Безсмъртната поема на английския поет Джон Милтън „Възвърнатият рай” вече е достояние и на българските читатели, близо четири века след написването си. Заслугата е на преводачката проф. Евгения Панчева и на издателство „Лист”, което я публикува с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Произведението излиза за първи път у нас и освен с блестящата работа на проф. Панчева, впечатлява и с художественото си оформление. Дизайнерката Милена Вълнарова включва в изданието гравюри на Гюстав Доре, които допълват текста с внушителна визуална интерпретация.

С „Възвърнатият рай“ Джон Милтън продължава темите, започнати четири години по-рано в „Изгубеният рай“. Ако първата творба разказва за грехопадението на Адам и Ева, то във „Възвърнатият рай“

основният фокус е победата на добродетелта над изкушението

чрез волята на Христос.

Поемата е написана в бял стих – характерен за Милтън стил, отличаващ се с липсата на рима, но със строга метрика и изящен език. В основата ѝ са евангелските разкази за изкушението на Иисус Христос в пустинята, пресъздадени като драматичен диалог между Христос и Сатаната. Разделена на четири части, творбата впечатлява със своите философски размишления и богата символика.

„Възвърнатият рай“ е по-кратка и по-сдържана в сравнение с „Изгубеният рай“, но същевременно е по-интимна и дълбока. Към момента на създаването ѝ Милтън вече е ослепял и изолиран, а поемата отразява неговата непоколебима вяра и духовен стремеж към истина. Произведението е свидетелство за силата на божествения ред и победата на духа над изкушението.

Въпреки че по-рядко се коментира в сравнение с „Изгубеният рай“, „Възвърнатият рай“ е високо ценена заради философската си дълбочина и етичните въпроси, които поставя. Заедно с първата поема тя представя пълната картина на Милтъновата теология и хуманистичен мироглед.

Из Възвърнатият рай

Джон Милтън

Аз, който пях за райската градина
изгубена с човешко непокорство,
възпявам днес възвърнатия Рай
с покорството на едного за всички,
сред всичките съблазни надделял
над Съблазнителя и сам надмогнал
безчетните лукавства, и въздигнал
Едем наново насред пустошта.

Един е син на Зевс, а друг – на Марс,
дорде завоевателката Смърт
не потвърди, че те са просто хора
до гуша в грях, чудовища, достойни
да свършат в страшни мъки и позор.
Но ако има в славата добро,
то се постига с по-различни средства,
не с хъс, насилие или война,
а с мирен труд и мъдрост извисена,
с умереност и кротост.