Островът на Немия (корица)

Това лято от издателство „Емас“ ни поднасят една топла, дълбока история със северняшки привкус, но плод на италианско перо – „Островът на Немия“ от един от най-известните и награждавани детско-юношески автори в страната Гуидо Сгардоли.

Романът е носител на престижната награда „Андерсен“ за най-добра юношеска книга на 2018-а година в Италия.

Издателството е избрало това заглавие за специалната си поредица „Европейски разказвачи“, която събира най-доброто от литературата за млади читатели на континента, а прекрасният превод е на Вера Петрова.


Книгата може да поръчате с 5% отстъпка, с промокод JASMIN5, от Ozone.bg тук.
* Промокодът JASMIN5 важи за всички категории продукти в Ozone.bg, освен електроника и вече намалени артикули.


Бившият моряк Арне Бьорнебу се завръща от война с лице, поразено в битка. Гневен на света, спира да говори и така се сдобива с прякора „Немия“. Самотата и отчаянието го водят ден след ден в кръчмата, докато провидението не му поднася да спаси живот: дъщерята на местна особа. В знак на благодарност големецът предлага на Арне да стане първият пазач на новия фар, който ще построи на малкия остров срещу брега, и така всъщност спасява и неговия живот. Няколко години по-късно му поверява и дъщеря си Гунхилд, а там тя намира пристан и защита от възможното си бъдеще в лудница. Двамата откриват в компанията на другия невъзможната досега топлина и така на суровия остров се раждат Ейнар, Ейвинд и Емил… И от тях се разклонява един цял род, чийто корен завинаги ще бъде тази непристъпна скала насред норвежкото море.

Арне стои в основата на внушително родословно дърво – бунтовници, герои, философи, смели жени, патриоти, контрабандисти – с чиито уникален глас „говори“ всяка глава от книгата. Сгардоли внимателно и с любов ни раказва тяхната история, сагата за рода Бьорнебу, обхващаща цял век и половина. Животът ги отпраща в най-различни посоки, а ходът на обществените събития като ехо достига до острова и понякога неизбежно го връхлита…

В „Островът на Немия“ Сгардоли проявява истинско майсторство в проучването на човешката душа и в тъкането на невидими нишки между героите и мястото, което ги свързва, в рисуването с думи на запомнящи се портрети на мъже, жени и деца в тясна връзка с околната среда и историята. Това е една от онези книги за деца, които са подходящи и за възрастни – или пък е книга за възрастни, подходяща за деца. 

Островът на Немия

Гуидо Сгардоли

Ето как се случиха нещата. Докато по-големите ѝ сестри се омъжваха и започваха да раждат деца, Гюнхил оставаше под крилото на родителите си, затворена в свят, привидно недостъпен за всички, дори и за хората, които я обичаха. Очакваше първите понеделници от месеца, сякаш са празници, и изглежда  ги приемаше за такива, понеже подготовката за поредното посещение на фара я изпълваше с възбуда и ѝ вдъхваше жизненост, каквато иначе ѝ липсваше.

Забеляза, че с времето обитателят на острова се промени: коремът му се закръгли, загладиха се и ръбовете на характера му; носеше косата си вързана на опашка и така излагаше на показ странното си лице, разделено на две. Беше любезен и умееше да направи така, че да го разбират, без да говори. По това си приличаха.

Веднъж Гюнхил набра за него букетче дребни цветчета, влезе в помещението – сега боядисано в червено и обзаведено с мебели, миришещо все така на дим, но вече, вместо на прах, и на обитателя си, в зависимост от състоянието му, – постави ги в калаена купичка и им наля вода от една кофа, за да останат живи и да правят компания на мъжа. Баща ѝ се усмихна, усмихна се и пазачът, така ѝ се стори; стори ѝ се, че устните му се раздвижиха и се изопнаха.

Друг път събра яйца от кокошарника и без да продума, направи омлет с птича трева, набрана покрай пътеката, и го сервира с украса от диви къпини. Баща ѝ и вуйчо ѝ Фин заявиха, че омлетът е отличен, а Арне си изяде всичко, което Гюнхил му сипа, и когато му предложи още, прие да му напълни чинията и кимна с глава, за да ѝ благодари и за да ѝ покаже колко му е харесало. Тогава тя се почувства щастлива.

Щастлива както в деня, когато реши да кръсти безименната коза на мъжа от фара, която според нея гледаше тъжно заради липсата на име. Нарече я Пернила, на името на героиня от нейна любима детска приказка, и цял ден обикаля из острова, повтаряйки силно „Пернила!“ и тананикайки името с измислена от нея мелодия.

Един понеделник през април, за голяма почуда на мъжете, Гюнхил остави порцелановата си кукла на голямото, натъпкано със слама кресло до огнището и се зае да измете пода и да събере и измие чиниите, след като приключиха с обяда – движеше се из кухнята, сякаш е нейна, лека като песен; знаеше кое къде седи или подреждаше наново нещата, които в мъжката си наивност и самота Арне считаше за поставени на място.

– За дъщеря ми! – вдигна тост Пеле. – Скол!

Под ясното и чисто небе на един пролетен ден Пеле Йолсен пристигна на острова с Гюнхил, с жена си Хелге, с двете си по-големи дъщери и техните мъже и деца, и със свещеника. С тях бяха още Фин Хубек и инспектор Сигюр Сандемусе със съпругата си. Три ветроходни лодки стояха на рейд през целия ден и се поклащаха лениво на малкия кей.

На масата, подредена на открито под мекото, благодатно слънце, сервираха яхния от език на треска, маринована в захар и копър сьомга и мекички от картофено брашно. Господин Йолсен беше донесъл и бутилка акевит, ала Арне благоразумно се държа на разстояние. Чашите се вдигаха, наздравиците се редуваха.

Гюнхил бе облечена в бяло, а в косите си с цвят на злато, в които проблясваха слънчеви лъчи, бе втъкнала саморъчно направен венец от горски теменужки и френско грозде. Порцелановата кукла ги гледаше с тъжния си поглед от нишата на един прозорец.

Беше прекрасен ден.

Гостите си тръгнаха по залез. Всички без Гюнхил.

Скромната и тиха церемония я бе превърнала в госпожа Бьорнебу, съпруга на пазача на фара на Хурендал. Беше 17 юни 1822 година.

За автора

Гуидо Сгардоли е роден през 1965 г. в Сан Дона ди Пиаве, област Венето. 

Живее заедно със сина си Филипо, пръв читател и съдник на книгите му, в Тревизо.

Завършил е ветеринарна медицина. Всеки ден преглежда кучета, котки, канарчета, костенурки, хамстери и зайци. Паралелно с това се занимава с рисуване, а любовта му към книгите се заражда още като дете.

Първата си книга публикува през 2004 г.  и оттогава издава множество заглавия за деца и юноши в някои от най-известните италиански издателства.

През 2019 г. печели най-престижната наградата „Стрега“ за произведения, издадени в Италия. Трикратен носител на най-значимата награда за детска литература в страната – „Премио Андерсен“. „Островът на Немия“ е включена в каталога на най-добрите детски книги за 2019-а година „Бели гарвани“, издаван от библиотеката за детско-юношеска литература на ЮНЕСКО. Книгите на Гуидо Сгардоли са преведени в 15 страни.

Повечето ни читатели намират статията за удивителна. А ти?
  • удивителна (33%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (33%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (33%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук