Еротичните илюстрации на "бащата на ар деко" Жорж Барбие

Визионери и пионери в областта си. Има малко личности, които привличат по-силно. С таланта, но и с куража си да отстояват нови идеи и естетики, колкото и скандални (или непоносими за семейството им и обществото) да са те.

Жорж Барбие (George Barbier) е един от тях. Известен като „бащата на ар деко“, той е и сред най-известните и търсени френски артисти след Първата световна война. Част едновременно от елита на обществото и от художниците бунтовници, излезли от престижното École des Beaux-Arts в Париж, където следва в продължение на две години.

За едва 50-годишния си живот (1882 – 1932), Барбие оставя огромно количество произведения на изкуството, вариращи от елегантни и често еротични картини и илюстрации в стил ар деко, бижута за Cartier и дори костюми за парижкия театър и балет.

Известен е и с това, че облича Рудолф Валентино за филма Monsieur Beaucaire, както и Жозефин Бейкър за участието ѝ в Casino de Paris през 1924 г.

Кой е Жорж Барбие

Роден в богатство, Барбие е син на търговци от Нант, Франция. Като младеж често прекарва времето си в музея на града, копирайки окачените по стените му картини.

Преди да стане студент в École des Beaux-Arts прекарва няколко години в Лондон, където се запознава с работата на влиятелни художници като Уилям Блейк, Густав Доре и Обри Биърдсли.

Революционните илюстрации на Обри Биърдсли за “Саломе” на Оскар Уайлд и “Лизистрата” на Аристофан

Скандалният още тогава Обри Биърдсли и илюстрациите му в стил ар нуво оказват голямо въздействие върху младия Барбие, който по-късно ще се окаже притежател на някои от писмата на художника, написани на ръка, както и на негови илюстрации за различни произведения на Едгар Алън По.

илюстрация за модното списание La Gazette du bon ton

През 1910 г. излага свои творби за първи път в Салона на хумористите, но под псевдонима Едуард Уилям.

Година по-късно, на 29-годишна възраст, е поканен за самостоятелна изложба в Париж, след която с право го наричат „бащата на ар деко“.

Работата му в този стил е толкова плодотворна, че трудно може да бъде описана.

Жорж Барбие илюстрира над 1000 книги, автор е на стотици модни корици и илюстрации, театрални и балетни костюми, колекции бижута и дори стъкло и тапети.

Рисунките му красят текстове на Шарл Бодлер, Теофил Готие, Пиер Луис, Алфред дьо Мюсе и Пол Верлен.

За шедьовър се смята и неговият „Алманах на минали, настоящи и бъдещи моди“ в пет тома, публикувани между 1922 и 1925 г. под заглавието „Falbalas et Fanfreluches“.

Произведенията му оформят облика на иконични списания като Femina, Vogue, Comoedia illustré, La Gazette du bon ton и Journal des Dames et des Modes.

Известен е с това, че облича не само парижкия, но и руския балет, а в средата на 1920-те години създава декорите и костюмите на Фоли Бержер.

„Дамата с пантерата“, която Луи Картие поръчва на Жорж Барбие

Сред работите му се нареждат и редица впечатляващи рекламни илюстрации.

Барбие е свързан с модните къщи на Paul Poiret, Jeanne Lanvin, Jeanne Paquin, Madeleine Vionnet и, разбира се, с бижутера Cartier, за когото създава прочутата черна пантера, превърнала се в символ на бранда.

В продължение на 20 години Барбие е част от група артисти, наречени от Vogue „Рицари на гривната“, в знак на почит към екстравагантните им обноски и стил на обличане.

Самият той е повлиян от гръцките вази, индийските миниатюри и произведенията на Обри Биърдсли, които обаче пречупва пред собствените си виждания за свобода (както на изразяването, така и на сексуалността).

След смъртта му обаче личната му колекция и кореспонденция изчезват.

Вероятно защото за заможно и влиятелно семейство на търговци, като това на Барбие, цял живот е било трудно да приемат дружащия с бохеми и хомосексуалисти художник, както и открития му подход към изобразяването на сексуалността, показващ силни и наслаждаващи се на телата си жени.