От Литеос до Перистери (снимка на река Литеос)
Река Литеос / снимка: Здравка Михайлова

ВОДЕНИЧНИТЕ КАМЪНИ НА СЪНИЩАТА

Река Литеос е свързана с древногръцката митология, по името на сина на Лити (реката на забравата Лета). Според Страбон и преданието, недалеч от бреговете й се е родил и богът на лечителското изкуство Асклепий. Емблематична забележителност на града е водната дантела на прорязващите го канали свързващи градоустройствената тъкан чрез десет моста, половината от които пешеходни. Централният мост – сводест и с метална конструкция, е изработен във Франция през 1886 г. от френски инженери (обновен през 1996 и 2015 г.) и свързва търговската улица „Асклепиос“ с централния площад на града „Ироон Политехниу“ („Героите от Политехниката“). На брега на реката, върху един от мостовете има статуя на Асклепий, ваяние на скулптора Теодорос Василопулос.

Разходката из пешеходните зони покрай реката е една от най-красивите в населено място с река. Чрез водната межда на Трикала в градската среда се втурва дивата природа, напомняйки какво би било качеството на живота в градовете, ако отрано се погрижим за водното богатство. Вътре в самия град Литеос се разделя на два ръкава, като старото русло се влива в река Пиниос до село Клокотос, а новото – по същество противонаводнителен канал, тече към Агиямониоти. По 36-километровата дължина на бреговете на Литеос могат да бъдат видяни всички характерни видове крайбрежна растителност като брези, плачещи върби, брястове, диви кестени, смрадлика, тръстики, ракити и др. Допълнително в града са засадени и други дървета – ендемични и привнесени, и така разходката покрай речния бряг се превръща в живо еко-музейно преживяване; минаваш под сенките на канадски платани, конски кестен, различни видове акация, евкалипти, кленови дървета, липи, японска декоративна слива, зокуми, лириодендрони, но доминиращ по течението на реката е водолюбивият вид плаващ роголистник (Ceratophyllum demersum), не е рядкост и водната циклама.

Миналия декември за пръв път от доста години насам, не се състоя – поне не в реално измерение – очакваното от граждани и гости на Трикала празнично организиране „Мелницата на духовете“ (Ο Μύλος των Ξωτικών) по коледно-новогодишните празници. Някои от неговите събития се случиха онлайн – с помощта на новите технологии децата можеха да поговорят по телефона с дядо Коледа. Градът облече празнична премяна, но както казва и неговият кмет Димитрис Папастергиу, „за жалост, този път само за жителите му“. Като един вид „малки Олимпийски игри“ описва той случващото се в Трикала от 2011-та насам, когато за пръв път се завърта воденичния камък на Мелницата на коледните приказки и градът посреща хиляди посетители. Тази година покрай Литеос празничната украса за пръв бе толкова пищна и бляскава, от една страна за повече озарение в невеселите дни на карантината, но и като символичен жест – случващото се да остане зад гърба ни, в старата година, да отмине и да бъде отнесено в забрава Лакмос (Перистери), гърците 2021-ва (през която ще се чества 200-годишнината от гръцката Революция) стана с отброяване на последните секунди от отиващата си година от емблематичната за града часовникова кула, която се вижда от различни негови точки. По такъв начин хората можеха да излязат на терасите и в известен смисъл да посрещнат – всички заедно – 2021-ва, като същевременно спазват социална дистанция….

Часовниковата кула в града / снимка Диамандения Римба 

Вера Павлу казва, че за нея декември е любим месец. Тъй като семейството й е с произход от села в района, където хората се занимават със скотовъдство – Аспропотамос недалеч от Трикала, това е месецът за почивка, спокойствие, отспиване. Приключени са всички дейности покрай животните – работа, паша, доене, подквасване на млякото и всички ядат, пият и си лягат рано. Нощта, която – според народното поверие – започва да се смалява от деня на Свети Спиридон (12 декември), а според астрономическия календар от зимното слънцестоене- 21 декември, носи обещанието за бъдещо Възкресение.

Изворите на Ахелоос при Верлинга в планината Перистери (Лакмос) са известни и като Драколимни – Драконово езеро. Освен в родния край – Смоликас, на Вера Павлу, езеро със същото наименование има и в планината Гамила в северозападна Гърция. Според народната митология, тези езера са обиталище на бълващи огън дракони, които влизат в схватки помежду си. Може би вярването се корени във факта, че в езерото живеят гребенести тритони (Triturus vulgaris), – малки земноводни, гребените по гърба и опашката на които понякога им придават вид подобен на бронирани миниатюрни чудовища. Недалеч от изворите на Ахелоос, в планината се намира и село Халики с уютната къща за гости Касариас, подслонена в стара мандра. Долу в ниското водите на реката те унасят и приспиват. Редом с мандрата е и мелницата на дядото на Вера Павлу. Мелницата отдавна не съществува вече, но детският спомен за нея задвижва воденичните камъни на сънищата.

Здравка Михайлова

ОТ ЛИТЕОС[1] ДО ПЕРИСТЕРИ

Вера Павлу

Израснахме край бреговете на Литеос. Неведнъж сме се оглеждали в мътните му води, за да разпознаем образа си. Напразно. Тяхната размътеност и пелената на мъглите му скриваха дълбоко образа ни. В забравата[2].

Отпадъци от всякакъв вид се погрижиха да угасят красивите спомени от детството, оттласнаха ги дълбоко в глъбините на нещата. Красивите мостове, площадите, улиците, лъскавите магазини, глъчката – всички те останки от един смел нов свят, за да те залъгват. Че си отишъл напред. Че си се променил. Че си преминал в модерността….

снимка: Вера Павлу

Детството ни обаче пробягва под развълнуваната повърхност като книга, която иска да бъде прочетена. Под позлатените есенни листа на дърветата, отвъд гласовете и бъбривостта.

Крачиш по новите улици на града. Виждаш високите сгради, съвременните витрини, лъскавите кафетерии, нескончаемите возила.

Малко по-надолу се е разпрострял лениво, в останките от някогашните от хали, покритият пазар на града. Втурваш се в понеделник сутринта по улиците и изпитваш скритото опиянение на разходка из Ориента, която подарява още един деликатен аромат на опустошените от настъпващата цивилизация сокаци.

Безбройни зарзавати, прегърнали се в големите плетени кошници. Редуващи се ивици пресни разноцветни плодове те подканят да протегнеш ръка. Стока изобилстваща навсякъде. Седнали кръстато старици чуруликат безспир. Велосипеди разсичат тълпата с плодове закачени на кормилото, в металните кошници, в претоварените багажници. В кафенетата народ на гроздове, в продавниците за бугаца[3] – съблазнителни миризми. Автобуси надуват клаксони и се боричкат с колите, опитвайки се да прекосят тълпата, за да качат пътници.

В тясната пряка до железарската работилница, рибопродавецът ни поднася изненада. Разстила „морски котки“, риби папагали, змиорки, смарид, гопа бодлоперка, мерджани, октоподи, миди и сепии, а накрая – лъскави черупчести и миди.

снимка: Вера Павлу

Прекосяваш тълпата с покупки в ръце. Влизаш в малката книжарница. Прелистваш книги. Погледът се спира върху труд за селата на Аспропотамос[4]. Фотоси. Площадите, селяните наоколо, децата, носиите. А в дъното планините. Горди, изразяни, високи, голи. Притежават нещо от величието на божественото. Нещо от величината на духа. Пътуваш мислено. Изкачваш трудните пътища. Пейзажът се променя с бързи темпове. Намираш се никъде и навсякъде. Стигаш високо горе до върха. До Перистери. Започваш да усещаш Свободата. Като птица готова да полети. Оставяш зад гърба си забравата и се гмуркаш.

Вълшебни пейзажи, поетични, изскачат иззад скалите, от терасираните склонове, от извивките, мъховете, тревите, храстите. От водите на езерото Драколимни[5] се надигат хиляди малки дракони. Държат в зъбите си забравената материя на младостта. Всичко те зове. Гмурваш се по-дълбоко в земната магма. Издигаш се по-чист и свободен.

На Халики

Превод от гръцки: Здравка Михайлова


[1] Река Литеос е десен приток на р. Пиниос, където се влива недалеч от Трикала. – бел.прев.
[3] Бугаца е гръцка баница със сладка или солена плънка. В повечето случаи сладката плънка представлява варен крем, а солената може да е от сирене, кайма, спанак. – бел.прев.
[4] Районът на Аспропотамос се намира в окръг Трикала, Централна Гърция. Съчетава девствена природа със стародавни традиции. Включен е в Националния списък на европейската мрежа Натура 2000. Селата от района на Аспропотамос са в окръг Трикала, община Каламбака, известен също с уникалните геологически образувания в Метеора и манастирските общности там. – бел.прев.

За Вера Павлу

Павлу е родена в Трикала, Тесалия, през 1967
По баща произходът й е от Халики, Аспропотамос
Майка й е родом от Кардица, района на езерото Пластирас
Следвала е физика в Гърция и хуманитарни науки във Франция
От 2010 работи като психоаналитик
Работила е по проекти за квалифициране на обучители
Живее в Атина, пише и представя книги по психоанализа
в електронни и печатни издания. 

Από τον Ληθαίο στο Περιστέρι

Μεγαλώσαμε δίπλα στον Ληθαίο ποταμό. Στα θολά νερά του καθρεφτιστήκαμε πολλάκις για να αναγνωρίσουμε την εικόνα μας. Εις μάτην. Η θολάδα των νερών του και οι ομίχλες του έκρυψαν βαθιά το είδωλό μας. Στη λήθη.

Απόβλητα κάθε είδους  φρόντισαν να σβήσουν τις όμορφες αναμνήσεις της παιδικής  ηλικίας, τις απωθήσανε βαθιά στο βυθό των πραγμάτων. Έμειναν οι ωραίες γέφυρες, οι πλατείες, οι δρόμοι, τα λαμπερά μαγαζιά, η οχλοβοή, υπόλειμμα ενός θαυμαστού καινούργιου κόσμου, να σε ξεγελάνε.  Ότι προχώρησες. Ότι άλλαξες. Εκσυγχρονίστηκες… 

Η παιδική μας όμως ηλικία  κυλά κάτω από την ταραγμένη επιφάνεια σαν βιβλίο που ζητά να διαβαστεί. Κάτω από τα χρυσά φθινοπωρινά φύλλα των δένδρων, πίσω από τις φωνές και τις φλυαρίες.

Βαδίζεις στους νέους δρόμους της πόλης. Βλέπεις τα ψηλά κτίρια, τις σύγχρονες βιτρίνες, τις λαμπερές καφετέριες, τα ατελείωτα τροχοφόρα.

Λίγο πιο κάτω ξαπλώνεται νωχελικά, στα υπολείμματα της παλιάς αγοράς, το Παζάρι της πόλης. Ξεχύνεσαι Δευτέρα πρωί στους δρόμους και νοιώθεις την κρυμμένη μέθη μιας βόλτας στην Ανατολή που χαρίζει ακόμη ένα λεπτό άρωμα στα ρημαγμένα από τον επελαύνοντα πολιτισμό σοκάκια.

Ατέλειωτα ζαρζαβατικά, αγκαλιασμένα, στα μεγάλα πλεκτά καλάθια. Διαδοχικές σειρές φρέσκων πολύχρωμων φρούτων σε καλούν να απλώσεις το χέρι. Πραμάτεια χυμένη παντού. Γερόντισσες καθισμένες ανακούκουρδα  τιτιβίζουν ακατάπαυστα. Ποδήλατα σκίζουν το πλήθος με τους καρπούς κρεμασμένους στα τιμόνια, στα μεταλλικά καλάθια, στις τσαλακωμένες σκάρες. Στα καφενεία ο κόσμος σαν τσαμπιά, στα μπουγατσάδικα οι μυρωδιές προκλητικές. Λεωφορεία κορνάρουν και παλεύουν με τα αμάξια προσπαθώντας να διασχίσουν το πλήθος, να φορτώσουν.

Στο μικρό στενό πλάι στο σιδεράδικο, έκανε την έκπληξη ο ψαράς. Άπλωσε σαλάχια, σκάρους, χέλια, μαρίδες, γόπες, λιθρίνια, χταπόδια, μύδια και σουπιές και για το τέλος γυαλιστερές.

Διασχίζεις το πλήθος με τα ψώνια στο χέρι. Μπαίνεις στο μικρό βιβλιοπωλείο. Ξεφυλλίζεις πολλά. Το μάτι στέκει σε ένα πόνημα για τα χωριά του Ασπροποτάμου. Φωτογραφίες. Στο μέσο οι πλατείες, γύρω-γύρω οι χωριανοί, τα παιδιά, οι φορεσιές. Και πίσω τα βουνά. Αγέρωχα, κοφτά, ψηλά, γυμνά. Έχουν κάτι από το θεϊκό μεγαλείο. Κάτι από το ύψος του πνεύματος. Ταξιδεύεις νοερά. Ανεβαίνεις τους δύσκολους δρόμους. Τα τοπία αλλάζουν με ρυθμούς γοργούς.  Είσαι στο πουθενά και  παντού. Φτάνεις ψηλά στην κορυφή. Στο Περιστέρι. Αρχίζεις να Νοιώθεις την Ελευθερία. Σαν πουλί που είναι έτοιμο να πετάξει. Αφήνεις πίσω την λήθη και βουτάς.

Μαγικά τοπία, ποιητικά, ξεπηδούν από τους βράχους, τις πεζούλες, τους μαιάνδρους, τα βρύα, τα χόρτα, τους θάμνους. Από τα νερά της Δρακόλιμνης αναδύονται χιλιάδες μικροί δράκοι. Κρατούν στα δόντια τους το ξεχασμένο υλικό της νιότης. Όλα σε καλούν. Βουτάς όλο πιο βαθιά στο μάγμα της γης. Αναδύεσαι πιο καθαρός και λεύτερος.

Στο Χαλίκι

Η Βέρα Παύλου γεννήθηκε στα Τρίκαλα-Θεσσαλίας το 1967
Η πατρική της καταγωγή  είναι από το Χαλίκι Ασπροποτάμου
Η μητρική της καταγωγή από την Καρδίτσα-Λίμνη Πλαστήρα
Σπούδασε Φυσικές Επιστήμες στην Ελλάδα και Επιστήμες του
Ανθρώπου στην Γαλλία. Δουλεύει από το 2010 ως ψυχαναλύτρι
Εχει εργαστεί στο χώρο επιμόρφωσης εκπαιδευτικών
Ζει στην Αθήνα, γράφει και παρουσιάζει ψυχαναλυτικά
Βιβλία σε ηλεκτρονικές και έντυπες εκδόσεις

* * *

Колонката на Здравка Михайлова е поредица от текстове и преводи на новия ни гост-автор, на най-разнообразна тематика.

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет, където е специализирала и съвременна гръцка литература. Със стипендия на фондация „Andrew Mellon“ e изследвала архива на Костас Варналис в Генадиевата билблиотека в Атина.

Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Има четири мандата в българското посолство в Атина, където работи и сега. Превела е на български 50 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна и литературна тематика, пътеписи, есета, студии и др. Водила е рубрика „Из библиотеката на съседа” (2012-2016) за съвременна гръцка литература, представяща и автори от други националности, които тематизират Гърция. Участвала е в международни конференции на тема литература, език и култура.

Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетична антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009), награда „Ригас Велестилис“ (2005) за най-добър превод на произведение на балканската литература за изданието „Андреас  Ембирикоспоет, сюрреалист, психоаналитик и фотограф (изд. „Фондация за българска литература“, 2002) и наградата „Дедалос“ на Съюза на гръцките писателите (2019) за приноса й в литературното и междукултурното общуване.

Член е на Европейската асоциация по неоелинистика, ПЕН Клуб (България), Съюз на писателите (Атина), Сдружение на българските писатели, Съюз на българските журналисти, Дружество на българските неолинисти „К. Паламас“. От основаването му през 2017 г. е зам-председател на Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук