбрачни – на Йосиф Сталин, Бенито Мусолини, Франсиско Франко, Мао Дзъдун, Николае Чаушеску, Аугусто Пиночет, Фидел Кастро, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар ал-Асад, Александър Лукашенко, Франсоа Дювалие, Мохамед Реза Пахлави, Ким Ир Сен и последвалите го Кин Чен Ир и Ким Чен Ун, Жан-Бедел Бокаса, Жозеф-Дезире Мобуту (по-известен като Мобуту Сесе Секо) и Хосни Мубарак.

В предговора на изданието съставителите Бризар и Кетел обобщават:

„Тези деца са били привилегировани очевидци на исторически събития.

Споделяли са личните мигове на хората, опитали да оформят XX век по свой вкус. Кой по-добре от тях би могъл да предложи нов поглед към мъжете, често представяни като чудовища”, допълвайки: „едновременно вкоренени в миналото и решително обърнати към настоящето, съдбите на тези мъже и жени рядко са разглеждани задълбочено.

Но повечето от тях още са живи и не крият мнението си.”

Децата на диктаторите

Зоя Чаушеску, име като бреме

от Марион Гюонварч

Николае Чаушеску е назначен за генерален секретар на Комунистическата партия през 1965 г. и отначало румънците смятат, че той ще е човекът, който ще отвори страната. Но скоро нещата се объркват. От просветен лидер той – заедно със съпругата си Елена – се превръща в истински всемогъщ тиранин, параноичен диктатор чак до бруталното си сваляне от власт през есента на 1989 г. Елена ражда три деца. Зоя, най-малката, непрекъснато се бори за свободата си, но без да се противопоставя на режима. След революцията въпреки бащиното си име се бори да опази наследството на семейството си.

Коледа 1989 г. Оръжеен залп прорязва тишината на румънската нощ – Николае и Елена Чаушеску, диктаторската двойка, която държи страната под своето иго, е покосена в двора на казармите в Търговище, Румъния. В същото време в Букурещ се срутва животът на дъщеря им Зоя. Най-малката от клана е арестувана и хвърлена в затвора като двамата си братя Нику и Валентин. Само за няколко дни революцията превръща глезената наследница във враг на народа. Шокът е огромен, защото цял живот Зоя опитва само меда на комунизма, без жилото му.

Зоя, безупречната

Зоя е родена на първи март 1949 г., една година след брат си Валентин. Кръстена на съветска героиня, убита от германците, съдбата й вече се пише под знамето на комунизма и на трагедията. Баща й все още не е Кондукатор, всемогъщият тиранин, който ще владее съдбата на Румъния. Член на Централния комитет, заместник-министър на земеделието, той все пак заема ключов пост, тъй като отговаря за колективизацията на земеделските земи. Майката на Зоя, Елена, все още не е решила да се прави на международно признат учен и играе ролята на домакиня.

Семейство Чаушеску са обикновено семейство апаратчици и живеят в Примаверии, „червения квартал“ в Северен Букурещ. На тези няколко улици с красиви сгради от 19-и век е съсредоточена цялата румънска номенклатура, скрита от погледите и реалността в страната. „Там вече живееха така, както режимът обещаваше, че ще живеят всички, и то много скоро – без пари, покупките се изпълняват от Партията – обяснява Лавиния Бетея, историчка, специалистка по периода на прехода. – Всички получават много повече от необходимото, да не говорим за подаръците от чуждестранни делегации и местни клонове на Партията.“ Животът там е приятен и лек, далече от сивите блокове, в които се тъпчат работниците, далече от селата, разбити от колективизацията, далече от затворите, където измъчват дръзналите да се противопоставят на комунистическата мечта. Зоя, красива брюнетка по прякор Зоица, расте в този пашкул в сянката на братята си – Валентин, мълчаливия най-голям брат, и Нику, по-малкия ексцентрик, и под зоркия поглед на баба си от майчина страна Александрина Петреску, „много благочестива жена, предала вярата си и на Зоя“, каза Лавиния Бетея.

Животът на Зоя се преобръща за пръв път през март 1965 г. Баща й, изкачил едно по едно стъпалата на партийната йерархия и добрал се до поста на втори най-важен човек в държавата, е избран за генерален секретар след смъртта на твърде сталинистки настроения Георгиу Деж. Зоя е на 16 години и попада в центъра на вниманието. Девойката вече ще трябва да бъде толкова „за пример“, колкото и прославените й родители. Защото Николае Чаушеску, който се отдалечава от Москва и в очите на Запада се превръща в символ на отварянето, се стреми да изгради личната си легенда. За него образът на примерните двойка и семейство е основен елемент от фасадата.

Зоя, изглежда, играе съвършено ролята си на безупречна девойка. Блестяща ученичка, завършва средното си образование на 17 години през 1966 г. в престижната гимназия „Жан Моне“. Момичето е продукт на комунистическото възпитание и символизира успеха му. Предопределена да стане известен учен като майка си, тя е приета в Математическия факултет, без да държи нито един изпит: по силата на нов закон добрите ученици са освободени от приемни изпити. Ако се вярва на злите езици, тази мярка е приета специално за дъщерята на Николае Чаушеску… На официалните снимки Зоя позира усмихната до родителите си и двамата си братя. Черно-белите снимки показват как баща й я целува, тя му позволява, леко смутена от камерите. Идеалното семейство позира в провинцията, на брега на морето, на официални церемонии, в дома си в Примаверии. Но зад фасадата съвършеният образ се разпада. Зоя притежава свободен дух, бохемска душа, която иска да се освободи от семейното иго.

Зорко следен любовен живот

Вече е началото на 70-те години. Над Букурещ се носи вятърът на свободата, Николае Чаушеску посреща ръководителите на западните държави, прави се на просветен лидер. Цензурата все още не налага абсолютно мълчание и Секуритате все още не е тоталитарният октопод, в който ще се превърне през 80-те. Зоя е млада, красива и смята да се възползва от това. Щом свърши лекции, тича към групата на брат си Нику, непоправим гуляйджия, „в която са момичета и момчета от Примаверии, футболисти, артисти“, обясня- ва Лавиния Бетея. С минипола или дънки, с вечната цигара в ръка, Зоя се забавлява, погълната от празненството. Създава си бохемски прия тели, интересува се страстно от изкуство и книги. Писателят Петру Попеску, в когото ще се влюби след няколко години, помни първата им среща. „Тя беше изумителна млада брюнетка, караше „Мерцедес“ купе по улиците на Букурещ, следвана от телохранителите си – разказва той, в момента в изгнание в Калифорния. – Често я срещах по събития, организирани от Лигата на комунистическата младеж. Винаги се обличаше невероятно и изпъкваше сред сивотата, в която тънеше Букурещ.“

Младата жена съблазнява с името си, с вида си. По ирония на съдбата едно от първите й завоевания е младеж, идеален във всяко едно отношение, син на партиен кадър. Името му? Петре Роман… същият, който през 1989 г. ще поведе революцията и ще стане министър-председател след смъртта на Николае Чаушеску. Разходки в парка, срещи в планината – постреволюционната легенда пише историята на забранената любов между дъщерята на диктатора и бъдещия унищожител на режима. След като първоначално категорично отрича за тази връзка, накрая Петре Роман признава с половин уста в ексклузивно интервю, дадено през 2011 г. за ежедневника „Евениментул Зилеи“. „Да, имаше нещо между нас. Срещнахме се няколко пъти, но не можем да говорим за връзка, аз заминах за Тулуза [за да следва].“ Ако се вярва на генерал Николае Плешица, бившия началник на Секуритате, който разкри тази кратка любовна история пред пресата, родителите на двамата влюбени са се срещнали. Непреклонната Елена Чаушеску забранила всякакви отношения между дъщеря си и сина на Валтер Роман, близък до Москва, и предпочела да изгони ухажора във Франция. Защото семейство Чаушеску и най-вече Елена възнамеряват доб ре да контролират потомците си. Те диктуват решенията им иналагат своите възгледи. И за да са сигурни, че ще бъдат послушани, поставят децата си под внимателното наблюдение на Секуритате, която следи всяка тяхна стъпка. Зоя живее в позлатена клетка дори повече от братята си. „Има две причини за този шпионаж – казва Лавиния Бетея – желанието децата им да служат за пример за румънските младежи и страха опасни персони – капиталистически агенти и агенти на КГБ – да не проникнат в обкръжението на децата.“

Но Зоя не приема добре това постоянно наблюдение. Думитру Бурлан, агент на Дирекция V на Секуритате (отдела, отговарящ за защитата на висшите служители на режима), следва неотлъчно Зоя година и половина от 1971-ва нататък. „За нас тя беше номер 202. Придружавахме я навсякъде“, признава пред румънската преса след революцията. Като привилегирован свидетел той присъства на много кавги между Зоя и родителите й при отчаяните й опити да живее живота си като свободна жена. Често в основата на тези кавги стои мъж.

Оказва се, че мъжете, които избира Зоя, най-добрата партия в страната, не са по вкуса на майка й. През 1972 г. младата жена се влюбва в Дан Винче, гинеколог в Клуж, Северозападна Румъния. Елена Чаушеску гледа на тази връзка с лошо око, тъй като част от семейството на лекаря е от унгарски произход. Избухва скандал, Зоя напуска дома си. „Намерихме колата й – мерцедес, подарен от шаха на Иран, изоставен на гара Север – спомня си Думитру Бурлан. – Получихме заповед да я търсим навсякъде и най-накрая я открихме в Марамурешки Сигет, в най-северната част на страната, при приятели.“

Зоя накрая се връща в Букурещ, където генерал Плешица я чака на летището, за да я върне при родителите й с ескорт. Няколко години по-късно тя повтаря същото и бяга с тогавашния си любовник, журналиста Михай Матей. Секуритате, вдигната по тревога, открива любовниците в планински хотел. След това бягство, за да се предотвратят следващи такива, бързо е приет нов закон, който забранява на хотелите да настаняват несемейни двойки. Зоя се връща в Примаверии, а Михай Матей е „пратен“ в Гвинея и умира скоро след завръщането си в Румъния при съмнителни обстоятелства. Смърт, зад която някои виждат ръката на политическата полиция.

Писателят Петру Попеску е един от мъжете, в които Зоя се влюбва за кратко. Историята им започва по време на посещение на Лигата на комунистическата младеж в Източен Берлин. „Бях написал две критични към системата книги, но ги публикуваха въпреки цензурата. Имах известен престиж сред комунистическата интелигенция. Оказахме се един до друг в самолета и през целия полет разговаряхме“, спомня си Попеску. В продължение на няколко месеца през 1973 г. младият автор се вижда с дъщерята на диктатора на уж случайни срещи в Лигата на комунистическата младеж и най-вече по време на обиколката на Чаушеску в Южна Америка – Петру Попеску е избран да отразява визитата за румънската преса. „Дъщерята на фараона“, както я нарича, го очарова. „Дейна, стройна, страстна, с бистър ум, с обноски, тя разполагаше с всичко необходимо, за да съблазни невинен човек като мен.“ Следени постоянно от Секуритате, двамата младежи споделят взаимното си възхищение, а връзката им е по същество платонична. Рядка привилегия – младият писател вижда истинската Зоя. „Тя обичаше баща си и му прощаваше всички прекомерни постъпки, оправдали в нейните очи страданията, които е понесъл в младостта си. Беше в конфликт с тираничната си майка, която критикуваше всичките й решения. Страдаше от това постоянно наблюдение, но беше свикнала с него, това е цената да си толкова близо до властта.“ Въпреки че не критикува режима, а дори одобря ва решенията на баща си и се надява само на „подмладяване на Партията“, именно тя убеждава Петру Попеску да избяга. „Бяхме в Перу, тя каза, че според нея няма още дълго да мога да пиша такива романи и че бързо ще ми припомнят какво е истински социализъм.“

След няколко месеца Петру е поканен в университета в Айова и излита за САЩ с личното одобрение на Николае Чаушеску, доволен, че ще се отърве от нежелан ухажор. Повече не се връща в Румъния. Зоя продължава със стремежа си към свобода. Дори се жени за кратко против волята на родителите си. „Омъжва се за преподавател по история, Дину Ангелеску – казва Лавиния Бетея. – Мисли, че е обикновен човек, който я обича заради самата нея, не заради името й.“ Но родителите очевидно не приемат този съюз и правят всичко възможно да го прекратят. „Кметството, знаейки, че този брак е осъден от Чаушеску, не дава жилище на младоженците, каквато е практиката. Така че трябва да живеят под един покрив с Чаушеску и бракът скоро завършва с развод.“ Лавиния Бетея обобщава тъжната истина: „Елена Чаушеску съсипва всички връзки на дъщеря си.“ В рядко интервю след революцията, излъчено едва през лятото на 2013 г. по румънската телевизия, Зоя говори със заобикалки за тези конфликти и за това как я задушавала майка й: „И трите деца бяхме поставени поднаблюдение най-вече от майка ни. Постъпка, продиктувана от грижа, любов, която може да се определи като прекомерна. Информацията, предоставена на родителите ми от Секуритате, доведе до редица недоразумения между нас“.