„Три ябълки паднаха от небето“ от Нарине Абгарян (Изд. Лабиринт) е разказ за хора от време, което е било. Низ от човешки истории, които докосват сърцето и душата с палитра от емоции – огромна тъга, предизвикана от несгодите на жителите на малкото арменско селце; любопитство и очарование от всички магически и суеверни явления, които съпътстват живота им и безкрайно възхищение към неизчерпаемата им сила.

И не на последно място – в тази книга има много тънко и премерено чувство за хумор – защото хората от онова не толкова далечно минало не се самосъжаляват, не търсят оправдания за несгодите си в другите (само в тайнствените сили, които мистериозно направляват живота им) и не се предават. Трудностите не ги правят изконно нещастни, а напротив – тези хора са щастливи и усмихнати по свой си начин, защото са осъзнали колко важен елемент от човешкото е самият живот. (А и, да си знаете, понякога сами се забъркват в непредвидими и комични ситуации).


Книгите на Нарине Абгарян може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Промокод: Jasmin22
Промокодът важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.

Сюжетът и впечатленията

Книгата ме привлече не само със сюжета, който ни дават трите ябълки, паднали от небето. Магията (поради суеверността на нашите герои няма да използвам „дяволът“) е в детайлите. Подробните описания на покъщнината и домовете на жителите на малкото селце създават уют. От ламперията до напукания покрив, през посудата и китениците, от топлината на гозбите до аромата на цветята и билките в градините. Описанията са толкова истински, че можеш да затвориш очи и да се пренесеш там – на чаша чай на стълбите през пролетта, на току-що изпечена питка на дървената маса, на следобедна дрямка под сянката на някое дърво, сред високите снежни преспи по пътя за долината. Духът на селцето се намира на всеки ред, на всяка страница, във всяка човешка история.

Три ябълки паднаха от небето (корица)

Пригответе се и за вълшебства. Абгарян дарява своите герои със срещи като от приказките. С една необикновена птица, с предания, сънища, суеверия за здраве и благополучие, за добър брак и лично щастие. Не липсват и куп традиции за отвеждане на човек в отвъдното, като някои от героите проявяват и оригиналност. Вие как бихте предали новите обувки на един настоятелен покойник? Няма да се сетите, нали? Е, те ще ви покажат как става.

 По отношение на суеверия и вярвания „Три ябълки паднаха от небето“ ми напомни и за българските народни приказки. Затова обожавам литературата – показва ни колко хората всъщност сме еднакви, дори и да ни делят планини, гори, реки, океани, езици и история. Може да се направи цял списък със сходства между българите от старо време и арменците от онова селце. Те си приличат, дори и никога да не са се срещали. Дори и да не са подозирали, че по други земи има хора, които делят същата (или поне подобна) съдба. Защото те приготвят зимнина по същия начин, природните закони са същите и там, същото е слънцето, и дъждът, и брашното, и картофите, и водата, и кокошките. По същия начин се градят къщи и самалъци, със същата надежда се сватосват младите, със същата тъга се погребват близки и със същата болка се раждат деца.

И именно героите са тези, които безвъзвратно печелят сърцата. Те са толкова искрени, наивни и толкова борбени. Те са чешити и особняци, които разказват за големите скърби, но и за щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме. Е, не всички са с добри намерения, но това е книга за живота. А в него – и тогава, и сега – има и хора с мрачни души. Може би основната прилика, която всяко следващо поколение ще продължи да има с предшествениците от миналото.

Не на последно място, но най-трудно за описване – Абгарян ни запознава с преходността на човешкия живот. Няколко поколения герои от селцето преминават през изключително трудни години. Години, които изглеждат невъзможни в днешния консуматорски свят. Години, в които природата и липсата на храна са вземали човешки животи – глад, трусове, студ. Днешният човек, дори и на село, трудно може да си представи липсата на достъп до магазини и хранителни продукти. Трудно може да оцени как в рамките на няколко минути и едно природно бедствие може да се реши съдбата на цели семейства. Разказът за глада и смъртта, която води след себе си, заема значителна част от сюжета. Като тъжна камбана, която ни извежда от унеса на комфорта, за да ни покаже какви са истинските измерения на страданието.

Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас. В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек.

Избрани цитати

–        Годините на глад зееха в паметта на Василий като черна бездна – той не си позволяваше да се обръща назад от страх да не си спомни неща, от които после никога нямаше да дойде на себе си. Но не му се получаваше да се отърси съвсем от спомените, те неминуемо изскачаха на повърхността от водовъртежа на миналото и после дълго го терзаеха с подробности, от които душата му кървеше. И досега той усещаше в устата си горчивия привкус на рядката каша, която майка му забъркваше от корени, шишарки и дървесна кора. Нямаше откъде да купят за никакви пари зеленчуци и зърно, запасите от сушено месо, останали, след като бяха заклали животните, им стигнаха само за първите няколко месеца, а после свършиха и те и вече не остана какво да ядат. Сушата отстъпи чак към края на есента (…) Февруари се превърна в месец на погребенията, всяка сутрин Василий обикаляше заедно с другите мъже къщите и събираше починалите – погребваха ги в общ гроб, нямаха сили да копаят за всеки отделен. Първи издъхваха старците и децата, след тях жените, мъжете се държаха най-дълго, това бе някакво непосилно, нечовешко проклятие: да изпращаш един по един онези, които са ти най-скъпи в живота.

–        Слънцето изгряваше дълго, без желание, сякаш играеше на котка и мишка: първо ще се покаже от едната страна, после от другата, ще се закрие с някой облак, пак ще надзърне. Накрая, след като се напалува на воля, се оттласна рязко от далечния край на хоризонта, изправи се в цял ръст и запълни, направо удави небето в огнени лъчи.

–        Преди да си свие с рекламата поредната порция тютюн, Ованес я разглеждаше внимателно. Ако се съдеше от съдържанието, умните хора в долината не се бяха увеличили, дори обратното. Защото, ако пък се съди от съдържанието на тези реклами, сега хората не правеха друго, освен да ходят по гледачки, за да поръчват магии за любов, да вземат кредити от банките, за да купуват ненужни боклуци, и да водят домашните си любимци на скъпи фризьори на животни. – Ако Бог реши да накаже някого, първото, което му взима, е умът.

–        Гладът бе заличил разликата между богати и бедни, бе строил всички като в деня на Страшния съд на дълга унизителна редица в деня на гроба, гавреше се с тях с размах, с нескрито удоволствие: ту ще опърли със зной покълналите посеви, ту ще излее несекващи дъждове, от които нивите заприличваха на непроходимо блато, ту ще докара облаци и ще изсипе върху крехките цветове на овошките град колкото кокоше яйце.

–        Насред разказа на внук си Вано усети лекото дихание на небесата, те се спуснаха по-ниско от планината, разтвориха прозорците, проникнаха в къщата, сплетоха длани на люлка, положиха там искрящата душа на цар птицата и я понесоха нагоре, оставяйки след себе си лекия мирис на канела, бадеми и още нещо, неуловимо и неразбираемо, но неописуемо прекрасно.

Малко за Нарине Абгарян

Тя е родена в град Берд, Армения. През 1994 г. отива да следва в Москва. Там среща любовта на живота си и остава в Русия. В годините на безпаричие работи в чейндж бюро. Започва да пише като блогър. Разказите ѝ са толкова увлекателни и сладкодумни, че с нея веднага се свързват най-престижните издателства. Прочува се първо като детска писателка с автобиографичната поредица „Манюня“.

Държи на родовата си история и в книгите си често се връща към своите корени и към тежката участ на Армения. Пише на руски. Обича джаз, филмите на Уди Алън и Алмодовар, картините на Магрит, прозата на Чехов, Маркес и Джон Фаулз, стиховете на Йосиф Бродски.

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

Повечето ни читатели намират статията за забавна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (100%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук