Театрален спектакъл на Ставрос Стангос

Панорамен изглед към Созопол | автор: Виолета Бошнакова

На 29 ноември в атинския театър „Алкмини“ се състоя премиерата на спектакъла „Отколешни истории и вълнения, които днес изглеждат безсмислени“, режисиран от Ставрос Стангос. Театралната постановка се играе всеки понеделник и вторник от 21.00 ч.

Спектакъл, който ни повежда на пътешествие сред аромат на водорасли, народни вярвания, песни и приказки от един свят, опитвал се да живее и добрува, когато историята около него се променяла бурно по най-неочаквани начини. Но нима не става винаги така? Въпросът, който си задават героите на постановката, е по-актуален от всякога: дори да ни бъде оставено в наследство нещо фрагментарно, нещо което бледо прозира в мъглата на времето, ние как се опитваме да го съхраним живо, за да го получат от нас следващите поколения? Какво подбираме и какво оставяме от частната памет за историята?

Атинският ежедневник „Катимерини„ помести рецензия със спектакъл със озаглавена „Една гръцка история от черноморския бряг“. Редица медии публикуват отзиви за него в културните си рубрики.

Афишът на спектакъла, на който се вижда ръкописното писмо от дядото на Ставрос Стангос, послужило за „вътък“ на спектакъла

Когато дядото-журналист на режисьора Ставрос Стангос написва през 1929 г. състоящо се от много страници писмо-отговор до онези, които оспорват неговата гръцка принадлежност, той вероятно не си е представял, че почти век по-късно епистоларната му творба ще се превърне в материал-първооснова върху която да стъпи театрална постановка.

Но нека подхванем нещата отначало. Семейство Стангос е едно от хилядите, които идват в Гърция от България и конкретно от Созопол, след договореност за размяна на населенията между двете държави и по силата на Ньойския договор от 1919 г. Созопол е малък град на Черноморското крайбрежие, основан в античността от гръцки колонизатори, където и до днес е съхранен гръцки елемент. Както казва режисьорът, преселниците не намират най-добрите условия, когато пристигат в Гърция, и в даден момент срещу дядо му било отправено обвинението, че е повече българин, отколкото грък. „По този повод той написва писмо дълго 52 страници, в което разглежда въпроса за националното съзнание, какво означава да си грък, с препратки съм неговата семейна история и историческата епоха. Аргументът му е, че националното съзнание е въпрос на гръцка образованост и език“, казва режисьорът.

Върху тази идея на Стангос неговият внук Ставрос създава спектакъла „Стари истории и вълнения, които днес изглеждат безсмислени“, както е онасловена и дългото писмо с историята на Созопол и въпроса за националната принадлежност. Режисьорът на постановката е пътувал из района в който се развива действието, събирайки свидетелства от останалите там гърци от по-старото и по-ново поколение, което постепенно загубва гръцкия си облик. От тези изповеди са вдъхновени два от образите на действащите лица – жена, която представлява онези останали в родното градче, и млад мъж представител на новото поколение. На сцената тези двама герои, (превъплътени от актьорите Йота Феста и Димитрис Апостолопулос,) ще се озоват върху сал заедно с още един спътник- Харис Маврудис, в ролята на дядото на Стангос. В търсене на изчезналите поради замърсяването му риби на Черно море и на начините по които историята оказва въздействие върху човешкия живот.

снимка: Елени Франгу

Сайт „Culture Now“ окачествява театралния спектакъл като документ, който се докосва до темата за националната идентичност, взимайки повод от съдбините на гръцкото население в Източна Румелия по Черноморското крайбрежие. „Върху сал, който се носи по вълните през нощта, се срещат трима души родени в Созопол, град който в продължение на векове е имал компактно гръцко население. Всеки от тях носи собствения си душевен багаж от спомени, като тримата герои търсят да открият късчетата от които се състои животът им, повлечени от водовъртеж на историята. И докато салът плава из Черно море, в което вече е по-лесно да намериш боклуци, отколкото риба, тримата созополски гърци раздиплят разкази и спомени, изпълнени с противоречивост и мечтателност“.

Почиваща върху едно писмо–реликва, написано през 1929 година и върху спомените на останалите все още в Созопол гръцки жители, театралната творба е размисъл върху въпроса какво в крайна сметка определя националното съзнание в съвременния свят. Дали то е нещо, което се определя от езика, образоваността и културата към които човек принадлежи, дали е въпрос на личен избор и решение при което човек е воден от сантимент и емоции? Или то бива налагано на хората от съвременните етнически държави?

снимка: Елени Франгу
снимка: Елени Франгу
снимка: Елени Франгу

Консултант на спектакъла е Благородна Филевска, завършила специалност „Етнология“ в Софийския университет „Кл. Охридски“ (Исторически факултет), автор на дисертационен труд на тема „Традиционното морско рибарство по днешното Южно българско Черноморие в края на ХIХ – първите десетилетия на ХХ век. Исторически и етнографски аспекти“, защитен през май 2000 г. Името й като български принос за осъществяване на театралната постановка е изписано в съобщението за медиите, тиражирано от редица сайтове, заедно с тези на създателите на театралната постановка.

Театър „Алкмини“ (ул. „Алкминис“ № 8-12, Като Петралона, метростанция: Керамикос, билети: viva.gr или на тел: 210 3428650, email: info@theatro.gr)

Здравка Михайлова

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук