Филм близо два часа и половина навярно ще е наситен със събития, дилеми, драма. Съвсем не. Това е филм на съзерцанието, преливащ от красива музика и простор. Той е също носталгия, спомен за безгрижни детски дни, тъга от необратими раздели, разочарования, но е повече от всичко медитация и вглъбяване. Героите в него си общуват синергично и споделят приятелство по-голямо и по-силно от житейските турбуленции.

Осемте планини е режисиран от Felix van Groeningen (познат от The Misfortunates – кандидат за Оскар от Белгия през 2010та, режисирал и показания на София филм фест The Broken Circle Breakdown) и Charlotte Vandermeersch – белгийска актриса, за която Планините са режисьорски дебют.

Усеща се от откриващите кадри, че ще стърчат над човешката ни незначителност върховете на Алпите – планините имат своята централна роля във филма, те свързват човешки съдби и са дом, и са раздяла. Действието се разгръща в Италианската алпийска долина Аоста, с гледки към респектиращите склонове на Монблан и Матерхорн, но Осемте планини е всъщност препратка към Непал и осемхилядниците му, където сюжетната линия за изборите на Пиетро спуска разклонения. Дори и само с пълни очи да си отидем от кино салона, няма да е никак малко. Диша се дълбоко и се пътува далеч и високо.

Историята проследява срещата между две 12-годишни момчета във фикционалното село Грана, доказва, че е възможно хора със съвършено различен произход, семейна история и възприятия да станат кармично близки и да се връщат един към друг, без значение от посоката, в която ги тласка животът. Бруно е по-интровертен, естествено свързан с планините и огрубеността на външния живот, наследник на селяни и животновъди, той е местен в планинското село – почти обезлюдено, където няма други деца освен него. Пиетро прекарва с родителите си лятото в това мистично място, в бягство от бензиновите изпарения и динамиката на Торино. Родителите на Пиетро стават причина децата да се разделят за дълго, опитвайки да приобщят Бруно в ритъма на големия град като предлагат той да заживее там, за да посещава училище. Отсъстващият баща на Бруно не одобрява снизходителното им предложение и откъсва сина си от безгрижното детство на село – взима го да работи с него на строителната площадка. Децата се разделят, само за да се срещнат години по-късно в същото това село, където ги събира смъртта на бащата на Пиетро.

Малко по-рано историята ни показва пукнатини в семейните отношения между Пиетро и баща му, в тривиален спор между син и баща за бъдещето на Пиетро наблюдаваме как бащата проектира собствената си визия за практични и „правилни“ избори. Следва съпротивата на Пиетро, който макар и не напълно уверен в желанията си, решава, че бунтът е единствено правилната реакция. Има и нелечими думи,  а след тях зейва пропаст. Пиетро се откъсва от дома си и не проговаря повече на баща си.

Завръщайки се в селото след години, той изпитва тъга и носталгия към отминалото безгрижие на детството, но е застигнат и от болезненото откритие, че за времето, в което е бил далеч от семейството си, баща му е станал приятел на Бруно и дори повече – покровител, който го подкрепя, уважава и полага грижа за него като за собствен син. Бруно – момчето от планината, със своята неподправеност и простота, владее съзнанието на Пиетро, той е сякаш най-доброто от него, най-топлият спомен, най-верният компас.

Филмът ни показва по нежен и деликатен начин, с оскъдни диалози и щедро присъствие на главните герои (харизматичните актьори са Alessandro Borghi and Luca Marinelli), как отделни мигове се превръщат във великани, а цели животи се свеждат до безценността на едно приятелство.  След като съдбата ги събира отново, Бруно предлага през лятото на село двамата да издигнат от развалини колиба на високо място в планината по молба на бащата на Пиетро, и да я превърнат в свое специално място, в което ще се срещат всяко лято, независимо какво и къде им се случва през останалото време, ще имат това свое високо убежище. Да строиш дом, стена, ограда, крепост – да градиш, да издигаш нещо от нищо с някого се оказва много повече от ваканционно приятелство – връзката е нерушима и надмогва рутината на ежедневието и внезапните промени в живота. Тази малка планинска къща е построяване отново на най-ценните човешки отношения, там където е сърцевината – в младостта и невежеството, в чистата любов.

В една от тихите щастливи вечери на безметежност пред планинската къща, Пиетро казва на Бруно, че не желае нищо друго от живота, това е всичко, от което има нужда – споделеност, тишина, покой. И този съвършено обикновен миг ме връща в спомена за Eternal Sunshine of the Spotless Mind, в който героят на Джим Кери казва на любимата си – „I could die right now, Clem. I’m just… happy. I’m just exactly where I want to be“. Едва ли често си даваме сметка за съвършенството на мимолетни изживявания, които ще се завръщат като осмислящ живота спомен много пъти и много ярко, след като са отминали. 

Филмът е екранизация на книга със същото име на италианския писател Паоло Конети и добавя към повествованието внушителни гледки, изострени върхове и отвяващата кинематография, дело на Ruben Impens.

* * *

Колонката на Славена е авторска поредица на нашия гост-автор – Славена Проданова.

Страстен пътешественик с ярко перо, дори когато споделя лаконично впечатления от места и творби в социалните мрежи, текстовете на Славена успяват да балансират между проникновения прочит и пъстрата, забавна страна на изкуствата (и живота).

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук