„Колибри“ предлага на читателите ново издание на екзотичния бестселър „Като гореща вода за шоколад“. Романът на мексиканската писателка Лаура Ескивел се превърна в бестселър и я нареди в първата редица на големите латиноамерикански автори редом с Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса и Исабел Алиенде.

Всяка глава от „Като гореща вода за шоколад“ (преводач: Илинда Маркова, художник: Таня Минчева, 208 стр., цена: 20 лв.) започва с готварска рецепта и в това няма нищо изненадващо, тъй като голяма част от действието е съсредоточена в кухнята – сърцето и душата на традиционното мексиканско семейство. Тита, най-малката дъщеря на богат скотовъдец, отрано знае каква съдба ѝ е предопределена – тя ще остане неомъжена, за да се грижи за майка си, докато е жива.

Когато Тита се влюбва в Педро, майка ѝ бърза да попари любовта ѝ и тиранично урежда брак между по-голямата ѝ сестра Росаура и любимия на Тита. Но Тита има едно несъкрушимо оръжие – нейните готварски умения. Лаура Ескивел умело си служи с похватите на магическия реализъм, познат ни от много други латиноамерикански автори, за да превърне контакта на Тита с храната в нещо чувствено и често взривоопасно. Принудена да приготви сватбената торта на сестра си, Тита влага всичките си чувства в задачата и всеки гост на празненството избухва в сълзи, щом хапне от сладкиша.

Като гореща вода за шоколад

Лаура Ескивел

Из ГЛАВА ПЪРВА
ЯНУАРИ

Коледни хлебчета
(Тортас де Навидад)

Продукти:

• 1 консерва сардини
• 1/2 наденица
• 1 глава лук
• риган
• 1 консерва чушки серано1
• 10 хлебчета

Начин на приготвяне:

Лукът трябва да се нареже на ситно. Препоръчвам ви да сложите резенче лук на темето си с цел да избегнете досадното ронене на сълзи, което той причинява при кълцане. Бедата с плача не е толкова в самия плач, колкото в това, че почнеш ли веднъж, режеш, ревеш, режеш, ревеш – няма спиране. Не знам дали ви се е случвало, но на мен, честно казано, безброй пъти. Според мама – защото и аз като Тита, сестра на моята баба, съм особено чувствителна към лука. А нейната чувствителност е пословична. Още когато прабаба ми режела лук, Тита, далеч преди да се роди, плачела ли, плачела в утробата ѝ. Ревът ѝ бил толкова пронизителен, че дори полуглухата ни готвачка Нача го чувала, без да се напряга. Един ден достигнал такава сила, че предизвикал преждевременно раждане. И преди баба ми да успее да гъкне, Тита дошла на този свят – изтърсила се направо върху кухненската маса сред уханията на вряща супа с фиде, на мащерка, дафинов лист и кориандър, на кипнало мляко, на чесън и разбира се, на лук. Както можете да си представите, нямало нужда от обичайното плясване на бебето, за да изплаче. Тита плачела още преди да се роди навярно защото знаела, че е орисана да не мине под венчило в този живот. Нача разказва, че Тита буквално била изтласкана на бял свят от буен поток сълзи, който се разлял върху масата и пода и наводнил всичко наоколо. Този следобед, когато уплахата преминала и слънчевите лъчи изсушили кухнята, Нача измела утайката от сълзите върху червените плочи, покриващи пода. Солта, която тя насипала и едва побрала в петкилограмово чувалче, дълго време използвали за готвене. Благодарение на необичайното си раждане Тита изпитвала безмерна любов към кухнята и там прекарала по-голямата част от живота си – практически от деня на появяването си, още повече че била само на два дни, когато баща ѝ, моят прадядо, починал от инфаркт. От преживяното вълнение на Мама Елена ѝ секнало млякото. Тъй като по онова време не съществувало мляко на прах или нещо подобно, а и никъде не могли да намерят кърмачка, видели се в чудо как да задоволят глада на детето. Нача, веща във всичко, ама съвсем всичко, отнасящо се до кухня – както и в много други неща, за които ще стане дума по-нататък, – предложила тя да се заеме с храненето на Тита. Смятала се за най-подходящата да „посвети стомаха на невинното създание“, въпреки че никога не се била омъжвала и не родила деца. Не знаела да чете, нито да пише, но станело ли въпрос за нещо, свързано с кухнята, нямало равна на нея. Мама Елена приела предложението ѝ с благодарност, тъй като и бездруго ѝ се струпало много с траура и с огромните отговорности да управлява изрядно ранчото, защото от него изкарвала за прехраната и образованието на децата си, та само това ѝ липсвало – да се тревожи за правилното захранване на новороденото.

От този ден Тита се настани в кухнята и поглъщайки атоле и чайове, започнала расте здрава и оперена.

Оттогава датира обяснението как у нея се разви шесто чувство за всичко, което се отнася до храната. И в това отношение навиците ѝ например се обуславяха от кухненския делник: когато сутрин Тита подушеше, че бобът къкри, или когато по обед усетеше, че водата за скубане на кокошките е готова, или когато следобед хлябът за вечеря се печеше – тя знаеше, че е дошъл часът да си поиска ядене.

Понякога плачеше без повод, например, щом Нача кълцаше лук, но тъй като и двете бяха наясно с причината за сълзите, не го вземаха на сериозно. Нещо повече – превръщаха го в предлог за забавление. Стигна се дотам, че в детството си Тита трудно правеше разлика между сълзи от смях и сълзи от плач. За нея смехът беше другото лице на плача.

По същия начин объркваше радостта от съществуването с радостта от яденето. Не беше лесно за човек, който познава живота чрез кухнята, да разбере външния свят – онзи гигантски свят, започващ от прага на кухнята и водещ към вътрешността на къщата. Другият свят, който се простираше отвъд задната кухненска врата и включваше двора, овощната и зеленчуковата градина, напълно ѝ принадлежеше – тя царстваше в него. Точно обратно на сестрите си, които се ужасяваха от дебнещите непознати опасности в кухнята. Смятаха за несмислени и рисковани игрите там, въпреки че веднъж Тита ги придума да погледат заедно с нея един изненадващ спектакъл – танца на водните капки върху нажежената подница.

Но докато Тита припяваше и ритмично пръскаше мокрите си ръце, така че водните капки политаха, пръскаха се върху подницата и „танцуваха“, Росаура се спотаяваше в ъгъла, изумена от гледката. В замяна Хертрудис бе силно привлечена от играта – както от всичко, в което са замесени: ритъм, движение или музика – и се включи с ентусиазъм. Така че на Росаура не ѝ остана нищо друго, освен да се опита да стори същото, но понеже едва бе намокрила ръцете си, а и ги изтръска боязливо, желаният ефект не се получи. Тогава Тита поиска да ѝ помогне, като доближи ръцете ѝ до подницата. Росаура се дърпаше и боричкането им продължи до мига, в който Тита, много ядосана, пусна ръцете ѝ и те по инерция политнаха върху нажежената глина. Освен че си изкара ужасна тупаница, на Тита ѝ забраниха да играе със сестрите си в своя свят. И ето как Нача се превърна в другарка за забавленията. Двете заедно измисляха всякакви игри и занимания, свързани с кухнята. Така например, щом видяха на площада в селото някакъв господин да надува балони във формата на животни, на тях им хрумна да направят същото, когато приготвят наденици. Издокараха не само познати животни, но и измисляха същества с шия на лебед, лапи на куче, опашка на кон и още, и още…

За авторката

Лаура Ескивел е родена през 1950 г. в Мексико. Авторка е на световни бестселъри като „Малинче“, „Законът на любовта“, „Лупита обичаше да глади“. В първия си роман „Като гореща вода за шоколад“, преведен на 35 езика и продаден в над 4,5 милиона екземпляра, Лаура Ескивел използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото. Романът, ситуиран във времето на революцията в Мексико в началото на 20 век, демонстрира значението на дома и кухнята в живота на Ескивел. Тя вярва, че кухнята е най-важното място в дома и я характеризира като източник на познание и проникновение, което носи наслада. Заглавието на романа препраща към разговорен израз, използван в испанския език, който е свързан с изключителност на усещанията, а метафората за кипенето е свързана с гнева, страстта, сексуалността.

„Като гореща вода за шоколад“ се радва на огромен международен успех. В продължение на три години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико, а през 1994 г. романът е екранизиран по сценарий, създаден от самата писателка.