Джейкъб Рийс - фотографът, който още през 1880 г. показва "Как живее другата половина" и постига социални реформи

Джейкъб Огъст Рийс, портрет от 1900 г., снимка: Wikimedia (публично достояние)

През 1870 г. 21-годишният Джейкъб Рийс пристига от родната Дания в оживения, смятан от мнозина имигранти за спасителен остров, Ню Йорк.

Носи едва 40 долара в джоба си, златен медальон, съхраняващ кичур от косата на момичето, което е оставил в родината, и мечтата да работи като дърводелец.

Но по-добрият живот, който рисува в бляновете си, не му се случва толкова лесно…

Подобно на другите стотици хиляди имигранти, Рийс се оказва в град на страдания и болести.

Живее бедно и сменя многобройни работни места, от земеделец до общ работник. Щастливата му звезда изгрява, едва когато започва стаж като журналист, обучаван в New York News Association.

Бързо изпъква с работата си и скоро си създава име в различни вестници, включително „Ню Йорк Трибюн“, където е нает като полицейски репортер. Една от задачите му е да документира живота на имигрантите, който той самият познава твърде добре. Скоро прозата започва да му се струва недостатъчно ярка и Джейкъб се обръща към фотографията.

И започва да снима бедняшки квартали, салони, съмнителни квартири и улици, които бедните в Ню Йорк наричат свой дом. Прозрял силата на фотографията като средство, с което да насочи общественото внимание към страданията и мизерията на „другата половина“ от населението, през 1880 г. Джейкъб се отдава изключително на снимането на Ню Йорк след залез слънце.

Прибягва и към иновативен метод – за светкавица използва избухваща магнезиева пудра в тиган. Това се оказва не съвсем безопасно – на два пъти къщата му избухва в пламъци, а веднъж дори дрехите му се подпалват. Но и не го отклонява от мисията му.

През 1890 г. Джейкъб Рийс събира фотографиите си в книгата How the Other Half Lives: Studies Among the Tenements of New York. А днес се смята, че неговите снимки са накарали Тиодор Рузвелт да предприеме част от социалните си реформи, след като става президент.