„Портрет на художника като млад“ се ражда като есе и пораства до шедьовър на световната литература. У нас най сетне излиза в самостоятелно  издание

Портрет на художника като млад (корица)
Корицата е на Милена Вълнарова

„Портрет на художника като млад“ – първият роман на гения Джеймс Джойс най-сетне излиза на българския книжен пазар в самостоятелно издание, каквото заслужава. Приносът е на „Лист“, които го пуснаха в том с твърди корици, художествено оформен от Милена Вълнарова.

Преводът е същият, както на предишните две издания и е дело на изтъкнатия познавач на Джойсовото творчество Николай Б. Попов.

Това е най-личният роман на ирландеца, боготворен като най-влиятелната фигура в литературата на ХХ век. Джойс го пише и пренаписва в продължение на десет години. Първият вариант на „Портрета“ е есе, което авторът предлага през 1904 г. на списание „Дейна”, но получава отказ. Редакторът Уилям Магий мотивира решението си кратко и ясно:

 „Не мога да отпечатам това, което не мога да разбера“.

С днешна дата споменават името му единствено във връзка с Джойс.

За късмет на читателите 21-годишният мечтател-да-бъде писател не се отказва. Решава да преработи есето си в автобиографичен роман с работно заглавие „Стивън хероят”. Занимава се с текста 2 години като заедно с него пише и разказите от сборника „Дъблинчани”. Резултатът обаче не го задоволява и през 1907-а Джеймс Джойс отново започва да пише „Портрет на художника като млад”. Завършва го през 1911 г., но през 1913-14 г. отново го преработва.

През 1914 г. романът излиза като подлистник на списание „Егоист”, а две години по-късно е издаден в книга. Така след цяла декада някогашното есе пораства до шедьовър на световната литература.

В България „Портрет на художника като млад“ излиза за пръв път през 1981 г. в превод на Николай Б. Попов в общ сборник с цикъла разкази „Дъблинчани“.

Сюжетът се завърта около житейската история на Стивън Дедалус, подплатена от автора с множество елементи и символи. Всички те отпращат към ключови места и хора от живота на Джойс – детството в Дъблин, колежа „Клонгоус“, съучениците, роднините, градчето Блакрок, където семейството му живее през 1892 г., йезуитския колеж „Белведере“, Дълбинския университет. В този роман откриваме и връзка с други произведения на Джойс – Кранли, приятелят на Дедалус от университета тук, крачи отново прегърнат с него в началото на „Одисей“.

Портрет на художника като млад

Джеймс Джойс

Ei ignotas animum dimittit in artes*1

* С дух, устремен към изкуство незнайно
(прев. Г. Батаклиев) (лат.). – Бел. пр..

Овидий, „Метаморфози“, VIII, 188

Имало едно време, в доброто старо време, една мука и тя правела мууу, и слизала надолу по пътя, и веднъж, както си слизала надолу по пътя, не щеш ли, намерила едно хубавко мънинко момченце и то се казвало Аги-баги…

Татето му разказваше тая приказка. Татето го поглеждаше през малко очилце: лицето му беше космато.

Той беше Аги-баги. Муката слизаше надолу по пътя, където живееше Бети Бърн: тя продаваше бонки-лимонки.

Ах, цъфнала ми ѝ дива роза
на остров малък и зелен.

Той пееше тая песен. Това беше неговата песен.

Аа съфнаа зеена оза.

Като се напишаш в леглото, първо е топло, после става студено. И мама ще сложи надолу мушамата. Тя миришеше смешно.

Мама миришеше по-хубаво от татето. Тя му свиреше на пианото моряшката тропанка и той танцуваше.

Тра-ла-ла ла-ла
тра-ла-ла тра-ла-ла-ди
тра-ла-ла ла-ла
тра-ла-ла ла-ла.

Чичо Чарлз и Данте пляскаха с ръце. Те бяха по-стари от мама и татето, но чичо Чарлз беше по-стар от Данте.

Данте имаше в скрина си две четки. Четката с кафявото кадифе на гърба се казваше Майкъл Давит, а четката със зеленото кадифе на гърба се казваше Парнел. Щом ѝ занесеше салфетка, Данте му даваше ментолче.

Вансови живееха на номер седем. Те си имаха друго тате и друга мама. Те бяха тате и мама на Айлин. Като пораснеха, те с Айлин щяха да са мъж и жена. Той се скри под масата. Мама каза:

– О, Стивън, извини се пред всички!

Данте каза:

– О, ако ли не, орлите ще го накълват и ще остане без очички!

Ще остане без очички,
извини се пред всички,
извини се пред всички,
ще остане без очички.

Извини се пред всички,
ще остане без очички,
ще остане без очички,
извини се пред всички.

Из просторното игрище гъмжеше от момчета. Всички си деряха гърлата, а възпитателите ги насърчаваха с гръмки викове. Вечерният въздух бе блед и хладен и след всяко нападение и удар по топката мазното кожено кълбо прехвърчаше в сивкавия сумрак като тежка птица. Той се мъкнеше в опашката на своя отбор, по-далеч от погледа на възпитателя, по-далеч от грубите нозе, и от време на време се преструваше, че се затичва. Чувстваше се мъничък и слаб в тълпата футболисти: и очите му бяха слаби и сълзяха. Роди Кикъм* не е като него: той ще стане капитан на трети клас, казваха всички момчета.

* В Първа глава са споменати 22 момчета, повечето от които по име съвпадат със съучениците на Джойс в „Клонгоус“; чисто фикционални персонажи са Саймън Мунан, Корк, Бойл Гривната и Кориган. – Бел. пр.

Роди Кикъм е добро момче, но Рош Пора е мърльо. Роди Кикъм си има наколенки в шкафчето и пълна кошничка сладкиши в трапезарията. Рош Пора има огромни лапи. Той нарича петъчния пудинг „кучето в повивки“**

** Вид плодов сладкиш. В думите на Рош обаче се крие кощунствена шега, характерна за католически пансион: анаграмата на dog (куче) е God (бог), оттук и реакцията на героя. Анаграмата става лайтмотив в „Одисей“. – Бел. пр.

А един ден го попита:

– Теб как ти е името?

Стивън отговори:

– Стивън Дедалус***4

*** Св. Стефан (Стивън) е първият християнски мъченик, убит с камъни за богохулство (вж. Деян. 7:54-60). Дедалус (макар и с леко изменена ортография, поради което запазихме графиката на името – иначе би било Дедал) е доста необичайно за английския език име. Стивън Дедалус е псевдоним на младия Джойс. Името подсказва, че героят е мъченик, творец, изгнаник и пр. – Бел.пр.

После Рош Пора каза:

– Какво пък е това име?

И понеже Стивън не намери отговор, Рош Пора попита:

– Какъв е баща ти?

Стивън отговори:

– Джентълмен.

После Рош Пора пак го попита:

– Мирови съдия ли е?

Той се суетеше насам-натам в опашката на своя отбор и от време на време се позатичваше. Но пръстите му бяха посинели от студ. Държеше ръце в джобовете на сивата си куртка, която бе препасана с колан. С колана се опасваш, но могат и да те опашат лошо с него. Веднъж едно момче каза на Кантуел:

– Сега ще ти опаша един колан!

Кантуел отвърна:

– Не си познал. Опитай се да опашеш Сесил Тъндър, тогава ще те видя. Само ще си отнесеш един по дирника!

„Дирник” не е хубава дума. Мама му заръча да не говори с лошите момчета в колежа. Колко бе хубава! Първия ден, когато се сбогуваше с него във фоайето на замъка, тя повдигна воала над носа си, за да го целуне: и носът, и очите ѝ бяха зачервени. Но той се престори, че не вижда как тя ще се разплаче. Тя е хубава, но като плаче, не е хубава. А татко му даде две петшилингови монети за харчлък. И му каза, ако има нужда от нещо, да пише у дома, но каквото и да прави, никога да не клевети другарите си. После ректорът се ръкува с баща му и майка му пред входа, вятърът развя сутана* му и колата с майка му и баща му потегли. Те му махаха от нея и викаха:

– Сбогом, Стивън, сбогом!

– Сбогом, Стивън, сбогом!

* Сутан е обичайна за йезуитския орден монашеска дреха. – Бел. пр.

Изведнъж той се озова сред яростна схватка и изплашен от настървените погледи и калните обуща, се наведе и надзърна под сплетените нозе. Момчетата пъхтяха и пръхтяха, бутаха се, ритаха и риеха с нозе земята. После жълтите обувки на Джак Лотън изкараха топката и всички други нозе и обуща се втурнаха подир нея. Той също се затича, но скоро спря. Няма смисъл да тича. Скоро ще си отиде вкъщи за ваканцията. След вечеря ще смени числото седемдесет и седем, залепено от вътрешната страна на чина в класната, със седемдесет и шест.**

** Джойс постъпва в „Клонгоус“ на 1 септември 1888 г., следователно героят е на шест години, а денят по всяка вероятност – 4 октомври. – Бел. пр.


Хубаво би било да си е сега в клас, а не тук на студа. Небето беше бледо и студено, но в замъка светеше. Той се зачуди от кой ли прозорец е хвърлил Хамилтън Рауън* шапката си върху стобора и дали тогава под прозорците е имало цветни лехи. Веднъж, когато бе в замъка, икономът му показа следите от куршумите по дървената врата и го почерпи от сладкиша, който ядяха братята от обителта. Хубаво и топло е да гледаш светлините на замъка. Също като в книга. Може би и Лестърското абатство е такова. И в читанката на доктор Корнуел има хубави изречения. Приличат на стихове, но са само примери за заучаване на правописа.

Уолси го погребаха в абатството

на абата лестърски отците.

Ракът е едно членестоного,

страдат и животните от рак**

Хубаво би било да може сега да си легне на килимчето пред огъня, да подпре глава и да си мисли за тия изречения. Той потръпна, сякаш го обляха със студена слизгава вода. Колко подъл е Уелс, дето го блъсна в барата на нужника само защото не се съгласи да трампи малката си табакера за неговия кестен – бияч, който бил спечелил четиресет игри***. Бърр, каква студена и слизгава вода! А пък едно момче веднъж видяло как ей толкав плъх пльоснал в пяната. Мама сега седи пред огъня с Данте и чака Бригид да донесе чая. Сложила е крака върху решетката, мънистените ѝ пантофи са се нагрели и миришат приятно и топло. А колко много неща знае Данте! Тя го научи къде е Мозамбикският проток, коя е най-дългата река в Америка и как се казва най-високата планина на Луната****. Отец Арнал знае повече от Данте, защото е свещеник, но татко и чичо Чарлз казваха, че Данте е много умна и начетена жена. След обяд от устата на Данте излизаше смешен звук и тя поставяше ръка пред нея: това се нарича киселини.

Някой се провикна отдалеч:

– Всички в клас!

После се развикаха и от другите отбори:

– Всички в клас! Всички в клас!

* Хамилтън Рауън е герой на ирландското националноосвободително движение. Гонен от английските войници, той се скрива в замъка и успява да затвори вратата, когато те вече стрелят по него. После хвърля шапката си върху оградата, за да ги заблуди, и избягва във Франция. Джойс дава името Рауън на главния си герой в „Изгнаници“. – Бел. пр.
** Някои от думите в оригинала имат трудна ортография. До неотдавна например думи от типа Лестър, Глостър и пр. и у нас се пишеха според графиката – Лейчестер, а не както се четат. Томас Уолси е кардинал от времето на Хенри VIII. Несъгласен с бракоразводния процес на краля, той изпада в немилост и умира на път за Лондон, където е трябвало да бъде съден по обвинение в държавна измяна. Изреченията се запомнят с нелепостта си. – Бел. пр.

*** Става дума за популярна детска игра: кестените се връзват и двамата противници ги удрят един о друг до счупване. – Бел. пр.
**** Уроците на Данте са свързани с дейността на католически монаси. Мозамбик е първата спирка на св. Франциск Ксаверий (вж. III гл.) по пътя му към Индиите; река Мисисипи е изследвана от френски католически мисионери; наблюденията на Луната са дело на йезуитите Ричиоли и Грималди от Болоня. – Бел. пр.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук