Могат ли Ханя и Булбес да бъдат напълно себе си, или е по-добре да не споделят какво мислят, за да не им се смеят другите?

Дали хартийката, чиито половини носят в джобовете си, е символ на приятелството им, или е просто боклук?

Иска се смелост, за да си различен, да не лъжеш и да простиш. Понякога трябва сами да преминем през нещо, за да го разберем и отхвърлим или приемем.


Книгите от поредицата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Код-ваучер: Jasmin22
Кодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Във втората книга от поредицата за Булбес и Ханя, Анна Онихимовска отново ни показва света през очите на двамата приятели и откровено разкрива емоциите и действията на децата, без да съди или поучава. С изключителна психология, вплетена в текста и илюстрациите, „С глава под килима“ докосва сърцата ни и помага на децата да се поставят на мястото на героите в ежедневните сложни ситуации, свързани с приятелството, лъжата и умението да отстояваме и обичаме себе си.

Какво се сучва в книгата

Булбес, Ханя Хартийката и техните съученици се срещат с писателка. Тя е с тъмна коса до раменете и очила. С джинси и блуза на цветя. Когато се усмихва, на бузите й се появяват трапчинки. Разказва им за какво пише. И за мечтите си, когато е била малка. А после пита какви биха искали да станат, като пораснат. Повечето момчетата искат да са футболисти или полицаи, а момичета мечтаят да станат актриси.

Булбес споделя, че му харесва идеята да бъде готвач – откровено признание, кеото  му печели присмеха на останалите деца.

Ханя обаче каза това, което казват всички. Понеже така е по-лесно и няма нужда да се оправдава. Докато се усети, самата тя си прави шега с мечтата на своя приятел.

Булбес се чувства предаден. Губи желание за каквото и да е било и прекарва часове наред под килима вкъщи. Там е тъмно и задушно. Но момчето се надява, че ако издърпа достатъчно дъсчици от паркета, може да намери съкровище, а с него да си купи билет до края на света.

Ще успеят ли двете деца отново да открият двете половинки на своята обща хартийка и как ще им помогнат за това техните най-близки, четете във втората книга от поредицата на за Булбес и Ханя Хартийката.

„С главата ми под килима“ е втората книга от поредицата на Анна Онихимовска. За първата книга – „Почти не ме е страх…“  писателката има литературно отличие в конкурса „Книга на годината 2016“ на полската секция на IBBY.

Цитати от с „С глава под килима“

„На Булбес уж не му пука. Голяма работа, че му викат „готвач“, ама не е хубаво да се присмиваш на някого. Ако бях казал, че и аз искам да стана футболист, нямаше да има проблем – мисли си той.“

***

„Други деца попитаха за почти всичко, което ѝ беше интересно. Още по-добре. Не ѝ се наложи да го направи. Защото можеше да се запъне по средата на изречението като Зоша и всички щяха да ѝ се смеят. А сега се смеят на Зоша. Освен това понякога на Ханя є се ходи до тоалетната по време на урок, но се срамува да си признае.“

***

„– А искаш ли да си поговорим? – майка му сяда до него.

Не искам да говоря, мисли си Булбес. Искам да се завра в някоя дупка, никой да не ме вижда. Само че къде да я намеря.“

За авторката, илюстраторката и преводачката на книгата

Анна Онихимовска е родена през 1952 година във Варшава. В началото на професионалния си път работи като издател и редактор на детски книги, а през 1980 г. издава дебютната си стихосбирка „Gdybym miał konia“ („Ако имах кон“). Оттогава е написала над 40 книги за деца и тийнейджъри и е автор на радиопиеси, както и на театрални и телевизионни пиеси. Съосновател на фондация „Детски свят“, която инициира конкурса за детски бестселър на годината (днес наградата Dong на полската секция на IBBY). Носител на много престижни местни и чуждестранни награди.

Ола Волданска-Плочинска, е родена през 1985 г. в Калиш. Представя себе си като любител на морски свинчета, илюстратор, дизайнер и майка на двама сина. Завършила е графичен дизайн в Университета по изкуствата в Познан. Създава илюстрации, плакати, визуални идентичности и лога.

Милена Милева има 35-годишен профeсионален опит в областта на превода от полски, руски и английски. Списъкът с полските автори, които е превела за българските читатели, включва имена като Марек Биенчик, Анджей Сташук, Кшищоф Варга, Мариуш Шчигел, Ришард Капушчински, Витолд Шабловски, Малгожата Гутовска-Адамчик, Йоланта Тубелевич, Мечислав Кюнстлер. От 1984 г. работи като журналист в Българската телеграфна агенция (БТА), редакция „Международна информация“.

Носител е на полския орден „Златен кръст за заслуги“ (2019 г.) и на медала „Заслужил за полската култура“ (1992 г.).

„Вирусът и други мънички организми“ е първото детско заглавие на издателство „Ракета“ в неин превод (2020 г.), последвано от Невероятните приключения на десет чорапа ( 4 десни и 6 леви) и „Почти не ме е страх“, издадени през 2021 г.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук