Поредицата (Не)познатите визуални артисти на България – водена от самите творци, препращащи ни един към друг – ни среща с талантлива художничка, илюстраторка и… поетеса (защото дори самата тя да се въздържа да се нарича така, ние още сме под въздействието на поетичния ѝ „Сезон за бягство“).

Коя е Дияна Нанева? 

Дияна Нанева… е родена във Варна, през ноември. Предпочита ноемврийското и декемврийското море. По много причини. Живее във Варна, но прекарва също толкова време в София, а при първа възможност отива за по 2 или повече седмици и отвъд. Учи се и рисува в движение.

Наистина ли си самоук художник?! И как избра комикса като твое изкуство? Експериментирала ли си върху други „платна“ или с други визуални изкуства?

Смятам, че всеки до голяма степен се учи сам и по-голямата част от практиката и рисуването с цел анализ е било самоинициатива. В гимназията тъй като имаше съответните часове и специалности, доста се запалих по графичните техники, а след завършването се запалих и да работя с цвят. Постепенно в този процес и този ред потънах напълно в света на илюстрацията.

Комикса сам по себе си обединява цял спектър от изкуства в себе си. Няма ограничение в стилистиката, начините на изразяване. В комикса можеш да си разказвач и художник едновременно.

А защо се нарече Функционален съсед? Каква е функцията на твоето съседство? С какво/ кого съжителстваш всъщност?

Функционален…стремеж към ползотворност и полезност. Съсед… тъй като е винаги наблизо. Ако можех да бъда навсякъде щях да съм. И ако бях машина също щях да се казвам така.

Разкажи ни за лисиците, гаргите и момичетата с остри носове и езици!

Лисицата е една единствена и неповторима. Гаргите само от време на време ми кацат на главата. Острите носове са си чисто пристрастия. Доста време мога да прекарам взирайки се в хора с остри носове. Има нещо хипнотизиращо.

А рисуваш ли себе си?

Буквално себе си, предимно на хвърчащи салфетки и листове от тетрадки за кратко време и в подходящи моменти, а иначе… илюстрирам чистите емоции  и не до там обективното ми отношение към обкръжението и средата.

Докъде си с плана за спасение на света и Готварската книга за компромиси?

Спасението на света отдавна не е план. Импровизацията е в действие…

Готварската книга за компромиси предлага всички възможни ситуации и поводи за компромиси в безкрайно много комбинации. Силно се надявам обаче това да не бъде биографичния ми роман.

Какви теми засягаш в изкуството си? В изложбата „Функция с Дисфункция“ например присъстват теми около близостта, самотата, дома, раздвоението, че даже и разчленението…

Както споменах по-рано, илюстрирам предимно чисти емоции, отношения и преживяни неща. Изложбата в Пловдив засягаше тесен период от изминалата 2016-та година, в която доста ситуации ме изкарваха от комфортната зона и с доста от нещата се сблъсквах за първи път. Вярно е че имаше раздвоение, имаше идеи за дом, имаше и от самотата, но никога не е бил толкова шарено е хаотично.

Съчетанието комикс-поезия не е често срещано, на теб как ти хрумна?

Харесвам и двете. Поезия обаче не смятам, че мога да пиша… поне не и като хора, на които се възхищавам. А самото съчетание ми се стори интересно като експеримент и комбинация.

Трудно ли се издават собствени проекти? И къде те отведе „Сезон за бягство“?

Изкарването на нещата до самия край може да е трудно. Ако говорим изцяло за самия процес на правене на комикси, спазването на сходна стилистика, материали, едни и същи герои, става трудно в постоянството. За това и аз лично бих съветвала хората да започват да завършват кратки неща преди да скочат към графичните романи.

Вече от там нататък по отношение на печата варира много, от интереса на евентуално издателството и на публиката. При зиин културата е различно де, там може човек да разчита на собствените си средства и да рискува, стига да може да си го позволи. Хубавото е,че социалните мрежи и интернет могат доста да допринесат за разпространението и рекламата.

Сезон за бягство беше изцяло моя инвестиция с мои събрани средства и беше доста на риск от ден първи. За първи път се появи на София Диша без грам реклама и до колкото помня никъде освен с един пост във Фейсбук не бях обявила, че ще съм там с книжката. Беше приятно тогава. Покрай това се запознах с много хора, водих прекрасни разговори, някъде измежду всичко се създадоха и приятелства. Благодаря всъщност много на екипа на списание Ко-миксер, тъй като подкрепата от тяхна страна беше много.

Сега обаче като си погледна „Сезонът” извръщам поглед. Толкова много самокритика ми тежи на главата, ама за тогавашната 2014-та година това беше…

Предупреждаваш читателите на Regrets and Recreations да бъдат внимателни, когато си играят с огъня. Защо? И какво още има във второто ти независимо издание?

Да са предупредени. Много хора биха направили и като мен, и аз бях предупредена, но се опарих.

За новото независимо издание ми се иска отново да е комикс. Подготвям и арт-бук, което успея все пак да организирам по-бързо, то ще е…

„Разведи“ ни из любими собствени и съвместни проекти!

Определено любимият ми съвместен проект, който възприемам и за собствен е графичният роман Распутина.

От малка съм искала да илюстрирам нещо голямо от тази епоха и също подобна история, а Дармън Рихтер е един от най-приятните хора, с които съм работила като сценарист. В момента тъкмо ще завършим първи брой, който може да се чете онлайн. Силно се надявам,че до края на следващата година ще успеем да направим първи том изцяло.

Какво още ти се иска да разкажеш, да опишеш сцена по сцена и да нарисуваш?

Все още неизчерпана тема ми е тази за раздвояването… Сеч също. На дървета. (Само на дървета…?) Не съм видяла края все още на тази история.

Със сигурност с удоволствие бих нарисувала отново и отново сцена с бродници сред брезови гори.

Русен Нанов, който ни запозна с теб, каза, че иска да те попита  дали би направила концепт арт за игра. Какво би му отговорила?

Разбира се. И това би ми било интересно, стига да съм подходящ кадър. А може би първо ми трябва да натрупам повече опит.

А ти какво винаги си искала да попиташ и кого?

Винаги ми е любопитно какво умува и рисува Константин Колев в момента?

Веднъж разгледали разнообразната му работа, ние също нямаме търпение да му зададем въпроса. Очаквайте продължение…

С всички участници в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България може да срещнете тук.